Няма страх, всички сме братя по оръжие

Марк Дюкос

Първата ми реакция след атентатите в Париж бе болка, объркване, но след това настъпи неразбирането. Вече не става дума за "Шарли Ебдо", не става дума за свободата на словото, това е атака срещу Франция. Не мислех, че докато съм жив, ще се окажа в епицентъра на военни действия, още повече че ЕС получи Нобел за мир. Трябва обаче да си дам сметка за действителността - Франция е във война. Това не е война срещу исляма и мюсюлманите , а срещу абсолютно луди хора. Знам и съм сигурен, че днес навсякъде по света ще се пее Марсилезата. Самите французи показват безпрецедентна солидарност. Петък, 13 ноември, бе обявен за ден на учтивостта. За мен обаче се превърна в ден за траур, но и в ден на мобилизация на държавите, за да бъде унищожен този бич за човечеството. Франция не се страхува! Живея в България и съм сигурен, че България също не се страхува. Знам също така, че нищо не се решава по пътя на омразата. Не ми се иска да мисля, че навлизаме в период, когато всеки ще дебне всеки и в период на доноси. Да си спомним за доносите срещу евреи по време на войната. Не всеки човек с брада е заподозрян. Надявам се, че всички мюсюлмани в света ще осъдят случилото се и ще се борят заедно с нас. Надявам се, че ще бъдем братя по оръжие! Франция не се страхува!