Любомир Найденов, webcafe.bg
Преди почти две години (не на 6, а на 9 септември) победихме Азербайджан на старта на европейските квалификации с 2:1. Тогава треньор на националите бе Любо Пенев, а на мода бе фразата за отлепването на ютията.
В онзи мач "лъвовете" играха добре и взеха трите точки с късен гол на Венци Христов. Излязохме на първо място в групата, заедно с отборите на Италия и Хърватия, но след това взехме едва осем точки от останалите девет мача.
Снощи /сряда-б.р./, пред около три хиляди зрители на стадион "Васил Левски", се измъчихме срещу далеч по-голям анонимник във футболно отношение - Люксембург.
Ако не сте гледали мача и сте се събудили с новината за резултатното 4:3, може и да ви е било яд. Не трябва. Освен победата, е хубаво този мач да не остане в историята с абсолютно нищо друго.
В отбрана - тотален смях. Напред - четирите гола лъжат. Нито един от тях не бе вкаран от атака. Два от тях бяха с удари отдалече, този на Ивелин Попов бе от пряк свободен, а на Марселиньо - след корнер и страхотна грешка в противниковата отбрана.
Докато, трябва да признаем, и трите на Люксембург бяха в резултат на в пъти по-добре организирани нападения.
Преди две години изглеждаше, че сме отлепили леко ютията. Сега - дрехата е напълно изгоряла. Всички трябва да го разберат. Особено Боби Михайлов, чиято усмивка снощи бе по-голяма от след прибирането им от Азербайджан преди две години.
Кой знае - може би защото тогава бе преспал и опиянението от победата не бе толкова прясно.
"Имаме бъдеще, но нямаме Дрогба, Мрогба", каза снощи шефът на БФС. Винаги сме имали бъдеще и никога не сме имали Дрогба, Мрогба. Но поне имахме Барбуков, ония от Враца и двама опорни. Сега и това нямаме. Според Михайлов "имаме бъдеще". Дано и да е светло. Защото в настоящето се мъчим с отбори като Люксембург у дома, а ни предстоят гостувания на Франция и Швеция след месец.
Шефът на БФС смята, че "може нещо да изкараме от един от двата мача". Чул го Петев и дано тогава "петли" и скандинавци се оправдават с футболното верую, че вече няма малки отбори.
Смешници с лъвски фланелки
Стоян Палейков, клет запалянко
Шепата фенове на трибуните псуват, националите ликуват, а шефът на родния футбол се хили доволен. Така изглеждаше финалът на мача между България и Люксембург, в който нашите издрапаха до 4:3. Превивах се от смях, когато четох напънат коментар как трябва да се радваме на изстраданата победа, защото макар и срещу футболно джудже си е победа и ето на, даже водим в нашата група в квалификациите за Световното. А храбрите ни юнаци се сражавали като лъвове до победния гол, за да бъдат незаслужено освирквани от хейтъри и злобари !
Докъде го докарахме, утре за равен с Косово или Малта трябва да искаме ордени за ритнитопковците, които слагат фланелките с лъва. Вярно, че толкова си могат, но да чакат овации за клизмата с вечен аутсайдер си е повече от нагло. Определението трагикомедия най-добре се връзва за драмата на "Васил Левски". Трагично и смешно, омешани в балкански съспенс.
Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли, като гледа какви несретници е събрал Петев в националния отбор. И да се кръсти какво ни чака в следващите мачове. Като нищо юнският кошмар, когато японците ни съсякоха 7:2, пак ще се повтори. Но харакири няма да има. Най-много Боби и Петев да издекламират: "Ставаме и продължаваме!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
