По-голямата част от Европа беше възмутена от решението на Алексис Ципрас да проведе референдум. Но как еврозоната позволи на икономически незначима страна с 11 милиона души население да доведе единната валута на ръба на пропастта? Чрез малодушие.
Решението за организиране на вота и последиците от него заплашиха до няколко дни да разбият илюзиите от политиките, провеждани през последните 5 г. с цел да се спаси еврото. Лесният начин е да се обвини премиерът Алексис Ципрас и правителството му. След месеци преговори и малко преди да изтече спасителната програма, гръцките власти решиха, че не могат да поемат отговорността за ясно "да" или "не" след провалените преговори. Защо не казаха седмици по-рано, че искат да се допитат до народа? Това щеше да е демократично решение. В най-добрия случай това е било популистки ход, ако приемем, че има скрити политически сметки.
В най-лошия случай е страхлив ход
Но постоянната страхливост е отговор на друг въпрос, а именно - как останалата част от Европа, най-вече Германия, е допуснала ситуацията да се развие така, че хаотичните лидери на икономически незначителна държава с 11 милиона души да доведат съюза на крачка от колапса.
През последните 5 г. политиците в еврозоната под лидерството на германския канцлер Ангела Меркел избягваха тежките решения, които можеха да помогнат за решаване на дълговата криза в Гърция. Всъщност проблемите бяха протакани, а не решени. Тази тенденция започна с първата спасителна програма, договорена през 2010 г. За да се избегне фалит, страните членки предоставиха първите кредитни гаранции за Атина. Те използваха трикове, за да заобиколят клаузи в европейското законодателство, които забраняват точно този вид поделяне на дълга в рамките на валутния съюз. Дори тогава по-смелото действие щеше да е да се накарат частните кредитори да поемат загубите си. При този сценарий, дори и банките да бяха изпитали трудности, можеше да се използват пари от данъци, за да се национализират частично или да се рекапитализират. По време на финансовата криза Великобритания показа точно как може да се направи това.
Малодушието продължи и през 2012 г. с преструктурирането на гръцкия дълг. По това време представителите на еврозоната нямаха куража да накарат
частните кредитори да приемат загубата на капиталите си
Те трябваше да приемат само половината загуба. Още тогава беше ясно, че дългът ще остане неустойчив въпреки отписването на 50%. Политиците обаче игнорираха неудобните данни и предписаха нереалистични съкращения и реформи. Освен това те поддържаха удобната илюзия, че няколко експерти от тройката някак си могат да се справят с неефективността в Гърция.
С тези строги политики държавите кредитори значително допринесоха за това гърците да си изберат ляво правителство в началото на 2015 г. Отношението към новите власти беше показателно за третия случай на малодушие. Европейските политици отказаха дори да обсъдят подстрижка на дълга, за каквато Атина настояваше. Причината е ясна: те се страхуват от своите собствени избиратели, пред които трябваше да признаят, че милиардите евро, изсипани в Гърция, ги няма. По всяка вероятност точно това се е случило. И повечето гласоподаватели вероятно го подозират от известно време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
