Направете добро тихо и скромно, а бучките оставете за уискито
А ти заля ли се с ледена кофа? Ако не, скоро ще бъдеш единственият. Като гледам бучките лед, които се сипят във Фейсбук, имам усещането, че скоро ще станем свидетели на нова ледена епоха. Такава, в която замръзват всички емоции, всички жестове, които не са подвластни на шоуто и PR-а. И в която човешката доброта трае по-кратко, отколкото е нужно, за да се стопи леденото блокче, с което поредният мастит политик е облял егото си.
И някак ти става мъчно за хората, които просто даряват - без да застават на ръце, без да правят циркови изпълнения, без да увековечават жестовете си в социалната мрежа и после
да броят лайковете като аплодисменти
Имаше една баба, която даде последните си левчета за Мизия, без да я е грижа какво мисли за нея Фейсбук. Има хора, които останаха да отводняват града дълго след като камерите си тръгнаха. Но не след дълго потопът, залял Мизия, сигурно ще отстъпи като количество на този потоп, който се лее публично в нейна подкрепа. Независимо от това, че градчето продължава да живее като във военно положение, да се храни в полеви кухни и да не иска дори да поглежда вода. Вместо това спешно са му нужни пари и някои дребни законови промени, за да могат да бъдат възстановени къщите на хората преди зимния сезон, когато ледът ще се настани в живота им някак естествено.
Трябва й държавна политика, която да я върне към живот. Но у нас точно тя е дефицитна.
Вместо това - и именно тук е недопустимото, очаквам до 5 октомври политици от малък и по-голям калибър да се заливат с кофи в ефир в подкрепа на най-разнообразни каузи, вместо да кажат как ще работят за тяхното решаване. Защото политиците са хората, които би трябвало да имат далеч по-сериозен инструментариум за решаване на проблемите - и на децата с аутизъм, и на тези с алтруизма, доколкото ги има. Те са хората с власт да предлагат механизмите, чрез които ще се измъкнем от сегашното положение на тотална стагнация, недоимък и липса на перспектива. Хората, които трябва най-сетне да намерят начин здравната реформа да заработи, а не да се заливат с вода в името на лечението на различни болести. Иначе скоро очаквам образователният министър да се залее с вода заради липсата на реформи в образованието, финансовият - заради липсата на пари в хазната, а здравният - заради недостигащите клинични пътеки, и да предизвика шефа на здравната каса.
Ледената кофа е като кебапчето -
лесно, просто и евтино предизборно обяснение
в любов на електората, комуто се полага да пие студената вода едва след изборите. Залъгалка, която е призвана да държи избирателите в плен на шоуто, сътворено от хора, които едва ли скоро са изпитали съчувствие в чисто човешки план, без от него незабавно да се пръкне реалити или PR кампания. Леко напомня за първите години на демокрацията, когато новопокръстените лидери на червената евъргрийн партия отидоха да се чукат с яйца в храма. Не знам дали предизвикваха електората си или Бога, но при всички положения се опитваха да хванат такта на времето.
А днешното време е за шоу
То повелява, че едно добро не се е случило, когато е останало извън социалните мрежи, не е увековечено със снимка или видео и не е събрало нужните лайкове. Затова и шоумени, и политици щедро добротворстват с бучки лед, които ме карат да се запитам дали някой скоро няма да вземе за кауза щетите от ледената градушка. Затова, ако още не са ви номинирали да се залеете, не го правете. Пък дори и ако ви номинират. Просто помогнете - така, както дедите ни са го правили, тихо, затрогващо и видимо единствено от Бога. Както го правеше дядо Добри, преди медиите да го разконспирират и да превърнат каузата му в обикновен праймтайм. Както го прави Йовковият Серафим с простичките думи "Добро си е то, мойто палто", когато тихомълком помага с парите, спестени за нова дреха. Ако толкова искаме да помогнем, нека дадем палтото си - или неговия еквивалент от доброта, обич, разбиране, рамо. А бучките лед ги оставете за уискито си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
