Кметове се бият с шантави идеи

На някой добруджанец сигурно ще му харесва да се качи на трамвайче в Шабла, натоварен с дамаджана вино и подготвено за краен потребител агне, и да слезе при своя сватанак в Бургас. Ако се вярва на някои проекти, това трябва да се случи до 2020 година. В старопрестолното Велико Търново пък лифтове, асансьори и зъбчати железници ще се разминават на три нива между Царевец, Трапезица и Света гора, с което ще ударим в земята Токио, Ню Йорк и Рио де Жанейро, взети заедно. Рибата обаче я избиха отново в Перник, където са готови да пуснат цяла река през центъра. С което потвърдиха знаменитите думи на позабравения вече съветски лидер от миналия век Никита Хрушчов: "Политиците по целия свят са едни и същи - строят мостове, където няма реки".

В амбициите си да усвоят почти 20-те милиарда, предвидени за регионално развитие, българските кметове решително се поувлякоха с авангардни хрумвания за развитие на общините си. И наред с рационалните идеи лансират и, меко казано, екстравагантни проекти. Летища на всеки километър, тунел след тунел под стария Балкан, че и още два моста на Дунав. Сякаш това зависи само от нас, а не и от румънците, които едва се навиха и за този при Видин - Калафат. Ако трябва да помагаме с екстравагантни идеи, може да предложим още въжен мост от Самоков до Мусала и продължение на метрото направо до Калотина. А също и двупосочен винопровод - пуйкопровод между Чирпан и Нова Загора. Последната идея на местните зевзеци е още от времето на цар Борис III. От Чирпан виното, от Нова Загора - пуйките.

Подиграваме се непрекъснато на македонците за техните мегаломански паметници, с които задръстиха центъра на Скопие. В случая обаче май и ние рискуваме да станем за смях. Така че е по-добре авторите на проекти да съсредоточат усилията си върху по-прозаични и практични неща. Като например дупките по пътищата и въобще местната инфраструктура, ако наистина залагат на културно-историческия туризъм, в който иначе всички се кълнат.