Ако не бяха толкова изпокарани, Обама и Путин биха могли да постигнат в Санкт Петербург някакво общо решение за Сирия. Но както знаем, отношенията помежду им са повече от хладни. Защо всъщност е така?
Отношенията между Вашингтон и Москва са в момента крайно лоши. Подобен "ледников период" не е имало от края на Студената война насам. САЩ критикуват авторитарните тенденции в управлението на Русия, а Путин обвинява САЩ, че умишлено се опитват да отслабят позициите на Русия пред света. Затова сегашната среща на върха на Г-20 дава възможност на Путин и Кремъл да покажат, че от тях зависи решаването на някои от най-важните проблеми в света, включително на сирийския въпрос.
Путин сега може да се възползва от предимствата си на домакин. Путин е този, който режисира провеждането на форума в Санкт Петербург, за да може да извлече максимална полза за своите интереси. Американският му колега Барак Обама е само "гост", който ще се опитва да си осигури подкрепа за бъдещ военен удар срещу Сирия.
Докато Обама търси международна подкрепа за своя курс, Путин е зает с друго: той смята, че може да притисне Обама, за да го вкара в международна изолация по сирийския въпрос. Как би функционирало това, загатва Ендрю Уайс от политическия уебсайт Politico: "Путин може да се опита да наложи нещо като международен референдум за Сирия", твърди експертът за Русия.
И без друго противоречията между Москва и Вашингтон в последно време се задълбочиха допълнително. След като Русия предложи убежище на бившия сътрудник на тайните служби Едуард Сноудън, издирван трескаво от САЩ, Обама отказа планираната среща на четири очи с Путин. Затова пък явно ще се срещне с представители на руските хомосексуални среди, които в Русия са подложени на гонения. Официално от американска страна заявяват, че президентът на САЩ има правото да разговаря с когото си пожелае. Руснаците обаче са възмутени, че американецът няма време за Путин, но намира време за гейове и лесбийки.
Без съмнение Обама ще направи опит да заобиколи "препятствието" Путин, включително и с помощта на френския президент Франсоа Оланд, който подкрепя военния вариант в Сирия. Затова пък подкрепата на традиционния съюзник на Вашингтон - Великобритания, изобщо не е сигурна, тъй като британският премиер Дейвид Камерън не получи одобрението на парламента в Лондон. В Санкт Петербург Обама ще се види и с китайския си колега Си Цзинпин, който обаче е против военна интервенция в Сирия, и също е решен да блокира евентуален мандат на ООН.
Засега поне няма белези за това, че Путин ще успее да постигне целта си и да накара Обама да се откаже от планираната военна интервенция в Сирия. Затова въпросът сега е: какво ще направи Путин, ако САЩ решат да атакуват? Възможно е Москва да разшири доставките на оръжия за Асад. Други възможни последствия са свързани с Иран: режимът в Техеран би могъл да разшири подкрепата си за Сирия, а разположените в Ливан милиции на "Хизбула" вероятно ще започнат още по-масивно да атакуват цели в Израел. Би могло да се очаква и засилване на международния тероризъм. Затова сирийският конфликт може да се разглежда и като борба за надмощие между Путин и Обама. Едва когато те преодолеят това безплодно противоборство, би могло да се стигне до пробив. Само че засега няма признаци за подобно развитие.
(Със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
