Как да се промени съдебната власт

Как да се промени съдебната власт | StandartNews.com

След приемането на Конституцията от 1991 г. периодично срещу нея се надига съпротива и угасва. Правосъдието е в основата на съдебната власт, но и в основата на държавата. Не полицията и не смъртната присъда създават стабилност в живота на един народ, а вярата в правосъдието. Нима тази вяра я има, след като пред очите на народа вече 25 г. (а преди това 45 г. липса на правова държава) редица тежки криминални престъпления останаха неразкрити, други ненаказани строго, трети ограбени чрез тънки финансови измами и т.н. Тези явления са в сферата на съдебната власт. В нея има сложно преплитане на държава и право, в което съдът е най-ярката форма на държавната правозащитна функция.

С конституцията от 1991 г. класовата борба в България е пренесена върху полето на конституционализма. Отново за щит на старите класови интереси е послужила съдебната система и по тази причина борбата срещу промяната на тази власт е огромна. Конституцията я изгради като "противоядрен щит", отблъскващ всякакви опити за възмездие на тези, които са предавали нашата родина в евтина плячка на чужди интереси по време на комунизма и продължават и днес.
Този щит се изгражда чрез постоянното "инжектиране" от Висшия съдебен съвет в съдебната власт на магистрати, които не са обстойно проверени за принадлежност към някакви структури и интереси. Не се знае зад кой магистрат кой от ВСС стои и в какви "тайни" общества членува.

Вторият проблем на съдебната власт е за неeстественото смесване в нея на три субекта с коренно различно съдържание и предназначение - съд, прокуратура и следствие, а адвокатурата е в някакво друго пространство, макар че участва много сериозно в защитата на лицата пред съда.

Известни са предложенията, които и тук споделям - органите на досъдебно разследване, в частта от дейността на прокуратурата в тази фаза, следствие и органите на МВР по разкриване на престъпленията, да се обединят функционално и тяхната дейност да е предмет на парламентарен контрол. Следователно, досъдебната прокурорска дейност и следствието да излязат от съдебната власт и да отидат в изпълнителната. Тогава конкретните прокурори ще отговарят по административен ред пред съответния орган на изпълнителната власт. Както в Германия, например пред министъра на правосъдието. Докато прокурорската дейност в съдебната фаза е единствено под контрола на съда.

Прави впечатление, че преди всичко се говори кой орган да извърши конституционната ревизия /НС или ВНС/, а не дали е позволена. Макар конституциите в Европа да са общо взето с еднакво съдържание и структура всяка национална конституция има своето специфично ядро, по което се отличава от останалите. Ролята и мястото на съда в разследването на престъпленията и включената към него обвинителна функция на прокуратурата безспорно е конституционното ядро на съдебната власт, а останалите извън него могат да се решават от НС при усложнената за това процедура.

Актуализирането на съдебната власт може да се осъществи ефективно само чрез комплексния подход. Наред с изменение на конституцията да се предложат изменения и в Закона за съдебната власт и НПК, в които има множество "слаби места". Всъщност ВНС е ограничено както съдържателно, така и процедурно да решава само тези въпроси, които са му възложени от НС. Следователно решенията на НС за ревизия на Конституцията, които засягат конституционното ядро са израз на дадената му от Конституцията ревизионна власт. Тя обаче подлежи на конституционен контрол защото нарушава забраната на чл. 158 от Конституцията. Остава депутатите смело да я упражнят. А тази "странна" институция - ВНС, явно е замислена през 1879 г. не като орган за ревизия на Конституцията, а преди всичко като пречка за това.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай