Вчера се струпаха прекалено горещи събития като за Ден на влюбените. И за съжаление водещата емоция в тях не беше любовта, а омразата.
Свадите в парламента по изборния кодекс за агитацията на чужди езици, ексцесиите около джамията в Пловдив барабар с пребития общински съветник от "Атака", размяната на враждебни писма между турския консул в Пловдив и Общинския съвет в Карлово, споровете и забраната на "Луков марш" в София - това са все парченца от един и същи злокобен пъзел. Съсредоточаването на точки и линии на напрежение изглежда не впечатлява сценаристите и режисьорите, които замислят и този път елегантно да канализират националистическия и етно-религиозния вот на идващите избори за европейски парламент.
В Народното събрание коронният номер на ДПС отново мина с поразителен успех. Всеки път депутатите от движението слагат на масата въпроса с уседналостта (касаещ правото на глас на българските изселници в Турция) или за агитацията на майчин език. В напрегнати моменти обикновено тази дребна интрига предизвиква бурен скандал в пленарната зала и автоматично обединява всички срещу ДПС.
Сега за косите взеха, че се хванаха и партньорите в управлението - партиите на Станишев и Местан, чиито противоречия за политики и служби напоследък
създават постоянен "бял шум" в медиите
и институциите.
В този епизод пък ГЕРБ и "Атака" максимално сближиха позициите и заедно напуснаха залата при обърканата и непремерена реч на депутата Хюсеин Хафъзов.
От година насам и без това здравият разум и овладените емоции са крайно дефицитни стоки на политическия пазар, затова създаването на допълнителни конфронтации не е белег на мъдрост, а напротив - безотговорно наливане на масло в огъня.
Едва ли никой не е предугадил, че болезнената реакция на широки среди срещу връщането на исторически паметници на Светия синод и Главното мюфтийство няма да прелее в по-масово и агресивно опълчение. Нима хората по върховете на държавата не виждат усилващите се всяка седмица гневни демонстрации в Пловдив на футболните фенове, които и по принцип не са известни с хрисимостта си.
В известен смисъл и шумотевицата около днешния "Луков марш" също е непохватно боравене с леснозапалим материал. Ген. Христо Луков е водач на Съюза на българските национални легиони, герой от Първата световна война и впоследствие голям почитател на Адолф Хитлер.
За едни е "герой", за други - "фашист"
а историческите спорове за него са отстъпили на творците на митове и легенди. Факт е, че на шествията в негова памет се стичат и бръснати глави с пречупени кръстове, но пък забраната на "Луковия марш" може да предизвика и обратен ефект - консолидация на крайни елементи, което вече започна с футболно-националистическите протести пред съда в Пловдив.
Насъскването, разпалването на омраза и всяването на страх са много по-могъщи инструменти за разделяне на хората и подгонването им към изборните урни. Заклинанието - "Ако не гласувате за нас, те ще дойдат и ще ви унищожат!", работи безотказно при всички етнически и възрастови групи без разлика от образование и имотно състояние.
След опита за палеж над джамията ДПС може и да не прави предизборна агитация, тъй като вотът им е в кърпа вързан. От вдигането на адреналина без съмнение ще спечели "Атака" (която, да не забравяме, крепи кворума на парламента), както и НФСБ, а вероятно и по-радикалната Националистическа партия на България.
От истериите и разделението обаче губи българското общество, което продължава да се занимава с измислени проблеми и остава сляпо за истинските.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
