"Силна Тракия означава по-голямо доближаване на Турция до европейските стандарти и развитието на братските отношения на Балканите. Тракия за нас същевременно означава Солун, Гюмюрджина, Ксанти. Тракия значи също Делиормана, Кърджали, Вардар... Ако отидем още по-назад, означава Скопие, Прищина, Призрен, Сараево... Тракия за нас е живият свидетел на нашата обща европейска история и представител на цялото ни минало в тази география. И днес нашата Тракия, със своите Одрин, Текирдаг, Къркларели, и разбира се, Истанбул, е в центъра на всички наши взаимоотношения с тези градове от балканската география."
Тази думи на турския премиер Реджеп Ердоган, произнесени в малкото източнотракийско градче Кешан, буквално взривиха медиите в балканските страни и предизвикаха официални реакции на Гърция и България.
Най-лесно е, разбира се, да се подмине случаят като пореден случай на
обичайната преди избори националистическа риторика
Нищо особено - и в Букурещ ултрасите размахват картата на Велика Румъния до Днестър, Тиса и Балчик, в Сърбия все още бленуват за Душановото (разбирай Титовото!) - царство, а у нас по кръчми и офиси висят патриотични календари с картите на Симеонова България.
В случая обаче става въпрос за нещо далеч по-сериозно. Първо, мястото за произнасянето на такава реч не е избрано случайно. До Балканската война в Кешан са живели българи. Сега на тяхно място живеят потомци на изселници - и от България, но и от другите балкански страни. И второ, защото не за първи път Ердоган предизвиква подобни реакции. През октомври м.г. по време на посещение в Призрен той заяви, че "Косово е Турция и Турция е Косово". Което накара сърбите веднага да се хванат за пищовите. Така че омешването на Тракия (българска и гръцка), на Македония (Вардарска и Егейска) и на Лудогорието е съвсем целенасочено.
Вече тъкмо половин век Анкара води преговори за присъединяване към Евросъюза - още когато той се наричаше Общ пазар. И навярно може да ги води още толкова. Защото независимо от всички официални уверения на дипломатите никой в Европа
реално не желае Турция в общността
И заради различната й културно-историческа и религиозна принадлежност, и заради голямото й население, и заради икономическата й мощ.
Това лицемерие в крайна сметка писна и на управляващия турски елит, а и на значителна част от обществото.
"Когато турската армия в годините на студената война трябваше да защитава демокрацията от комунизма, бяхме добри, а сега вече не сме?"- така в едно изречение може да се обобщи обидата на комшиите. От всичко това се възползва партията на Ердоган, която чрез външния министър Ахмед Давудоглу вече откровено възприе линията на една нова политика, основана на исторически претенции на старата Османска империя. Концепцията е проста и ясна - съвременна Турция вече не се нуждае от Запада. Тя е регионална суперсила, която може да реализира своите геополитически интереси. Те предполагат като стратегия една икономическа - засега? - интеграция на бившите османски владения на Балканите. За сметка на влошените отношения и с Израел, и с Арабския свят. И за сметка на радикализирането на кюрдския проблем в посока на един независим - или поне автономен - Кюрдистан. Което би означавало пренареждане на целия близкоизточен пъзел.
Всичко това, разбира се, не може да не събужда стари омрази и нови страхове сред балканските народи. Които не без основание съзират един римейк на случилото се през ХIV век. В този смисъл реакцията на нашето Външно този път бе наистина адекватна и незабавна. Защото нови Балкани в нова Европа не могат да се градят с имперски мераци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
