Вероятно всеки, ходил на училище по времето на соца, поне веднъж е развивал коронната тема "Защо Андрешко оставя съдия-изпълнителя в блатото?" И въпреки "опорните точки", към които децата трябваше да се придържат, малцина са разбирали цялата драма и на Андрешко, и на Станойчо, че и на самия бирник.
Новите времена преобърнаха всичко това. Днес едва ли не всеки втори българин е изпадал в положение, в което да му се прииска да остави в блатото ако не съдия-изпълнителя, то поне данъчния или кредитния си инспектор, в краен случай инкасатора. А репликата на Андрешко "От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и сиромашия" стана особено актуална, откакто кредитният балон в България се спука и хората, които вече не могат да обслужват дълговете си, нараснаха неимоверно. Частни съдебни изпълнители разказват как били посрещани с брадви от длъжниците и как отчаяни хора дори разлепвали некролозите си, подобно на сцената в незабравимия филм с Тодор Колев "Опасен чар". За да не ги търсят повече.
Проблемът с нароилите се Станойчовци и Андрешковци обаче е в това, че държавата не си е на мястото. Че с години няма кой да вкара кредитите в нормална регулация, да озапти лихварите, наречени "малки финансови институции", които ти дават заем "до заплата" и после ти прибират жилището. А накрая виновна се оказва баба Пенка, която не прочела "дребния шрифт" в договора си и нямала "необходимата финансова култура", за да проумее какво й се казва. Като по този начин се заборчила с 2000 лева заради изтеглени 500, а накрая съдебният изпълнител изнесъл и столовете от покъщнината й.
Логично е баба Пенка да не знае. По-голямата част от живота й е преминала във времена, когато я лъжеха само, че й плащат, а тя ги лъжеше, че им работи. Сега я лъжат всички - мобилни оператори с изгодни оферти, които я натоварват с нови такси, хипермаркети с промоции, които й пробутват като "деликатес" сирене трето поколение. Както и кредитни институции, които й дават разбивка колко ще дължи всеки месец, но пропускат да й кажат с колко ще нарасне сумата, ако пропусне да плати веднъж. В отчаянието си започва да се крие от колекторската фирма, докато сумата "съвсем законно" набъбва със съдебни разноски и други такси, докато стане 5000. Случаите не са един и два. И виновната не е толкова баба Пенка, а държавата.
Ако дори един човек може да задлъжнее за 200 лева борч с 2000 и законът позволява това, променете закона. Вместо това всеки ден гледаме в нета оферти, чрез които можеш да се заборчиш онлайн, без дори да станеш от стола, за да си занесеш личната карта. А в десетки села и малки градчета гледат на лихваря като на най-големия благодетел, защото заплатите се бавят с месеци и оцеляването става с борчове и вересии. В момента за въпросните дребни играчи, даващи уж малки кредити, са оставени такива вратички за лавиране, че дори и човек с по-голяма финансова култура може да падне в капана им. Да не говорим за хората, за които гладът е единственият съветник - а той, както знаем, рядко дава добри съвети.
Неотдавна дори съдебните изпълнители се обединиха около някои мерки, които ще позволят на длъжниците глътка въздух - например възможност за електронен запор, който ще намали 30 пъти таксите, които длъжниците плащат за блокирането на собствените им сметки. Или изричното записване в закона, че изпълнението е пропорционално на размера на дълга, което ще попречи да продадат жилището ти за 1000 лева борч. Както и банките да доказват в съда вземанията си, преди да се втурнат да ти съдерат три кожи. А защо това предлагат съдебните изпълнители, а не държавата - божа работа. Може би Андрешко трябва да остави в блатото именно нея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
