Борисов си търси двойник за президент

Борисов си търси двойник за президент | StandartNews.com

Първан Симеонов, директор на "Галъп Интернешънъл"

Изследователите от „Галъп интернешънъл" и Института "Иван Хаджийски" в тази ситуация сме длъжни да кажем: "Казахме ли ви?", защото от много време насам в нашите анализи проличават две тези- първата е, че Бойко Борисов и ГЕРБ и без друго нямат ясен план какво ще правят на президентските избори. Втората е, че самият Борисов като вариант за кандидатура не е изключен. Някои колеги го изключват напълно, други въобще не го разглеждат, ние пък през цялото време говорим, че този вариант е наличен. И след изявлението на премиера от края на миналата седмица, че започва да търси обединител на нацията за кандидат-президент това се доказа.
Борисов няма много ясен план. Какви са причините да е така? Първо, усещането му за собствена политическа биография и политически календар. Открай време е ясно, че самият Борисов желае рано или късно да стигне до Президентството, което ще бъде своеобразна политическа пенсия за него. Само че, ако сега не кандидатства за "Дондуков" 2,

дали пък след пет години няма да е късно

защото той добре знае, че дори неговата подкрепа не е застрахована от износване. Това е първата причина, поради която премиерът се чуди дали да не кандидатства още този път.
Втората причина - той гледа, все пак, какво ще направят за президентския вот останалите играчи. Най-вече вляво, защото при ляво обединение зад силен кандидат, това няма да даде чак толкова голяма аритметична добавка като гласове, но пък ще донесе известен психологически бонус за левия сектор. Както навремето, когато сините се събраха в коалиция, а преди време и реформаторите, може да го има този ефект - ето, най-накрая се събраха. И тогава не е без значение кого издигаш за кандидат насреща - дали ще е Цецка Цачева, дали ще е Томислав Дончев, например, или Бойко Борисов. Впрочем, най-вероятно

и в трите случая шансовете за краен успех клонят повече към ГЕРБ

според социологията, но все пак не е без значение.
Третата причина, е, че Борисов се опитва може би лекичко да менажира процесите вляво или вдясно. Вероятно би се радвал да се поразцепи лявото, да разбърника дясното.
Има и една четвърта причина и тя се казва Слави Трифонов. Както не е вярно, че шоуменът има някакви огромни проценти, така не и вярно, че той не съществува като социологически факт. Около него има някакво събиране на енергия, има потенциал и във всеки случай, ако този човек реши да играе по някакъв начин, той ще поразбърка картите. Сто процента Борисов гледа и натам.
Има и още една причина за забавянето и променливите планове на ГЕРБ, тук Борисов е съвсем откровен. Това е международният фактор.

Светът наистина става много турбулентен.

Архитектурата на сигурността, балансите на силата в западния свят и не само, се променят в глобален мащаб. До броени месеци може да има съвсем нова политическа ситуация в Щатите. Говорим си за напускане на натовска страна в перспектива. Една европейска страна пък пред очите ни напуска ЕС. Това са огромни промени. На всичкото отгоре Борисов е абсолютно прав, че тук, в Югоизточна Европа ние сме приклещени между Русия, Турция и нестабилни държави навсякъде наоколо. Всичко това съвсем нормално го отвежда до това, за което той спомена преди дни - търси се обединител, опитен, помиряващ, балансиращ кандидат.
Не съм сигурен дали кандидатът за президент ще е самият Борисов или няма да е, но някак си на описанията, които до този момент се дават, пасва самият премиер.
Една от хипотезите беше, че с изказването си за промяната в плановете Борисов подава ръка за обща подкрепа. Тук са две основните догадки - евентуално Реформаторският блок, което би им позволило да се скрият под сянката на Борисов и да избегнат измерването на гласовете. От блока се боят гласовете им да не изглеждат малко и една обща кандидатура би им помогнала да отиграят този етюд с доста принципно изглеждаща позиция.

Втората догадка е ДПС. В този микс на национално обединение и прочие, веднага може да се предвиди движението. ДПС добива много значима роля, особено с оглед на събитията в Турция. И още нещо: говоренето за обединител на нацията и т.н. е и отваряне на вратата към БСП в по-дългосрочен план, по принцип за голяма коалиция, защото това е стара идея и мечта не само на част от БСП, а май и на самия Борисов.
И не на последно място, не е изоставена докрай идеята общ кандидат на управляващото формирование – заедно с Патриотите. Това означава Борисов дори да абсорбира малко национализъм, защото той знае, че в такава ситуация като днешната едно от най-живите политически места, е националистическото. Т.е. той самият би трябвало да се замисли дали да не се опита да вземе под крилото си част от тази националистическа енергия, за да не я превръща в свой конкурент.
Догадките са различни, но все пак си мисля, че ще се търси партиен кандидат на ГЕРБ, който отговаря на критериите за обединител и прочие.
Профилът е ясен - балансиран в поведението си. Без натрапчиво много да използва думички, като "евроатлантическо". Харизматичен. Това се харчи.

Впрочем, вижда се, че ние сме в етап на нов Борисов. Той широко отвори вратата към Русия в изказванията си. След Ница той не заклейми толкова случилото се там, колкото заклейми Запада, който си го е причинил. Той каза - ами ние, изнасяйки демокрация, в общи линии, това направихме. Това е един нов Борисов, абсолютно балансьорски застанал, без много скрупули на тема евроатлантизъм.
Някакъв такъв вариант се търси от страна на ГЕРБ, защото това би отговорило на българското общество в момента. То се чувства разколебано по отношение на симпатията си към Запада. Разбира се, тя остава базисна, но не е такава, каквато я знаем. Вече е много престижно да се говори срещу Европа, срещу Щатите. Такова нещо само преди броени месеци и години нямаше.
Но за ГЕРБ се търси и президент, който да отговори на условието все пак да вземе и някакви по-десни гласове, защото иначе може да срещне конкуренция от страна на десен кандидат, който да се опита да заеме овакантената дясноцентристка евроатлантическа ниша. Така че там се отваря възможност за реформаторите да измислят нещо, но Борисов ще трябва и там да тушира конкуренцията.
От друга страна пък, премиерът има интерес да позволи събиране на гласове за по-десен кандидат, който, в крайна сметка на втория тур да прелее към негов кандидат или към него самия.
В такава международна ситуация като сегашната в президентските избори най-вероятно ще наблюдаваме две неща - едното е естествен национален инстинкт за самосъхранение, който вероятно ще се изрази в това да се хванем за сигурното. Т.е. да не правим опасни движения в един опасен свят, а да се хванем за сигурното, което ще рече - за кандидата на властта, на ГЕРБ.
Второ, ще има все пак мнозина, които ще желаят ярки националистически идеи. В разгорелия се наоколо огън да се хвърли повече масло. Това са двете концепции, които ще се котират най-много- едната е обединителската на Борисов и радикалната концепция, която най-вероятно, ако националистите и патриотите успеят да направят общ кандидат, ще отлее към него.
Едни от лутащите се ще бъдат левите. Защото дебатът от много навреме насам не е социално или не, пенсии или не, а той е - ние или те, идентичности, нации, българите срещу другите, европейците или другите. Дебатът се национализира, къде тук има място за ляво или дясно.

Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай