* Светата обител се възражда с европейско финансиране
* "Свети четиридесет мъченици" в трънското село вече има първите си населници от десетилетия
В календара на Църквата има празник, посветен на светите Четиридесет мъченици. На този ден Църквата отдава почит на 40 римски войници от арменската военна част в град Севастия (сега град Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний, започнали през 316 г.
Първото сведение за тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни били притиснати да се отрекат от своя Бог, но като отказали, били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая - изгорени на клада.
През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
Храм в тяхна чест построил в столицата си Търново и българският цар Иван Асен ІІ по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница. Битката станала в деня на светите 40 мъченици през 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село Мерданя и в чест на тая среща край селото е построен манастир "Свети Четиридесет мъченици", който съществува до сега.
В народния календар този празник се нарича Младенци и е свързан с обичаи, насочени към здравето на децата, но и по някаква причина със змиите, за които се смята, че на този ден изпълзяват от зимните си леговища. По сега следвания от Българската православна Църква календар празникът е на 9 март, но по староотеческия календар е 13 дни по-късно - на 22 март.
Та така след десетилетия прекъсване, за пръв път на 9 март имаше света Литургия в посветената на светите Четиридесет мъченици църква в трънското село Лева Река.
Доскоро тя беше единсвената следа за същесвувалия край нея манастирски комплекс. Сега, благодарение на европейско финансиране, осигурено от Програмата за развитие на селските райони, манастирът се възражда. Напълно е възстановен манастирският конак и вече е готов да приеме обитатели. Благоустроен е дворът.
С нов дренаж е манастирският храм, който претърпя обновление и отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена са инвестирани над 644 хиляди лева. През тези пролетни дни там се извършват довършителни работи, а манастирът има своите първи населници - монахът Иларион и послушникът Христо.
Тази година храмовият празник беше отбелязан по-скромно, заради довършителните работи по проекта, но на следващата година със сигурност манастирчето, разположено на много живописно място, ще събере много народ.
Според местно предание мястото, на което е построен манастирът, било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години на ХІ век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка. На връщане от важно сражение царят решил да се отбие в лева река да го види.
При вестта за идването на царя, хората се впуснали в трескава подготовка за посрещане на василевса. Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат :"Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да срещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал: "Виждам"!
Така прогледнал, а Царят го прегърнал, после забил копието си в земята и поръчал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.
Преданието е само една легенда, която не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения за историята на този манастир. В Държавен архив - Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точният период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар. От 1847 г. уроците се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира "Св .Четиридесет мъченици". Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.
Преди време манастирът в Лева река стана медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в сензация въпреки, че още през 1989 г. професор д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.) беше коригирал това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си "Археологическите паметници в Пернишки окръг" (1982).
Според нейно, цитирано в медиите твърдение, зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.
"Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ", уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята статия „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. на списание „Български език”. Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености, заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и твърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва” на Константин Преславски. Допуска се, освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно, през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата "Св. Димитър" в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Философ Александрийски и на славянобългарския светец св. Кирил Философ. За съжаление авторите, писали за манастира, почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.
До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край. В последствие Църквата е обявена за недвижима културна ценност с национално значение. Извъшвана е консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник. .
През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв.от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл по това време Божидар Димитров.
Според предварителни намерения, архиерейско богослужение в манастира ще има на 6 април. Очаква се викарийният епископ Поликарп да посети обителта по повод приключването на проекта и да отслужи там водосвет. За събитието е изпратена покана и на премиера Бойко Борисов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
