На 29 юни Православната църква почита паметта на Свети Петър и Павел, служили приживе като Христови апостоли.
Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Според народните представи, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците.
В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките обаче не бивало да отхапват от тях.
Свети Петър бил удостоен и с висока длъжност да прецени дали да пусне душата на човек в рая или да го отпрати към ада.
Той измервал с везна добрите дела спрямо човешките грехове.
Бил неумолим даже пред собствената си майка, която изпратил в ада, понеже се оказало, че лошите й постъпки на земята са натежали повече от добрините, които е сторила приживе.
В православния календар св. Петър е отбелязван като върховен апостол, понеже е по-могъщ и олицетворява доброто начало, поради което Петровден се приема за по-голям празник от Павловден.
Празникът се свързва с жътвата, първите плодове (сливи и ябълки – петровки), младите животни и веселите Петровски събори.
По стара българска традиция на този ден във всеки дом се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца.
В църквата се носят ябълки - петровкик, за да се осветят от свещеника за здраве след което се раздават.
Този обичай се спазва най-вече стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
