ГЕРБ води на вота. Денят Х е 5 април

Изненадата бяха допирните точки в програмите, големият изпит за партиите е ще седнат ли на Новата кръгла маса

ГЕРБ води на вота. Денят Х е 5 април | StandartNews.com

 

Най-незабележимата предизборна кампания се изтърколи, за да отвори пътя за най-непредвидимия вот. През последните 30 дни отрицанието в държавата ескалира от недоволство от управлението и невъзможност за коалиции, до несправяне с пандемията и неподкрепа от външни партньори. 

Цялото хейтване обаче вместо да изстреля на върха рейтингите на БСП или на новите опозиционни партии, приключи с единодушната прогноза на социолозите, че партията на Борисов е победител на изборите.

Дали силата на пандемията, слабостта на опонентите или апатията на народа са причина за тази изненада, тепърва ще се произнасят политолозите. Но отсега е ясно, че Денят за размисъл на тези избори ще е най-важният. Не толкова в събота – за избирателите, колкото в понеделник – за партиите. 

С прекипяването на емоциите, идва ред на отрезвяването

Дори Борисов да вдигне ръката на победата, срещу него ще се насочи юмрукът на президента. Разделението в обществото вече ще има и количествено измерение в депутатски мандати, а виковете от площада ще събират сериозна агитка и в парламента при намек, че следващите четири години ни очаква „повече от същото“. 

Прибързаните предизборните клетви на опозицията носят гласове за вота, но вече разпиляха шансовете за нов кабинет. 

В друг исторически момент, партиите нямаше да изпуснат възможността да се заинатят. Победителят щеше да се вкопчи в мандата си, победените щяха с месеци да оспорват резултата. И без това Конституцията дава вратичка политическата топка да се тупа цяло лято.

Короната и кризата обаче рязко стесниха периметъра за политическо шоу, а и Българското лято вече го преживяхме. Хората обедняха, бизнесите фалират, институциите не работят. Вместо да доближаваме европейците, ние оглавяваме само антикласаците. Дори оптимизмът на управляващите за икономиката ни беше попарен от Световната банка, която свали драматично прогнозата за ръста до 2,6% за 2021, като обяви, че "потенциалът за растеж на България е подкопан от слабостите в управлението, видими през ниското обществено доверие в институциите, лошото качество на публичните услуги и ниския приток на чужди инвестиции."

Като капак, Европа все още ни обръща гръб с ваксините. Вярно, Себастиян Курц пожела успех на Борисов. Но това не успя да отмие горчивината в думите на германската канцлерка Ангела Меркел, която нанесе тежък удар върху Групата на шестимата, оглавявана от австрийския канцлер и с участието на българския премиер, че причината да не се справят с ваксинацията е тяхното управление, а не в Брюксел. 

Шпионският скандал пък провокира шокиращи заглавия в западната преса за руската разузнавателна мрежа у нас. Заговориха дори, че се превръщаме в нов шпионски център за Европа. А Америка за втори път ни шамароса, този път с доклад на Държавния департамент по правата на човека, акцентирайки върху корупция, полицейско насилие и беззаконие.

В тази сложна геополитическа и тъжна родна картинка, каквото и да се случи на 4 април, големият въпрос "А сега накъде?" виси с пълна сила. И принуждава партийните лидери да престанат да се гледат свъсено, а да се опитат някак си да срещнат целите си.

Ще седнат ли на една маса? Още е много рано да се каже. Но отсега е ясно, че политически, партиите остават напълно разделени. Единственото, в което намират допирни точки, са техните програми за възстановяване на страната. Всъщност, това бе и голямата изненада на иначе вялата и направо скучна предизборна кампания.  

ДПС даде тон за икономическите програми

Очаквано, летвата вдигна високо първо ДПС - с програмата си за ускорено икономическо развитие. Докато управляващите говорят за икономически ръст от 3,5-4% Движението обяви, че нищо под 6% не може да е задоволително за страната ни. Този ръст обаче може да се получи с развитие на нови производства, разгръщане на нови пазари, привличане на нови инвеститори. А не с нови дългове и изкуствено помпане на потреблението. Тук, по-малкият партньор в дясната коалиция ГЕРБ – СДС, изпъкна като подкрепи 6% ръст на икономиката. Заложи на стимули за бизнеса, насърчаващи производството, включително намаляване на някои данъци.

Основните приоритети на ДПС - чиста храна, чиста вода, чист въздух, чиста енергия, дигитализация и участие на гражданите във вземането на решения години наред бяха пренебрегвани у нас. Но, когато станаха приоритети на цяла Европа и изискване за финансирането на проекти по плана за възстановяване, веднага се записаха и в програмите на останалите партии. ГЕРБ, която още миналата година твърдеше, че има план за управление, някак странно замълча при старта на кампанията. 

ГЕРБ описа живота за следващото поколение

И чак в средата й показа документ с технологичното заглавие "България следващо поколение", в който ненадейно акцент бе не инфраструктурата, санирането и доходите, а трансформацията на икономиката към зелена, кръгова и дигитална. За разлика отпреди 4 години програмата е ориентирана не по министерски ресори, а по стъпките на трансформацията - от дигитализацията на бизнеса, през стъртъпите и инвестициите, до възобновяемата енергия. От пълната промяна на образованието и здравеопазването, до екологията и енергетиката на бъдещето.

Чиста храна, чиста вода, чист въздух се оказа основен слоган и на БСП. А Зелената сделка - приоритет в програмите на всички партии, без ВМРО. Воеводите единствени се обявиха против. Защото заложиха на социална програма. Те имат своите три приоритета: доходи, семейство, сигурност. И, уверени, че те са достатъчна база за минаването на 4-процентовата бариера, не отклоняват фокуса на кампанията си от заплати и пенсии. Защитават минната индустрия, която в момента е просто електорат. 

На този фон обаче ДПС отиде още една крачка напред. Насочи обществения пулс към прехода от въглеродна към водородна икономика. Нещо, от което всички партии бягат, особено по време на избори, защото пряко засяга именно минната индустрия. Да, краят на въглищната икономика не е утре. Но е разчетен от Европа и Зелената сделка. И България не може да се скрие от това. Региони като Стара Загора отсега трябва да имат ясна визия каква икономика ще замести мините и ТЕЦ-овете. Това означава ново образование, което да даде на днешните деца новите професии, които ще упражняват, когато пораснат. И те трябва да бъдат такива, че да носят по-високи заплати от тези на бащите им в "Марици"-те, за да останат в региона и да го развиват. Разговор за бъдещето, който искаме или не, трябва да проведем като общество. 

БСП представи 100 дни на новия кабинет

И докато ГЕРБ представи идеи за нова икономика, които предполагат дългосрочна програма, БСП хитро излезе едни гърди пред опонентите си, представяйки конкретен план за първите 100 дни на евентуален червен кабинет. Акцентът в него е подпомагане. От еднократна помощ в размер на 6500 лв. за първо и второ дете до незабавна данъчна ваканция за бизнеса и покриване на процент от загубения оборот веднага. С изключително конкретна програма излезе и "Има такъв народ". Партията на Слави Трифонов обяви първите 5 неща, които ще направи във всяко едно направление на държавното управление, при това със срокове. Представи и експертни екипи, които негласно казаха: Още утре сме готови да влезем в министерствата. 

Партиите се срещнаха програмно и на по-битово ниво. Безспорен приоритет на всички са доходите. Надцакването е в рамките на 250 - 500 лв. За ГЕРБ постижимата минимална заплата е 1000 лв., за Мая Манолова - 1250 лв. ВМРО заложи на средна заплата 2 500 лв. Най-прагматичен обаче е Веселин Марешки. Лидерът на ВОЛЯ подписа договор с избирателите си, гарантирайки им безплатни лекарства за деца и пенсионери и горива на ниски цени. 

За първи път умишлено или по неволя партиите показаха програми - богат материал за икономически дебат. Но той не се състоя. Защото потъна в драмата колко дълго ще се попълват изборните протоколи, в шпионски афери и македонски скандали. Нито медиите, нито социалните мрежи издържаха теста за важните теми. В предизборните скучни дебати фокусът бе джипката на Борисов, лодката на БСП и шкембетата на опозиционните лидери.

Денят на размисъл ще е вторият изпит за партиите. Не за вот. За Новата кръгла маса. Коя институция ще отправи поканите за нея, не е толкова важно. По-важно е дали тези от партиите, които ще влязат в парламента, са достатъчно пораснали, за да седнат на нея. Или са готови само да лежат по палатки, да се крият под бюрата или да ходят наведени из Брюксел.   

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай