Събота,

За страшната сила на висенето и предателите

От: Любен Дилов-син -
A
A
A

Тези редове са най-вече за онези, които са чели някъде в интернет, че Наско Сираков е предал Левски!

Седмицата с 19-и февруари в нея е особена. Ако се замислите, четирите въпросителни след онова „Народе” на Дякона приличат на стилизирани бесилки.

Винаги съм изпитвал смут от това, че отбелязваме не рождението, а гибелта на една от малкото икони в националния ни пантеон. Гибел, да си го кажем честно, вследствие на предателство, така естествено за популацията ни, както дишането.

Ако искаме да сме честни пред себе си, редно е да си го кажем ясно: българи го предадоха и българин го залови. Българи му потвърдиха присъдата. Малко утешение е, че българи го погребаха. Но пак българи му скриха костите....

Българи го предадоха

- това са Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала. Последният - на 26. Х. 1872 г. в стаята на тетевенския мюдюрин и на 28 декември пред Мазхар паша, софийски мютесариф.

Българин го залови при Къкрина - заптието Али Чауш-Помака. Тези имена ги дължим на себе си, дължим ги и на достойния ловчански свещеник Кръстьо, който десетилетия беше натоварен с цялата ни колективна историческа вина.

В седмицата на 19 февруари трябва официално да честваме предателството. Поне веднъж годишно учителите по история и български език да влизат във всеки един клас и за 45 минути да разказват за предателите. Те са част от историческата ни памет. Трябва да бъдат част и от личната ни памет, ако искаме да градим национален дух.

Без предатели няма герои, без падение няма и възвисяване.

Да се чете в клас, например, главата от "Записките" на Захарий Стоянов, където разказва за залавянето си след Априлското въстание. Да се припомни онази обичайност на злото и дребно битие, в което предателството е съвсем естествено. Да се опитат да разберат и простят на тъпите селяни, които казват на Захарий: Дай си парите на нас, за да "не идат у кучетата". "Дай ги на нас, да те споменаваме..." Да го споменават и след като го предадaт, даже не на аскера, за да бъде съден, а направо на башибозушката хайка...

Седмицата на 19 февруари е най-подходящата, през която да споменем за хан Телериг и списъка с предателите, предоставен му от Константин V през 770 г. В сравнение с историята на Самуил и брат му Арон (от 976 г. нататък), „Игра на Тронове” е благонравна като неделна църковна служба! От цялото избито Ароново семейство, само Иван Владислав е спасен от Самуиловия син Гаврил Радомир. Години по-късно спасеният Иван Владислав избива цялото семейство на Гаврил Радомир в угода на Василий II Българоубиеца.

Това е седмицата, в която да говорим за Иванко, за убийството на Калоян, за патриарх Йоаким III.

Необходимо е да се разкаже цялата история на Светослав Сапунов, известен повече с името Миларов. За Нею от Бросен трябва да се разкаже и за издаването на Бенковски. За дядо Вълю Мечката от Тетевенски колиби и застрелването на отец Кирил. Трябва да знаят и малките, и големите българи за Климент Търновски и Ганьо Чолаков, за д-р Васил Радославов и есента на 1913 г., когато за първи път се търгуват гласовете на българските турци в името на 5-6 мандата в повече от изборите за 17-о обикновено народно събрание.

За потоците от земеделска кръв, лети през 20-те години. За самоизтрепалите се комити на ВМРО. За слънчасалите от светлината на Коминтерна българи, които бяха готови да разменят 1300 години история за първите 2 стиха на "Интернационала"...

Тези българи, които все още могат да четат, е редно да разлистят есето на Симеон Янев "Един нравствен феномен в българската история". А за останалите може би трябва и Криско да направи рап по онази песен за сина, който води баща си през гората. Води го да го продава, а баща му продумва: "Постой, сине, да пийна водица, постой да пийна, че до пазара да стигна, да стигна хубаво да ме продадеш, с парите челяд да отгльодаш, голяма челяд, тебе да те продава."

Теодор Адорно пише веднага след края на Втората световна война: "На немски вече не могат да се пишат стихове." Тези му думи отприщват обществен катарзис в обществото, белязал двете следвоенни десетилетия, появата на „Група 47“ и Револте-движението дори. До голяма степен днес германците са това, което са, и заради тези думи.

Нашите думи са увиснали...

От Ботев насам висят със страшна сила. А дори и думите на Ботев - според изследването на Светлозар Игов - са объркани по странен и многозначителен начин. В оригинала на стихотворението е: "...и твой един син, Българийо, виси на него" би трябвало да следва нов ред: "Със страшна сила гарванът грачи грозно, зловещо." Но българската колективна памет държи не гарванът да грачи, а Левски да виси със страшна сила.

За тази "страшна сила" става дума.

Тя виси и днес над нас, заети с ежедневни подлости и официални предателства. Какво друго, освен предателство и мародерство, е да фалшифицираш и крадеш и без това от оскъдните пари на инвалидите през ТЕЛК?

Всеки път, като заменяме уж-свободата си срещу уж-сигурност, всъщност предаваме и себе си, и цялата колона предадени назад във времето. Особено е важно това за нашего брата, журналиста! Сами се окачаме всеки ден на онова „бесило славно“ и си висим там със страшна сила, даже се радваме на вятъра, ако ни позалюлее...

Защо тази "страшна сила" трябва да се изучава? Най-малката причина е, че в годината на създаването на българския университет - 1881-а, предателят на Левски, даскал Иван Фурнаджиев, е назначен като полицейски пристав в Тетевен. Мотивът: Топала е поборник за свобода, бил е на каторга в Диарбекир.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички