„Комунисти, комсомолци, пионери“ - спомняте ли си тази песен?
Имайте предвид, че скоро Българското национално радио може да излъчва само нея. А на стените Ви ще висят гобленчета с реки и поточета, които Вие собственоръчно сте извезали. Защото изкуството стана политкоректно. Или по-точно – сексуално коректно.
Появиха се хора, за които Хитлер би мечтал, но за щастие не се е срещнал с тях. Те не разбират от изкуство, но разбират от политическа коректност. За тях музиката на Майкъл Джексън би трябвало да бъде забранена, защото е обвинен в педофилия. Не ми се иска да влизам в темата дали това е обосновано или не, както направиха някои колеги. Някои деца се отказали от обвиненията си срещу иконата в попмузиката на цяла една епоха– ами добре, да пуснем Джексън. Някои не били – ами пак да го спрем.
Бързам да споделя, че не слушам Майкъл Джексън. Но слушам и чета десетки други автори, обвинявани през столетията в десетки прегрешения.
Например Франсоа Вийон. Ама Вие, политкоректните, и него ли? Ситуацията е много по-страшна, защото говорим за тотално неразбиране на изкуството и на това, че моралът на неговите автори не бива да бъде пряко съотнасян към него.
Ако онова, което прави съответният художник, композитор или писател, е значимо, няма защо да се ровим в мръсното му бельо, което напоследък правят неолибералните идеологии. Повечето от авторите в литературата, живописта, скулптурата и музиката не са били образец на морал, но вероятно именно това е причината да създадат произведения, които и до днес търсят възхищението ни.
Иначе не е само Майкъл Джексън – хайде да забраним и Рахманинов, който се е оженил за първата си братовчедка. Набоков пише цял роман на педофилска тема, наречен „Лолита“, който все още е един от най-четените в света. Твърди се, че го е написал не без автобиографична нотка. Ах, ти, гаден руски емигрант, никога повече няма да те издадат уважаващите се издателства.
Гоген се влюбил в 14-годишна таитянка, Ван Гог си отрязал ухото заради проститутка. Тулуз-Лотрек цял живот рисувал жени от вертепите /Какво е правил с тях, освен да ги рисува/? Данте се е влюбил в Беатриче, когато е била в една особено пленителна възраст, за която не се е изисквала лична карта, а Петрарка се пленил от чертите на Лаура, когато била на 14 години. Ами Шекспир с неговите непълнолетни Ромео и Жулиета! Да не говорим, че и до момента не се знае на кого е посветил сонетите си – на смуглата лейди или на някой мъж. Сократ бил обвинен в развращаване на младите си ученици. За да имаме тотална равнопоставеност, дай да добавим и Азис. А, ще преиздавате Чарлз Буковски ли, я 2000 лева глоба! За Уди Алън вече се изказа куцо и сакато. Роман Полански? Никога повече на екран. Както и Кевин Спейси!
Как би изглеждал светът на изкуството без хората, посочени по-горе? Как би изглеждал нашият собствен свят? Пластмасов, елементарен, съставен от политкоректни музика и филми, приличащ на нещо, което навремето Михаил Ром нарече „Обикновен фашизъм“.
Диктатът на така наречената политкоректност напоследък започна да взема твърде висок данък. Защото талантът не винаги се родее с морала, но хората на изкуството би трябвало да оценяват само таланта. Както и публиката. И е крайно време да овледеем изкуството да отличаваме едното от другото. В противен случай сме обречени на посредственост. И на фашизъм – ако позволим всичко това да се случи.
А, да не забравим също, че Холивуд ще си търси малки зелени човечета от друга планета за водещи на следващите Оскари – те поне няма как да прегрешат спрямо морала ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
