Горна Гращица. Офталмолозите ще останат без работа заради извора в Горна Гращица. Това - къде на шега къде на истина, коментират хората в Кюстендилския край. Славата на селото се носи покрай лековит извор, бликащ под прастар оброчен кръст. В района се разказва как пенсионери от областния град редовно карат внуците да им носят пластмасови шишета от вълшебния извор. Дали си въобразяват или не, но някои наистина имат подобрение, коментират местните.
20 процедури
Според мълвата 20-21 процедури са достатъчни, за да се хвърлят очилата или поне да се коригира зрението. Последният случай е на млад човек, дошъл чак от Пловдив. Според разказите на момчето със силна вяра то отбелязало значителен прогрес при сериозно заболяване на зрителните нерви. Марина Станчева, участничка в "Кюстендилска пролет", също изпитала силата на живата вода. Само с няколко процедури лещите й за късогледство от 4 диоптъра минала на очила 2,5. "Не зная дали ще се задържи този оздравителен за мен ефект, но при мен наистина се случва нещо необяснимо", коментира пред "Мистериите на Стандарт" кюстендилската красавица.
Въпреки че в недрата на землището им се крие вълшебната вода, самите жители на Горна Гращица си падали томаневерници. Една от причините била, че тях от години ги мъчи безводие. Заради липсата на канализация гледали първо да си набавят вода за пиене и за поливане на градините, а за лечение, ако вече артиса. А подземното богатство освен за зрение помагало при стрес, безсъние и въобще където имало проблеми, водата сякаш имала разум и памет и действала.
Сънищата на баба Фронка
Историята на извора се завърта около един сън на покойната вече баба Фронка Градева. Тя често виждала светии, които й давали напътствия кое как да стане. От 2006 година започнала да сънува един и същи повтарящ се сън. Първия път, докато спала, чула глас, който й казал, че в недрата на селото има вода, която може да помогне на много страдащи души. В началото възрастната жена не отдала чак такова значение. Наставленията обаче се повторили само няколко месеца по-късно, като вече се дало и местонахождението на живата вода - около стария каменен кръст. Точно там се появила жена, сякаш отвъд времето и пространството - с дълги коси. Светицата заръчала така: "Време е да откриете водата, защото тя е лековита и помага за всичко. Сторете го и тука ще идват много хора, лошите ще стават добри, а добрите ще стават още по-добри".
На 15 август 2007 година пророческият сън отново споходил 80-годишната тогава баба Фрона. В него тя се видяла в селската черква "Св. Димитър" и през дверите току надзъртала в олтара. Тъй като видението съвпадало с Голяма Богородица, та на другата сутрин старицата отишла да запали свещ за здраве. Между другото, разказала на клисарката за своя сън. Служителката в храма пуснала старицата в олтара, а тя с изумление открила, че всичко било, както го видяла в съня си.
Според тълкуванието трябвало да се вдигне параклис над извора, но в чест на Богородица.
На 28-и същия месец сънища за вълшебната вода започнали да спохождат и Рахила Димитрова.
Местността Изворо
Интересно е, че мястото, което се давало Свише, съвпадало с една местност, която тукашните открай време наричали Изворо. Там точно е забит в земята прастар каменен кръст с уникална орнаментика. Според легендите преди стотици години вода извирала на повърхността и лекувала всякакви болести. После след земетресение се е скрила, а през XVIII век отново се показала за малко. Точно тогава посветени в тайните на водолечението люде забили кръста, за да не се загуби споменът за това природно богатство отново.
Преди 200 години слабо поточе от лековитата течност намерило път към повърхността в нива край последната къща от селото. При регулацията обаче нивата била застроена, попадайки в имота на Кильовия род. Според свидетелствата на Рахила Димитрова, щом се измила с водата, там се случило първото чудо - свалила очилата и започнала да чете и пише без тях. В сънищата обаче се указвало, че основният кладенец на лечебната течност се крие в галерия точно под стария кръст. Междувременно и други хора започнали да виждат именно в района на оброка, обикновено при заник слънце, пазителката на извора - жената с дългата коса.
Рахила Димитрова се заела да разплете мистерията веднъж завинаги. Инициативната жена повикала един след друг петима радиестезисти. Със своите причудливи уреди те започнали да търсят извора. Всички до един потвърдили, че той се намира точно отдолу под каменния кръст, където баба Фронка сънувала. Сондажите показали, че всичко е реално. На 7-ия метър бликнала водата.
Успоредно с това е направена и първа копка за строеж на параклис аязмо. Рахила споделя, че тоя ден не е избран случайно. Първо, било пълнолуние - идеално време за старт на ново начинание, и второ, точно тогава се празнувал храмовият празник на селото св. Димитър.
"Моят съпруг, който ползваше очила за далекогледство повече от 15 години, отраз ги свали и досега не ги е потърсил", кълне се инициаторката за строежа.
Иначе водата е с много леко жълтеникав цвят. Изследванията показали, че е абсолютно годна за пиене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
