Понеделник,

Есен в Сентръл парк (галерия)

От: Failed to load user -
Есен в Сентръл парк (галерия)
A
A
A

Ню Йорк. Когато слушаш великата песен "Есен в Ню Йорк", изпълнявана с покъртително чувство от Ела Фицджералд и Луис Армстронг, сякаш усещаш тихия листопад в Сентръл парк, в който "влюбените благославят нощта". Светла меланхолия, но и безметежно спокойствие те подканват да се насладиш на мига, на есента, която е прекрасно "да изживееш отново".

Нюйоркчани са за завиждане, защото имат Сентръл парк. Това си го казах още първия ден, в който го видях. Зелен, прохладен, цъфтящ през пролетта и лятото, застлан с жълти листа през есента, побелял от сняг през зимата, той е любимо място за жителите на Голямата ябълка. Има езера, изкуствено създадени, пешеходни пътеки, писти за пързаляне с кънки, велоалеи, седем големи тревни площи за спорт и почивка, наричани нежно поляни или ливади. Има си зоопарк, замък "Белведере", носещ духа на викторианска Англия, прекрасен фонтан "Ангелът на водите", 36 моста, всеки от които е уникален в архитектурно отношение, а най-известен е "Bow Bridge", показван безброй пъти във филми и тв сериали. Човешкото стълпотворение достига своя пик през уикенда, когато хиляди тичат, карат велосипеди, ролери, тротинетки, скейтбордове, играят бейзбол, просто се разхождат или излежават по тревата. Някои са се облекли доста стряскащо за добрия вкус, но се хващаш в един момент, че и на теб ти се иска да си сложиш нещо по-изчанчено. Най-щури са дамите, които по нашите земи си ги наричаме направо баби. Те са се обзавели с ролери, носят къси полички, зъбите им са правени при скъпи зъболекари, а лицата - при пластични хирурзи. Може да им се завиди обаче на хъса да се забавляват. Не ги видях да бутат колички или да водят за ръчичка внучета. За тази работа си има бейби ситерки. Като излезли от графика са черните жени, които

дундуркат в парка бели дечица

Всяка втора количка е с близнаци. Тази плодовитост се отдава на късните женитби и хормоналното лечение за забременяване. Наричат Ню Йорк "град на самотните души". Ще ги видиш в Сентръл парк - особено през лятото и хубавите дни на есента - изолирали се със слушалки на ушите или отворили лаптопа. Направо недостъпни. В гигантския мегаполис се стичат хора от цяла Америка, от цял свят, жадни да направят кариера, но и самотни със своите амбиции.

Знаменитият парк, който прекосявах по няколко пъти на ден, има удивителна история. Това лято той навърши 160 години, като беше обявено, че годишнината се отчита от момента на приемането на идеята за създаването му. Някога тук бил краят на града. Мястото било истински пущинак, покрит с блата, осеяни тук-таме с големи скали. Било заселено от чернокожи, от емигранти от Ирландия и Германия, които отглеждали кози и прасета и били

заринати в собствения си боклук

Още през 1807 г. бил приет градоустройствен план на Ню Йорк, в който било предначертано строителството за десетилетия напред. А идеята за парка, която дошла от поета Уилям Брайънт, била той да служи за развлечение, да отдалечава народа от алкохола, хазарта и пороците, да възпитава на ред и добри нрави, да бъде безплатен и достъпен за всички. Така през 1853 г. бил приет закон, според който свободната от застрояване площ в средата на Манхатън става обществена собственост. Отпусната била сума от 5 млн. долара и започнало изкупуване на земята от собствениците. (По същото това време Аляска била купена от Русия за 7 млн. долара, а Луизиана - от Франция, за 15 млн.) Както си му е редът, бил проведен анонимен конкурс, спечелен от Фредерик Олмстед, който бил писател, и британския ландшафтен архитект Калверт Вокс. Започнала истинска къртовска работа по създаването на парка, продължила дълги години. Били разрушени 300 000 куб. м скали, терените с блата били дренирани, докарани били милиони кубически метра пръст. Над 1500 работници изнемогвали в тежка физическа работа по 14 часа на ден. В онова усилно строително време били

засадени 500 000 броя дървета и храсти

и превърнали някогашната блатиста местност в истинска гора с хълмове, езера и пътеки. "Шийп медоу" - огромната поляна в парка, през лятото се превръща в истински плаж. В края на XIX век тук се приемали военни паради. На нея на 19 септември 1981 г. легендарните Пол Саймън и Арт Гарфънкъл събират на безплатен концерт 500 000 души. Говори се, че после били дадени 5 млн. долара, за да се оправят поразиите след купона, и оттогава подобни "мероприятия" са забранени. Изграждането на Сентръл парк, което приключило през 1869 г., в днешни пари струвало на Ню Йорк 500 млн. долара! Той е дълъг 4 км и е широк 800 м, а това прави площ от 3400 дка. Годишният му бюджет е от 200 млн. долара и както останалите зелени части на града, се управлява от "Отдел за паркове и отдих" към общината. Зеленият оазис в сърцето на Манхатън си има официален фотограф, официален говорител, пиар сътрудници, собствен полицейски участък,

"обслужват" го и 60 файтона

накичени като за сватба, които може да се наемат до легендарния хотел "Плаза" на ъгъла на 5-о авеню и 59-а улица.

Паркът отдавна е забравил славата си на място на насилие и агресия, където след падането на нощта никой не смеел да премине. През 80-те години на XX век е имало по 1000 криминални случая на година, днес са паднали под 100. Заслугата е на бившия кмет на града Рудолф Джулиани, който започнал да води политика на "нулева толерантност". Към 2005 г. Ню Йорк вече можел да се похвали, че се е очистил от бандитите, а паркът му е един от най-сигурните в света. И все пак човек винаги трябва да има едно на ум. Доста треперене му ударих, докато го прекосявах, когато тъмнината вече беше паднала, а хора не се виждаха. Впрочем, туристическите гидове и до ден днешен съветват да не се разхождате в Сентръл парк през нощта. През деня обаче полицаите са на всяка крачка - на коне, пеш, с велосипеди или коли. В Ню Йорк професията им е направена привлекателна. Пенсионират се след 20 години служба, после могат да работят и да получават пенсия и заплата, а здравната им осигуровка от полицията е до живот.

Ягодовите поля на Джон Ленън

Има едно място в Сентръл парк, наречено Ягодови поля по аналогия със заглавието на песента на "Бийтълс" "Ягодови поля завинаги". То е точно срещу билдинга "Дакота" на 72-ра улица, в който живеел Джон Ленън. Там го срещнал и куршумът на лудия му убиец на 8 декември 1980 г. Черно-бял мозаечен кръг, на който е изписано заглавието на знаменитата песен "Imagine", пази паметта за великия рокаджия. Мемориалът е открит на 9 октомври - рождения ден на Ленън, а годината е 1985-а. Целият проект е по идея на вдовицата на Джон Йоко Оно, която поема и разходите от 1 млн. долара за цялостното оформление на този кът от Сентръл парк. Понеже всеки ден минавах от там, виждах една и съща картина - момчета и момичета с китари, побелели фенове на "Бийтълс", рози, слънчогледи и пресни ягоди, подредени в редички върху мозайката. Джон отдавна го няма, а хиляди хора от Америка и света идват тук като на поклонение - пред него и бунтовния му дух, разтърсил XX век. И дваж по-тъжно ти става, припомняйки си редове от писмото му до негова стара приятелка: "На бас, че ще доживея до дълбока старост, сигурен съм!"

А в "Дакота" билдинг и досега продължава да живее 80-годишната вече Йоко Оно със сина си Шон Ленън.

Андерсен, Алиса и кучето Балто

Обикновено в Сентръл парк се влиза откъм хотел "Плаза". Може да го направиш и от много други места, но като че ли оттук е "парадният вход". На крачка е изключително богатият музей "Метрополитън", който е на територията на парка, но входът му е откъм 5-о авеню. Малко по-нататък от него, на север, са "Фрик Колекшън" с безценните картини на Вермеер и музеят "Гугенхайм" за модерно и съвременно изкуство. А в самия парк е т. нар. "Алея на славата", на която са "строени" Уилям Шекспир, Уолтър Скот, Бетовен, Робърт Бърнс... В източната част, към 5-о авеню, пък е статуята на великия Дюк Елингтън. Може да зърнеш и бронзовата фигура на Ханс Кристиян Андерсен, разгърнал книга, която сякаш чете на малко патенце. Скулптурната група е дар за парка от датско-американска организация, която отбелязала така през 1955 г. 150 години от рождението на автора на "Грозното пате". Дело на известния испански скулптор Хосе де Креефт е Алиса, героинята на Луис Карол от "Алиса в страната на чудесата". В парка тя е седнала върху гигантска гъба, а около нея са Лудия шапкар и Белия заек. Тук винаги е пълно с деца, които се катерят навсякъде и рядко може да се открехне "прозорец", за да направиш снимка без тях. Трогателна е историята на хъскито Балто, чиято бронзова фигура става много популярна още с поставянето й в Сентръл парк през 1926 г. Кучето става истински национален герой, когато през 1925 г. участва в доставката на серум срещу дифтерит в Аляска. Оказва се, че такъв има само в главния град Анкоридж на 1600 км от Ноум, където е епидемията. Заради ужасното време не може да бъде използван самолет. Властите в Анкоридж изпращат с влак до град Ненана животоспасяващия серум, но по-нататък - на още 1000 км до Ноум, той трябва да бъде транспортиран щафетно с кучешки шейни. В предпоследната фаза от пътуването към Ноум Гунар Касен - водач на впряга, в който е хъскито Балто, вдига висока температура и е неспособен да води шейната. Невероятно интелигентното животно "поема" ролята на водач на останалите 6 кучета и, ориентирайки се в ужасната виелица и страхотния мраз от минус 57 градуса, доставя серума. Върху статуята му в Сентръл парк са изписани думите: "Издръжливост-Вярност-Интелигентност".

Още се помнят "Портите" на Кристо

Но Сентръл парк не е само място, където се разхождат хора и кучета, той е и културно средище. От 1962 г. насам се провежда Шекспировият фестивал, а филхармонията на Ню Йорк и Метрополитън опера организират летни концерти. Тогава нюйоркчани си устройват истински празници - с покривки, стъклени чаши, вино и свещници се настаняват на тревата, отпиват в приятната среда и се наслаждават на музиката. В Голямата ябълка още помнят арт инсталацията "Портите" на нашия сънародник Кристо и съпругата му Жан-Клод. Тя имаше потресаващ успех в Сентръл парк от 12 до 27 февруари 2005 г. 7500 порти с воали в оранжево-шафранен цвят "потекоха" като златна река през парка. Високи около 5 метра и разположени на 4 една от друга, те криволичеха надлъж и нашир в продължение на 37 км. Дръзката идея, дълго време отхвърляна от управата на Ню Йорк, Кристо и Жан-Клод успяха да осъществят със съдействието на кмета Майкъл Блумбърг.

И накрая един съвет: ако искате да си тръгнете с великолепни кадри от знаменития парк и от Манхатън, отидете в замъка "Белведере", който се намира в средата на зеления оазис. Отворен е от 10 до 17 ч и е безплатен. Може да се изкачите на една от терасите и да запечатате цялата пленителна красота, която се разкрива пред вас.


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички