Чийзкейкът - древногръцки афродизиак в коледни цветове

Афродизиак неслучайно е понятие с гръцка етимология. Коренът му идва от името на Афродита - древногръцката богиня на сексуалността и любовта. Ето защо елините, а и съвременните им потомци на юг от Струма претендират да разбират най-добре от храни, питиета и всякакви магически отвари и печива, които форсират либидото.

Но с изненада ще научите, че освен маслините, зехтина, узото, че и сиртакито, бащите на демокрацията са измислили и един друг стимулатор на сексуално желание, кой знае защо наложил се като продукт на англосаксонския западен свят. Нарича се чийзкейк. За имащите обща култура в английския език е ясно, че иде реч за сладкиш на основата на сиренето, което както много добре знаем, също благоприятства либидото - предимно на мъжете, заради протеините, но не само.

Истинският стимулатор за див или бавно-романтичен секс под елхата не е в бялата плънка, а в червения филм върху нея, който задължително трябва да е ягодов с парченца от този божествен плод. В краен случай може и малинов.

Ролята на ягодите или на малините е от фундаментално значение. Според британски учени те са най-силният естествен афродизиак. Изследванията сочат, че съществено засилват либидото и се препоръчват и на двата пола. "Всичко произхожда от високото съдържание на цинк", твърдят спецовете. Цинкът е важен микроелемент, който способства за сексуалната възбуда. Той управлява "поведението" на тестостерона в организма и с негова помощ тялото по-бързо се настройва за секс. В ягодите и малините има и високо съдържание на антиоксиданти. За разлика от други плодове, те съдържат най-малко полизахариди. Това означава, че те позволяват да се поддържа добро енергийно ниво в организма с малко количество калории.

Неслучайно наричат ягодите "плодовете на Венера". В комбинация със сирене под формата на чийзкейк мощта им става взривоопасна за хормоните.

А чийзкейкът е бил много популярен в Древна Гърция, още преди идването на римляните, които веднага го включват в менюто си, след като превземат родината на Афродита, Зевс, Архимед и Платон. За пръв път за сладкиша споменава древногръцкият лекар Айгимус, същият, който пише и първия трактат за човешкия пулс. Той дори създава цяла книга за изкуството да направиш т. нар. плаконтопиикон суграма, твърди Уикипедия. Всъщност това е прототипът на модерния чийзкейк, който пък се ражда, благодарение на разработването на кремообразното сирене. Това се случва през 1872 г., когато Уилям Лорънс от Честър се захваща да измисли по-мека форма на френското сирене Нюшател. Няколко години по-късно, през 1912 г., Джеймс Крафт доразвива "изобретението", успявайки да направи пастьоризирано сирене, което в последствие получава името "Филаделфия" и е най-често използваната основа за модерния чийзкейк.

Разновидности на сладкиша както в Европа, така и в Америка има много. Но нека се спрем на българския вариант - колкото лесен, толкова и разумен откъм "производствени разходи".

Ето класиката на Керанка Пунчева, медицинска сестра от Варна.

Необходими продукти: 4 пакетчета сирене "Крема", кофичка сметана, чаена чаша пудра захар, пакетче краве масло, 1 1/4 пакет бисквити по избор (за предпочитане какаови), 2 пакетчета ванилия, 2 пакетчета желатин, бурканче сладко/конфитюр от ягоди или малини (става от всякакви други плодове), парченца от съответните плодове.

Начин на приготвяне: Бисквитите се натрошават на прах с блендер. Смесват се с разтопеното краве масло и се разстилат в тавичка или друг широк съд с борд. Сиренето, сметаната, пудрата захар и ванилията се разбиват с миксер, към сместа се добавя желатинът, разтворен в половин чаша за безалкохолно топла вода, най-добре на водна баня. И всичко това се разстила върху бисквитения прах. Оставя се за около половин час в хладилник, колкото да се стегне белия пласт.

След това конфитюрът се смесва с другото пакетче разтворен желатин и се изсипва върху белия пласт. Отново се оставя в хладилника, за да се стегне и желира. Оттам-нататък започват коледните чудеса!