Петък,

Българин е сред първите полярници

От: Администратор -
1906
Българин е сред първите полярници
A
A
A

На 8 януари тази година проф. Христо Пимпирев стъпи на Южния полюс и заби родния национален флаг там, където се събират всичките меридиани. Експедицията, която българският изследовател оглавяваше, бе посветена на стогодишнината от подвига на норвежеца Руал Амундсен и англичанина Робърт Скот, пионерите в завладяването на най-южната точка на планетата.

Особено трагична е историята на Скот. Следвайки мечтата си, той пристига пет седмици след Амундсен. Пише: "Норвежците са ни изпреварили. Амундсен се оказа първи на полюса. Чудовищно разочарование. Всички мъки и тежести заради какво? Аз с ужас мисля за обратния път." Останал втори в надпреварата, Скот основателно е ужасен от това, което му предстои. На връщане загиват и четиримата от екипа му, с които достига целта. Последен с живота, запилян из ледената пустош, се разделя самият той. Намират го в разкрития спален чувал, притиснал до гърдите си дневниците - своя и на приятелите си. В тях се споменава и името Демитри Геров. Според морския капитан Валентин Златаров, президент на Националната морска асоциация за развитие, той е българин. При това негов прапрадядо по майчина линия.

Бащата на Валентин, капитан Анатоли Златаров, доста подробно е изследвал невероятната съдба на своя родственик. Подробности за живота му той научавал от негови близки и роднини. Първоизточникът на всички истории за покорителя на ледовете обаче е неговата майка. Тя с удоволствие ги разказвала на внуците си.
Родът на първия българин, тръгнал към Южния полюс, съвсем не е случаен. Неговият баща Иван е братовчед и съименник по фамилия на прославения общественик Найден Геров. Това е повод и за дребни неудобства. Кореспонденцията на единия често отивала при другия и обратно. Затова Геров, като по изтъкнат и както сам казва "по важен", предлага на родственика си да се представя с бащиното си име - Душков.

Иван Душков не е имал авторитета на своя братовчед, но също имал с какво да се хвали. По турско той не веднъж попадал в занданите, дори Захари Стоянов му дава една от своите ризи. Александър е едно от дванадесетте деца на Душков. Неспокоен дух в много здраво тяло, така го описват близките му. Обича природата, животните и най-вече кучетата. Любимото му се казва Осман, както най-хубавите екземпляри в Копривщица.

През 1902 година светът говори с възхищение за един човек: Робърт Скот. Англичанинът тръгва с кораба "Дискавъри" от Острова на път за Южния полюс. Битката с ледовете се оказва изключително тежка. Голяма част от екипажа заболяват от скорбут, кучетата се използват за храна. "Дискавъри" близо две години е в плен на ледовете. Освободен е и Скот и хората му се връщат, без да постигнат целта си.

По това време Александър учи във френския колеж в Пловдив и се опитва да научи всичко за Скот и експедицията му. Той е очарован от смелия изследовател. Авантюристът в него вече лудо бушува. Той катери околните непроходими скали. За него няма недостъпни върхове. Кап. Златаров разказва следната история, оцеляла през годините: Една вечер газта в лампата на Александър свършва. За да не безпокои близките си, той слиза от втория етаж по водосточната тръба, взема лампата от уличния фенер и заедно с нея пак обратно се качва по тръбата. На сутринта я връща на мястото й. Според друга случка в една зимна нощ майка му го намира заспал над книга до отворения прозорец. Мустаците му били покрити със скреж, а чашата вода до него - замръзнала. Подобна издръжливост на студ рядко се среща.

След смъртта на баща си, получили солидно наследство, Александър и брат му Душко тръгват за Англия. И двамата знаят френски, но добре се справят и с езика на Шекспир, който дълго и упорито са учили. Капитан Скот тъкмо се е завърнал и вестниците не спират да пишат за невероятното му приключение.

Но дори Островът се оказва тесен за широката душа на Александър. Душко, вече завършил ветеринарна медицина в Париж, остава в Лондон до края на живота си. Почива през 1942 година. Брат му обаче тръгва към Португалия. Там е красиво, Лисабон е страхотен град, но това не е достатъчно неспокойният дух на Александър да се кротне, а притежателят му да се отдаде на спокоен, да кажем семеен, живот. Непознатият свят го зове. Следващата посока вече е далеч от Европа. Геров се включва в експедиция, която ще изследва река Амазонка. В желанието си да стигне до нейните извори българинът прекосява Андите, воюва с индианците, разменя дреболии за късове злато. Някои от хората, с които тръгва, оставят костите си в джунглата. Това научават майката и братът на Александър от писмата му. Те идват рядко, но са твърде интересни. Последната вест е от Чили. Експедицията приключи, чете майката успокоена и дори не подозира, че голямата авантюра на сина й тепърва предстои. Скоро целият свят ще научи за нея.

 

Южният полюс се намира на континента Антрактида, на голо, обдухано от ветровете ледено плато. Разположен е на 2835 метра надморска височина. Дебелината на ледената покривка в района се оценява на 2700 метра, което означава, че скалната повърхност под ледената суша се намира приблизително на морското равнище.
Южният полюс е най-студената точка на планетата. Най ниската достоверна температура е измерена от руската станция "Восток" - минус 89,2 градуса по Целзий.
Географски Южният полюс е указан с малък знак и пръчка, забита в леда. Върху знака са изписани датите, на които Руал Амундсен и Робърт Скот достигат полюса.

Четете в неделя в "Стандарт": Ал. Геров сменя името си. Тръгва със Скот към Южния полюс


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички