Сряда,

Рафа Спартанеца

От: Failed to load user -
1674
Рафа Спартанеца
A
A
A

"Рафа. Моята история" е първата книга, която разкрива как се изгражда един шампион и надниква в личния свят на харизматичния, но загадъчен тенисист Рафаел Надал. Автобиографията със знака на издателство "Ентусиаст" ще ни отведе от дома на Надал на остров Майорка до съблекалнята на Централния корт. Рафа разказва за емблематичната му победа на финала на "Уимбълдън" над Роджър Федерер, за трудните периоди с тежки контузии, както и за спартанския дух, който е възпитал в себе си с години. За да разкаже историята си, Надал обединява сили с Джон Карлин, автора на "Да надвиеш врага: Нелсън Мандела и играта, която създаде една нация" - книгата, по която е направен номинираният за "Оскар" филм "Несломим". Публикуваме едни от най-интересните откъси от книгата.

Финалът на "Уимбълдън" през 2008 г. между Рафа Надал и Роджър Федерер е най-дългият в сто трийсет и една годишната история на турнира и според много хора най-великият тенис мач, игран някога. Джон Макенроу, който също е на централния корт и коментира за американска телевизия, казва, че това е най-добрият мач, който е гледал. Бьорн Борг, също на финала, но като зрител, и който бе победил Макенроу в най-великия дуел на "Уимбълдън" преди настоящия, е съгласен, че Надал и Федерер са изиграли най-добрия мач в историята. Някои представители на спортната преса дори изказват мнение, че това е най-доброто спортно състезание за всички времена. От "Ню Йорк таймс" решават, че мачът е толкова неповторим, че му отделят цяла уводна статия.

"Светлината гасне и макар всички да усещат натрупалата се от предишните сетове умора и напрежение тенисистите трябва да играят в настоящия момент", пише "Таймс" изключително проницателно, "да забравят за предишните точки, за да върнат поредния сервис. Публиката се чуди как успяват не само да вложат въображение в ударите си, но и да не мислят за предстоящата победа или загуба. Тенисистите на корта са съсредоточени единствено върху играта. Ние обаче не успяваме да овладеем емоциите си и ни е трудно да дишаме, трудно ни е дори да гледаме."

Щом на журналиста от "Таймс" му е било трудно да диша, то е истинско чудо, че цялото семейство Надал не загива от групово задушаване.

- Когато всичко свърши, се разплаках от радост - споделя Себастиан Надал, след като най-дългият ден в живота му най-накрая приключва - но имах и чувството, че тялото ми внезапно е олекнало, сякаш от раменете ми е паднала огромна тежест. През целия мач ме измъчваше ужасен страх, че две хиляди и седма година ще се повтори, че Рафаел отново ще плаче неутешимо в банята и аз няма да мога да направя нищо, за да го успокоя. Битката беше като Тайсън срещу Холифийлд и имах чувството, че съм заедно с тях на ринга, изтощен, сякаш съм отнесъл здрав бой. Хората ми казват, че лицето ми се било променило по време на мача, че когато ме видели по телевизията, не могли да ме познаят. Голямо мъчение беше.

Тони Надал знае, че тенисистът Рафа е по-добър от всички останали, но дори той е зашеметен от невероятната устойчивост, която племенникът му демонстрира.

- "Уимбълдън" бе наша мечта открай време, но дълбоко в сърцето си винаги съм се страхувал, че е непостижима мечта - споделя Тони. - Непрекъснато го подтиквах да си поставя все по-високи и по-високи цели, но, честно казано, не вярвах, че може да покори този връх. Когато спечели, за първи път се разплаках на тенис корт. Майката на Надал Ана Мария казва, че мачът я "стрил на прах", както гласи испанският израз.

- По време на мача имаше моменти, в които ми се искаше просто да свърши. Мислех си "Зарежете тази работа. Защо е толкова важно дали ще спечелиш, или ще изгубиш?" Не спирах да се чудя как Рафаел успява да овладее напрежението. Откъде ли синът ми намира сили? Как успява да не се срине психически?

Карлос Моя е убеден, че при подобно напрежение той самият не би издържал.

- Всеки друг играч, изправен срещу Федерер, който играе с такава смелост и толкова великолепно, щеше да изгуби този мач. Когато си бил толкова близо и въпреки това не си спечелил, когато стигнеш до пети сет, което на практика означава да започнеш мача отначало, след като почти си държал победата в свои ръце, емоциите - ако си нормален играч и дори нормален шампион - просто надделяват. Спомняш си всеки пропуснат шанс и това те гложди, съсипва играта ти. Но случаят на Рафа не е такъв. Затова той не е обикновен шампион. В началото на петия сет всички бяха на страната на Федерер и въпреки това Рафа го подчини, укроти го и го надигра.

Според Моя през онзи ден Надал е бил като животно, отказващо да умре.

- На онзи финал Федерер научи, че за да победиш Рафа, трябва да го стъпчеш не веднъж, не два пъти, а безброй много пъти. Мислиш си, че с него е свършено, независимо дали става въпрос за отделна точка, гейм или сет, но той не престава да се бори. Ето защо мисля, че Рафа може да подобри всички рекорди и ако не получи тежки контузии, е напълно по силите му да спечели повече турнири от Големия шлем от който и да било играч досега.

Федерер - водач в световната ранглиста само за още три седмици, преди Надал да му отнеме тази титла - е сломен от загубата.

- Това вероятно е най-тежкото ми поражение... далеч най-тежкото. Искам да кажа, че по-трудно не ми е било - признава замаяно Роджър. - Разочаровам съм. Смазан.

Надал почти извинително настоява след края на мача, че Федерер си остава най-добрият играч в историята.

- Той все още е петкратен шампион от този турнир. Засега аз имам само една титла.
Благородството на Надал при победа кара някои хора да се чудят дали между мачовете не посещава курсове по публична реч. Не, не посещава. Благородното му отношение към Федерер след мача е навик, превърнал се в рефлекс на човек, чийто баща като дете го е накарал да отиде и да поздрави противниците след загубен футболен мач; то е последствие от цял живот възпитание - от страна на чичо му Тони и родителите му - да стои здраво стъпил на земята, от това, че му е набивано непрекъснато в главата как макар понякога постиженията му да са изключителни, той самият не е.

- Мигът, в който го видях да взема купата на Уимбълдън в ръце, беше велик - казва Себастиан Надал, - но когато се замислиш по-внимателно, не е много по-различен от момента, в който детето ти получава дипломата си за висше образование например. Всяко семейство има своите радостни моменти. В деня, след като Рафаел спечели Уимбълдън, след като вълнението и вниманието от страна на медиите утихна, не се чувствах по-удовлетворен отколкото да речем ще се чувствам, когато дъщеря ми се дипломира. Защото в крайна сметка човек иска просто децата му да са добре и да са щастливи.

Майката на Надал Ана Мария също не допуска постиженията на сина - да я главозамаят.

- Понякога ми казват "Какъв късмет сте извадили със сина си!" А аз отвръщам: "Извадих късмет и с двете си деца!" Не придавам особено значение на факта, че Рафаел е спортна звезда, защото съм най-доволна от това, че двете ми деца са добре възпитани. Те са отговорни, имат много близки приятели, привързани са към семейството си, което е много важно и за двамата, и не са ни създавали никакви проблеми. Ето това е истински триумф. Когато Рафаел приключи спортната си кариера, той ще си е същият човек - моят син.

Цялото семейство се прибира в Майорка в деня след финала на "Уимбълдън" и веднага се връща към обичайното си всекидневие. Не са ли отпразнували победата?

- Не - отговаря Себастиан Надал. - След мача отидохме на официалната вечеря, за която страшно закъсняхме, защото Рафаел трябваше да даде един куп интервюта за медиите, и това ни беше празнуването. Не си падаме много по празненствата. Помня мача, винаги ще го помня. Но ако питате какво сме правили след него, отговорът е - нищо особено.
Същия въпрос задават и на Тони Надал. Той отговаря както по-големия си брат.

- Не, не. Не съм настроен за празненства след победа. Удовлетворението, разбира се, е огромно. Цялото семейство е доволно. Но ние островитяните не сме много по празненствата.

Две неща обаче се променят след Уимбълдън. Надал си купува спортната кола, за която копнее. Баща му не е очарован, но няма как да възрази. И има още един трофей, който Рафа трябва да постави до безбройните други купи, които е спечелил. Веднъж кръстникът му, който бил с него в дневната, където Надал държи голямата си колекция от отличия, го попитал кое от тях му е най-ценно. Без да се поколебае дори за миг, Рафа посочил към златната купа от "Уимбълдън" и отвърнал: "Това".

Жените

...На Мария Франсиска й се налага много да се постарае, за да запази анонимност. Не толкова заради редките си появи на трибуните (първият финал на турнир от Големия шлем, който гледа на живо, е Уимбълдън през 2010 г.), а защото папараците не устояват на изкушението да ги снимат заедно с Рафа, когато са на почивка, особено на плажа. Вече не помни колко пъти самата тя е лъсвала по страниците на клюкарските списания. И въпреки това никой не е успял да вземе интервю от нея. Както един озадачен спортен коментатор от испанска телевизия отбелязва преди пет години относно връзката на двойката, никой дори не я е чувал да говори. Мария Франсиска е такава енигма, че телевизионните предавания и списанията дори не могат да напишат името й правилно. Представена е на световната общественост като Xisca (произнася се Шиска) и въпреки това никой от познатите й не се обръща към нея така. Рафа я нарича умалително Мери, както и някои от неговите роднини, но за всички останали тя си остава просто Мария Франсиска.

За нея се знае само, че е елегантна, привидно сдържана млада жена, и тъй като медиите няма какво друго да кажат, обикновено я описват като "сериозна", "резервирана", "скромна" и дори "загадъчна". Трудно е да си представим по-голяма противоположност на стереотипа за търсещите известност WAG (термин, измислен във Великобритания и отнасящ се за "приятелките и съпругите" (wives and girlfriends) на прочути и богати спортисти). Истината обаче е, че макар тя да е отдадена на Рафа и да преживява победите и загубите му като свои, Мария Франсиска цени своята независимост и не иска всички да я възприемат просто като приятелката на Надал. Завършила е бизнес администрация и работи в застрахователна компания в Палма, столицата на Майорка. Затова не разполага с времето да придружава Рафа по целия свят, а и не би го правила дори да можеше.

- Няма да се отрази добре нито на него, нито на мен, ако пътуваме навсякъде заедно. Той се нуждае от личното си пространство, когато се състезава, и само като си помисля какво би било да обикалям около него по цял ден и да го обслужвам, и се уморявам. Това би ме задушило. А тогава той ще се тревожи и за мен... Не, мисля, че ще спрем да се разбираме така добре, ако ходя навсякъде с него.

Когато все пак го придружава на турнир, обикновено с Ана Мария и Марибел, Мария Франсиска се старае всячески да я виждат възможно по-малко с него на публични места. Тя си спомня за един случай в Париж, когато Рафа трябва да отиде на вечеря, давана от един от спонсорите му.

- Той ме попита дали искам да отида, но аз отказах. Останах в хотела. Когато Рафаел се прибра, ми рече: "Слава Богу, че не дойде." Гъмжало от фотографи. Ако бях отишла, щях да стъпя в света на знаменитостите. Не искам да съм част от този свят, а и мисля, че Рафаел не би се хванал с жена, търсеща подобен начин на живот.

Ана Мария одобрява много желанието на Мария Франсиска да си изгради собствен професионален живот и е съгласна, че Рафа не би могъл да издържи на връзка с жена, жадна за медийно внимание. Тя споделя и че не може да си представи момиче с такова самообладание и чувство за хумор, толкова подходящо по темперамент за сина й. Двете с Мария Франсиска бързо се сприятеляват, както се сближават и Марибел и Мария Франсиска. Обединява ги не само любовта им към Рафа, но и сходните им възгледи относно "доктрината" на Ана Мария за "нормална атмосфера".

- Дори роднините ми да ме разпитват за Рафаел, аз предпочитам да не говоря много за него - казва Мария Франсиска, която звучи точно като Ана Мария и Марибел, когато добавя: - Просто не ми е удобно да говоря за тези неща дори с най-близките си. Така е най-добре и за мен, и за двама ни с Рафаел като двойка. Не бих променила нищо.

Чичо Тони

Ако попитате Тони Надал какви са били последните му думи към племенника му, преди да излязат от съблекалнята на Уимбълдън за началото на финала през 2008 г., той ще отвърне: "Казах му да се бие докрай и да издържи." Питайте го защо Рафа успя да се изкачи до върха в световния тенис и той ще отговори: "Защото всичко зависи от психологическата нагласа, от отношението, от това да искаш още и да издържиш по-дълго от съперника си." Ако го попитате какво казва на Рафа в дните, когато тялото се бунтува и болката изглежда твърде силна, че да излезе на корта, отговорът му ще гласи: "Казвам му: Виж, имаш два варианта - да си кажеш, че ти е дошло до гуша и да си тръгнем, или да си готов да страдаш, но да не се отказваш. Изборът винаги е между това да издържиш и да се откажеш."

"Издръжливост" е дума, която Тони набива в главата на Надал от ранна възраст. Тя изразява спартанската философия за живота, чужда на остров и в държава, където властва принципът на удоволствието. Тони създава впечатление на испанец от една отминала епоха, сякаш е потомък на Ернан Кортес, конкистадора, който през XVI в. акостира в Мексико и с едва сто мъже екипаж изгаря корабите, за да не се изкуши някой да избяга обратно към дома, и след големи лишения и при нищожна вероятност за успех разгромява империята на ацтеките и заграбва съкровищата и земите й за испанската корона.

Тони, мургав и набит, със здрави мощни крака, изглежда като човек, от когото би излязъл добър конкистадор. Със студен решителен поглед той говори прямо и поне видимо не полага усилия да спечели благоразположението на околните. Но в никакъв случай не е нелюбезен: в очите на семейството си той дори е прекалено щедър към непознати, които го молят за билети за мачове, и с журналисти, които искат да го цитират. С най-близките си обаче, макар и неизменно лоялен, той често е навъсен, рязък и свадлив. Тони не е черната овца на семейството, защото задружният клан Надал не изолира своите. Както казва Карлос Коста, който познава добре семейството: "Тони е различен". Той е по-навъсен от братята си, по-често противоречи; обича да поучава, държи твърдо на мнението си и винаги е готов да спори.

Но всъщност той не е толкова корав и саможив конкистадор, колкото изглежда на пръв поглед. Забелязва се тенденция в някои спортни медии да се изказва мнението, че Рафа не би постигнал нищо без Тони. Би могло да се каже и обратното: че Тони не би постигнал нищо без Рафа. Истината обаче е някъде по средата. Тони и Рафа са взаимозависим дует, чиито силни и слаби страни се допълват. Те са по-силни заедно, отколкото биха били поотделно.

Някога Тони мечтаел да стане тенис шампион. Като млад бил отличен играч и си създал име на един от най-добрите тенисисти на Майорка. Освен това за известно време бил и най-добрият играч на тенис на маса на острова, както и шахматист с успехи на местно ниво. Разполагал с подходящите физически данни, както и с необходимите умствени качества, но когато станал професионален тенисист и напуснал дома си, за да покори континентална Испания, се оказало, че му липсва убийственият удар - качеството, което той най-много се старае да развива у младите си възпитаници, когато става треньор. Момчетата, които обучава заедно с племенника си, си спомнят, че докато другите треньори наблягали на необходимостта да се контролира топката, Тони подчертавал колко важно е агресивното нанасяне на печеливши удари. Самият Тони посочва за пример голф играча Джак Никлаус, който в свой клип за обучение съветва младите състезатели: "Първо ударете топката така, че да я изпратите надалеч; след това ще мислите как да я вкарате в дупката". Тони приема този урок присърце. Съветът му към племенника му от самото начало, още от четиригодишна възраст, е "Първо удари топката силно; после ще мислим как да я вкараш в очертанията на корта".

След това той се заема с по-трудната задача да изгради състезател със здрава психологическа броня. Започва така, както възнамерява и да продължи - като се отнася към племенника си неприкрито несправедливо пред останалите деца, като в същото време изисква от него никога да не се оплаква. Момчетата, с които Надал тренирал, си спомнят как Тони му крещял, карал го да остава след тренировка, за да събира топките и да мете кортовете, а Рафаел навеждал глава и изпълнявал нарежданията. Когато двамата тренирали сами под палещите лъчи на слънцето върху едната половина на корта, това била половината, в която Тони казвал на Рафа да играе. Ако в началото на тренировката играели с добри и здрави топки, Тони неочаквано вадел изтъркана топка, която отскачала непредсказуемо, или влажна, тежка топка, която почти не отскачала. В случай че племенникът му се оплачел, Тони заявявал: "Тази топка може да е третокласна, но ти си четвъртокласен играч!"

За негово добро според вижданията на Тони той играел с Рафа мачове, при които победителят бил онзи, който първи успее да отбележи двайсет точки. Той оставял въодушевеното дете да стигне до деветнайсет, след което започвал да играе по-добре и го побеждавал, като по този начин съсипвал деня на племенника си тъкмо когато момчето започвало да усеща тръпката от малко вероятната дребна победа. Попарването на въодушевлението и неумолимо строгата дисциплина, на които бил подложен Рафа, били част от голяма стратегия, чиято цел била да го научи на издръжливост.

Отношението на Тони към принципа за "издръжливост", от друга страна, обаче е противоречиво. За първи път добродетелите на издръжливостта са внушени на него и на брат му Себастиан през юношеските им години, когато учат в пансион в Палма, на един час път от Манакор. Директорът на училището поучавал възпитаниците си надълго и нашироко колко полезно е да приемаш неизбежните житейски изпитания и разочарования с мъжка непреклонност. Най-прякото изпитание, на което братята били подложени, бил самият живот в пансиона, далеч от необичайно сплотеното и грижовно семейство. Себастиан издържал целия курс на обучение. Той останал в училището до края на отреденото му там време. Тони обаче изкарал само година, после помолил родителите си да му позволят да се прибере у дома и те се съгласили. По-късно Тони започнал да следва право и история в университета, но напуснал, преди да завърши. След като се отказал да става професионален тенисист, той се завърнал в Манакор, за да тренира деца в градския клуб.

Тони се установил в родния си град, след като най-накрая открил призванието си и благодарение на невероятно щастливо стечение на обстоятелствата племенник, притежаващ темперамент и дадени от Бога способности, които не бил открил в нито едно дете до момента, нито щял да открие в бъдеще. От начина, по който Рафа удрял топката, от вроденото му чувство за позициониране на корта и от силата на волята му Тони бързо видял, че в ръцете си има бъдещ шампион на Испания. Съдбата била кацнала на прага на семейния му дом и той щял да се възползва от този късмет по възможно най-добрия начин, и като се уповавал на поуките от собствените си грешки, да изгради у племенника си навиците на победител, да му помогне да си създаде бъдеще, в чиято слава и той би имал напълно основателен дял.

...


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове: Тенис

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички