Четвъртък,

Пращали в "Белене" селяните, които не си давали земята

От: Весела КОЦЕВА -
226
Пращали в "Белене" селяните, които не си давали земята
A
A
A
  • Лагеристите спели в бараки без прозорци, припадали в дупката без въздух, наречена карцер
  • Охраната стреляла на месо за стъпка извън строя, казва Христо Христов

Христо Христов е журналист и документалист, изследващ архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Автор е на 13 документални разследвания върху различни престъпления на комунистическия режим, сценарист е на 15 документални филма, посветени на жертви на тоталитарното управление на БКП. Двамата с  проф. Вили Лилков издадоха книгата "Погубената България".

- Г-н Христов, навършват се 70 години от създаването на лагера „Белене”. Колко човешки съдби са били прекършени там?
- Да, тази година отбелязваме 70 години от създаването на най-големия лагер за политически противници на тоталитарното управление на БКП. Началото му е поставено с поверително решение от 27 април 1949 г. на Министерския съвет, оглавяван от Георги Димитров. Никой не може да каже колко човешки съдби са пречупени. Знаем, че това е бил концлагер, чиято основна цел е била да смаже оцелелите от всички други репресии хора, които са искали България да бъде свободна, демократична и независима държава. Да всее страх в тях, в семействата им и в обществото. Има много свидетелства, че там са изпращани не само "буржоазни остатъци".
През ноември 1956 г., веднага след избухването на Унгарското народно въстание, например, Тодор Живков, който е лидер на компартията и се страхува случващото се в Унгария да не се повтори и у нас, нарежда концлагерът „Белене” отново да бъде отворен, тъй като след смъртта на Сталин през 1953 г. той е разпуснат. Архивните документи на Държавна сигурност показват, че през есента на 1956 г. в концлагера са въдворени предимно бедни и средно заможни селяни.
- Защо?
- Защото по това време българските стопани на село се съпротивяват срещу насилственото отнемане на земята им от комунистическата партия. Борислав Скочев, изследователят, който най-много се е занимавал с историята на концлагера "Белене", и който през 2018 г. издаде „Концлагерът „Белене” 1949-1987”, посочва, че най-малко 15 хиляди души са били въдворени без съд и присъда. Но тази цифра не може да се приеме за изчерпателна, тъй като не са запазени всички архиви на лагерната администрация от целия период на съществуването на „Белене”.
- Може ли да опишете тормоза и мъченията, на които са били подложени хората в лагера?
- Ние знаем факти за тежкия режим в концлагера от архивите на ДС, както и от спомените на оцелелите лагеристи. Там са били въдворявани хора без съд и присъда, което дори според Политбюро на БКП е било противоконституционно на тогавашната Димитровска конституция. Първите лагеристи са закарани там в началото на лятото на 1949 г. и са принудени да изкопаят землянки, в които да живеят. Това става на едно място в източната част на остров Персин на река Дунав, което е наречено Втори обект. Днес там се организират поклоненията в памет на жертвите на комунистическия режим. Там през пролетта и лятото гъмжи от комари и други насекоми. Било нещо адско за лагеристите, не са могли по никакъв начин да се предпазят и са били хапани денонощно. Впоследствие лагеристите са построили допотопни бараки. В тях са били принудени да ходят по нужда нощно време. Не са имали право да излизат от бараките - охраната е стреляла на месо. В тези бараки е имало по 150, по 200 души. Спели са на грубо направени нарове, покрити с върбови клонки. Не са имали дори прозорци. Имали са някакви малки отвори за отдушници. Лагеристите са ставали много рано сутрин, в 5 часа и са работили са изключително тежък физически труд. Строили са диги на самия остров и край река Дунав. Обработвали са различни култури – от цвекло до царевица. Секли са дърва, гледали са и животни, предимно свине. Към лагера е съществувал и карцер – изкопано подземие, в което не е имало възможност да се диша въздух. По описание на протестантския пастор Харалан Попов изпратените в карцера за различни провинения лагеристи са слагали своите уста под вратата, където е имало малък процеп, за да могат да дишат кислород. Имало е случаи да припадат припадали и само виковете на останалите са ги спасявали, когато охраната е била принудена да отвори карцера. При извеждането на лагеристите от лагера е било забранено да се отклоняват от строя. Направиш ли няколко крачки встрани - охраната се стреля по отклонилия се. Но най-ужасното нещо, което лагеристите описват е гладът. Давали са им по 300-400 грама хляб, някакви стоплени води, под формата на чай или някаква постна яхния – блудкава вода с зеленчуци. Много рядко месо се е давало, даже има лагеристи, които не си спомнят това. Те са оцелявали единствено от колетите, които близките им са изпращали на 3-4 месеца. Високият дух на лагеристите се е показал и в това, че когато дойде един такъв колет, човек не яде храната сам, а я разпределя между групата, с която живее.
- Посочвате в книгата си че комунистическият режим е прилагал методите на НКВД и Гестапо. В какво се състоят те?
- Методите, които Гестапо прилага, ги взима от съветският НКВД. А комунистическата Държавна сигурност прилага съветския опит едно към едно. Тези методи най-ясно се виждат при воденето на следствието от ДС при изкуствено създаваните политически съдебни процеси. Водено е следствие с непозволяване на арестуваните да спят в продължение на няколко дни, докато следственият загуби сили, представа за времето и съзнанието му се замъгли и отслаби. Арестуваните са подлагани на жестоки физически мъчения и унижения, които най-добре е описал в спомените си бившият началник на отделение „Б” на ДС след 9 септември 1944 г. Стефан Богданов. Той е високопоставен представител на БКП, но попада под репресиите на собствената си партия след арестуването на Трайчо Костов през 1949 г. и започването на чистката срещу т. нар. враг с партиен билет, характерни за чистките на Сталин в партията през 30-те години в СССР. Изобщо една системно прилагана от следствието на ДС жестокост, чиято единствена цел е да се изтръгнат самопризнания от арестуваните, тъй като съветското мото е, че „самопризнанието е най-категоричното доказателство” пред съда. Всичко това се е наблюдавало и контролирало от съветските съветници към Държавна сигурност.
- При представянето на книгата Ви "Погубената България" разказахте за един останал жив лагерист. Каква е съдбата му?
- Да, това е един от нашите герои в книгата „Погубената България”, която преди всичко изследва съдбата на т. нар. от комунистическия режим бивши хора – индустриалци, фабриканти, банкери, адвокати с отнети след 9 септември 1944 г. права, държавни и общински служители и др.  Неговата история е описана на кратко в главата „Бившите хора в „Белене”. Става въпрос за 90-годишния Иван Сираков, който е минал през четири концлагера – „Куциян”, „Богданов дол”, „Николаево” и „Белене”. Първите два са открити рудници, а „Николаево” е закрит рудник. След това той е изселен завинаги в Бяла, Русенско. Оттам през 1974 г. напуска България в един ТИР с помощта на свой приятел. Отива в Австрия, тъй като е половин австриец, майка му е австрийка, която остава в България. Баща му е съсипан и почива след национализацията през 1947 г. И цялата тази репресия е само заради това, че Иван Сираков е син на фабрикант. Баща му, който е от габровски род, открива през 20-те години на ХХ век в Горна баня, край София единствената фабрика в България и на Балканския полуостров по това време за производство на печатарски букви. Иван Сираков не само оцелява в лагерите, но на Запад той стига до фабриките на Сваровски. Те му позволяват да използва техните полускъпоценни камъни в продукцията, която произвежда. Той се занимава с производство на ключодържатели, на секретни брави и др. След падането на комунизма се връща в България. В спомените си, които аз вече съм записал, този невероятен българин три пъти е бил на границата на смъртта. Единият път е пребит в „Куциян” до смърт, след това в Николаево е ударен от високоволтов ток, но оживява. Третият път в „Белене” пак е пребит до смърт. Сега той ми е дал разрешение да проучва досието му на жертва в Държавна сигурност, която го е следила в Австрия до 1987 г., само защото той си е позволявал да говори срещу комунистическия режим.


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички