Прочутият поет и драматург Недялко Йорданов тази вечер излиза от 19 часа за моноспектакъла "Още ме има, още съм жив" в зала "България". От престижната сцена ще прозвучат нови и стари текстове на песни, които бардът ще изпълни под съпровода на Хайгашот Агасян.
- Господин Йорданов, избрали сте доста драматично мото на представлението ви довечера...
- Няма нищо драматично. Това е последният куплет на моя стара песен:
Пея с пресипнал, но истински глас,
за да събудя някого от вас,
за да направя някого щастлив...
Още ме има, още съм жив!
Иначе повече ще чета стихове и ще разказвам за това, което ми се е случило от най-ранно детство до ден днешен. Дори и за това, което предстои да ми се случи. Разбира се, че ще изпълнявам и песни. Повечето ще бъдат нови за моите постоянни зрители, макар че също са писани отдавна.
- На рояла отново и както винаги ще бъде Хайгашот Агасян. Къде и как се запознахте с него навремето? Имате ли много забавни случки - като сценичен тандем и семейно?
- За Хайго съм писал и разказвал много. Най-различни случки - повечето весели, защото с него е винаги весело. След 10 ноември го срещнах един ден в София (аз вече се бях преместил да живея тук от Бургас) -
овесил прекрасния си арменски нос, тъжен и отчаян
Изправен пред дилемата или да свири в някой ресторант и да лепят банкноти по челото му, или да замине в САЩ при своите роднини. Бяха съкратили целия оркестър на Младежкия, където той свиреше на виола. Тогава му предложих да дойде в нашия малък театър "Възраждане" - само с трима артисти: Тодор Колев, Ивана Джеджева и Митко Босев. Той прие и почнах да пиша в пиесите си роли и за него. Така го направих и артист. Само в една пиеса нямаше роля - "Старо село накрай света", защото няма арменец селянин.
- Кога, как, къде и по какъв повод се появи първата ви творба?
- Тя се появи, когато бях 7-годишен - за стенвестника на класа. Беше за Левски. Майка ми е запазила ръкописа с детския ми почерк на ученик от първи клас:
В бедна къщурка Левски живял
и като малък той е играл.
Той е бил палав, игрив
и доста скоклив.
Но като пораснал той се борил с чест
да направи България хубава кат днес.
Турците свирепи
и черни като репи
дали всички сили
и го обесили.
- Неотдавна сте били в болница, където всеки ден сте писали по едно стихотворение - страданието или радостта вдъхновява по-силно и по-убедително твореца?
- Никога не съм писал поезия, когато съм бил щастлив. Стихотворението при мен се е появявало в мигове на необяснима понякога тъга, да не говорим за страдание. То е било лекарство против отчаянието или болката, но самото то никога не е било отчаяно и безнадеждно.
- Вие сте и уважаван фотограф - снимката запечатва миг от живота, а какво "запечатва" всяко ваше следващо стихотворение?
- Не съм мислил за това. Но знам, че само по стихотворенията ми (а те са май над 600, какъв ужас!) може да се проследи целият ми живот.
- С лирика сте впечатлили и жена си Ивана Джеджева. Как се печели една известна актриса със сериозен характер като вашата съпруга? Тя ли е първият слушател на творбите ви? Имало ли е ваши стихове или ваша пиеса, които да не е харесала от раз?
- Ивана никак не е лесна за спечелване.
Но когато я спечелиш, ти остава вярна завинаги
Бях й се заканил навремето - когато дойде като млада актриса в бургаския театър - с една песен "Ще те накарам да се влюбиш". И я накарах.
Ама и тя ми го върна със същото. Така и до сега. Иначе тя е винаги много критична към моите пиеси и чак след последната репетиция и дори след премиерата започва да вярва, че ги бива.
- Ражда ли все така Бургас забележителни артисти? Споделете ваше преживяване с Фотев, Петя Дубарова, Гого Найденов...
- За Бургас винаги говоря с много любов и с малко болка. И Христо, и Петя, и Гого станаха негови емблеми - сравнително нови, защото още от преди Бургас има големи имена на артисти, художници, певци, балетисти... Няма друг град в България с такива изключителни и събрани накуп популярни имена. Така е и до днес. Само още няколко ще спомена: Стефан Диомов, Ваня Костова, Ева, Тони Димитрова или дори виртуозния комик Димитър Рачков. Мисля, че всички знаят откъде са великите актьори Апостол Карамитев и Георги Калоянчев.
Ако почна да разказвам случки и преживявания с тримата, за които ме питате, няма да ни стигнат поне пет броя на вестник "Стандарт", така че ще ви го спестя... Впрочем в моите мемоарни книги съм писал достатъчно много за тях.
- Известен сте със спортния си хъс на корта - какъв хъс е необходим в литературата, поезията, драматургията, режисурата, за да побеждава артистът? Разкажете за ваша победа в театъра след проблеми и перипетии.
- Сладкото в театъра е, че винаги е имало проблеми. Нито един мой спектакъл или моя пиеса не са минавали безпроблемно. Така беше и преди ноември 1989 година с доста мои пиеси и постановки в Бургас, така стана и след това с пиесите и постановките ми в театър "Възраждане". В Бургас бях уволнен по едно време за "Ние сме на 25", в театър "Възраждане"
уволниха всички заради моите представления
Но винаги съм имал одобрението на зрителите.
Една от моите победи е пиесата ми "Убийството на Гонзаго", която се е играла и се играе в 21 театъра само в Русия, а също така в Япония, Франция, Белгия, Румъния, Грузия...
- Какви таланти проявяват внуците ви?
- Внуците ми са моята слабост. И тревога. Тамара наистина пише, но май заради мен не иска да показва. А Самуил, макар и деветгодишен, вече има медал от републиканското за деца на тенис на корт.
- Какво четете напоследък? Кой от спектаклите в София или извън нея ви харесва най-много?
- От доста време чета документалистика и особено много стари вестници и списания. Имам огромно количество от почти всички възможни някогашни медии от XIX и XX век, а дори и няколко ръкописа на глаголица. Така вече пета година правя три страници във вестник "Ретро" от такива автентични отпечатъци, както и представяне на поети от нашата класика с книгите им, издавани със стария правопис. Това е много приятно, но и тежко занимание, от което се оказва че се интересуват страшно много читатели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
