Вторник,

Може да ни връхлети вълна от саморазправи

От: Failed to load user -
A
A
A

- Г-н Игов, за убиеца на банковата служителка познатите говорят, че бил нормален, здрав, прав човек, никой не очаквал от него подобно нещо. Какви психологически граници трябва да прекрачи човек, за да извърши такова убийство?

- Бих искал да допълня малко от предисторията на този конфликт, защото поради някакво стечение на обстоятелствата разговарях за него с мой познат, бивш служител на "Уникредит". Всъщност въпросният човек, който е застрелял банковата служителка, е имал лош кредит към банката и се е водил един дългогодишен спор с него. Нещата дори са стигнали до съда. Всъщност между служителката и него е имало конфликт, който е продължавал от месеци и е прераснал в личен. Обикновено когато става дума за финансови проблеми, хората по-скоро посягат на себе си, отколкото на някой, който реално не им е виновен. В случая обаче явно конфликтът е станал личен и с натрупването на нещата той е пренесъл агресията си към жената. Много са нещата, за които можем да говорим тук. Като започнем от факта, че в кризата много от хората изгубиха възможностите си да печелят и оттук да изплащат задълженията си. В България отдавна се говори, както в САЩ, да бъде въведена възможност физически лица да обявяват фалит. Но всъщност подобен закон не е приет. Имаме неща, които като държава не сме свършили - не сме приели необходимите законови неща, с които да защитим човек, изпаднал в неплатежоспособност. Но не само човека, а и кредитната институция. Така част от хората, които са пострадали от лоши кредити, са оставени на самотек. Вторият проблем е свързан с това как един човек у нас може да се сдобие с незаконно оръжие. Това наистина е страшно. Този конкретен човек с месеци е трупал агресия, която е изкарал, убивайки една жена, която не носи абсолютно никаква вина.

- Има доста хора с подобни проблеми.

- Много лесно е да се хвърли в момента вината върху банките. Вярно е, че те навремето даже примамваха хората с кредити, но това се правеше във всички държави. Много отдавна държавата трябваше да въведе защитни механизми. Но тук по мое мнение надделяха някакви интереси и това не се случи. Тук като психолог искам да се обърна и към финансовите институции, защото те имат механизми, които предлагат разсрочване на плащанията, но не предлагат възможности за психологическа помощ. А човек, който е притиснат до стената, наистина може да извърши всичко. Както да посегне на себе си, така и да посегне на някой друг. Някои от хората обръщат агресията към себе си, но други я обръщат към "агресора" - в случая този агресор може да е мним. Аз много се надявам този човек да не стане герой, каквито случаи е имало преди - например с учителката, която обра банка, другият с откраднатото инкасо. Защото това донякъде подтиква хората да започнат саморазправа с такива институции. Много е важно държавата или неправителствените организации, подпомагани от институциите, да оказват на такива хора психологическа помощ.

- Може ли да очакваме подобна вълна от саморазправи?

- За съжаление можем. Защото още през зимата някои националистически партии започнаха една атака срещу банките - да ги национализираме, да си ги "върнем" и т.н. В дух, че те са поредните монополисти, които трябва да бъдат ударени.

- Невинаги познаваме признаците на това кога един човек е стигнал до ръба на отчаянието.

- Да. Ето, хората са казали "Той не е такъв човек", но той със сигурност е коментирал със свои приятели и близки това, че има спор с банката, че искат да го съдят и че той може да направи нещо ужасно. Но никой не го е взел на сериозно. А когато знаеш, че този човек притежава оръжие, това би трябвало да е някакъв сигнал. Но хората всъщност не знаят към кого да се обърнат. Честно казано, ако в момента имам такъв случай, и аз не знам към кого да се обърна.

- Нараства ли броят на отчаяните хора у нас?

- Ние го видяхме през зимата. Хората най-напред излязоха на улицата заради това, че не можеха да задоволяват най-елементарните си потребности. И тогава гръмнаха социалните бушони, по-лабилните от тях. Имаше поне шест случая на самозапалване, толкова демонстративно, че едва ли не целият свят ни обърна внимание. Положението наистина е драматично и различно от много страни по света. Страхувам се, че с настъпването на зимата, когато сметките ще нараснат и хората ще започнат да се затварят повече по домовете си и ще ограничат социалните си контакти, най-безпомощните хора може да изпаднат пак в състояние на отчаяние. Битува една теза "Защо ми е психолог, като имам приятели" или "като си имам ракията".

- Това се отнася за по-възрастните. Всички колеги ще ви кажат, че по-младите са много по-склонни да споделят. Вече се създава, макар и бавно, такава култура. Но това се отнася предимно за по-образованите хора и за по-големите градове. Не и за по-малките селища, които са забравени от Бога. - Кризата сякаш стопи жизнения хоризонт на по-голямата част от нацията. Засилва ли се социалната изолация?

- Разбира се. Социалната включеност е двустранен процес. Това не означава само някой да те търси и да контактува с теб, ти трябва да проявяваш тази активност. Когато нямаш пари, естествено изолацията нараства. Но искам да кажа нещо друго, особено сега, когато се тръби, че правителството предприема мерки за социално слабите. Целта е не да даваш някакви дребни суми, които така или иначе няма да стигнат на хората, а да създадеш механизмите, чрез които те да се справят. Казано с думите на психолога Карл Роджърс, "Няма нужда да нахраниш човека, по-скоро му дай въдица и го научи да лови риба сам". Ето това е проблемът на нашето общество - че когато говорим за отчаяните, слабите хора, ние сякаш по-скоро сме склонни да им хвърлим някаква помощ като индулгенция и да забравим за тях. А трябва да създадем условията те да се справят сами и да започнем от това, което всяко поредно правителство забравя дори като обещание - образованието. Защото именно в него ние можем да научим децата да си помагат взаимно, да помагат на изоставащите по конструктивен начин. Помощите, които правителството в момента дава на най-слабите социално, всъщност не правят нищо друго, освен да подхранват тяхната заучена безпомощност.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички