Вторник,

Светът пред нова ера заради срива на петрола

От: Failed to load user -
A
A
A

Себестойността на барела варира от $10 до $70, има вероятност пазарната да се задържи на $60

Владимир Малчев, управител и инвестиционен консултант ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД

Сривът в цената на петрола променя света.

Само за няколко месеца петролът поевтиня с около 40% - спад, какъвто не сме виждали от срива на глобалната финансова система през 2008 г. Тогава отново за няколко месеца цените паднаха от 147 до 37 долара за барел. Причините са забавянето на глобалната икономика, свръхпредлагането на суровината заради шистовата революция в Северна Америка. Много вероятни са и ценови войни между основните производители. Силното развитие на нови енергийни източници и тенденциите в отделни отрасли от икономиката като автомобилостроенето, в посока, разминаваща се с традиционните горива, са също сред факторите за поевтиняването. А защо не като причина да не се търси и използването на цената на петрола като средство в геополитическите игри?

По-голямата част от специалистите са на мнение, че ниската цена на петрола не е краткотрайно явление, каквото беше през 2008 г., а начало на нова ера за черното злато, през която то трайно ще остане значително по-евтино от $90-100.

Как се отрази до момента ниската цена на петрола? Като че ли най-бърз и видим е ефектът върху Русия. Руската икономика навлиза в рецесия, инфлацията расте с пълна сила, рублата се срива неудържимо, като от средата на годината е поевтиняла с 37% спрямо долара. Международните резерви на Руската централна банка се топят бързо в безуспешни опити да се удържи курсът на рублата. Петролът и природният газ, който Русия продава предимно по дългосрочни договори на цена, базирана основно върху цената на петрола, съставляват около 70% от износа на Русия и формират около 40% от федералния й бюджет. Заедно със санкциите и изолацията на Русия от голяма част от останалия свят евтиният петрол допринася за значителен отлив на капитали от Русия. Руските газови и петролни гиганти започват да изпитват недостиг на финансов ресурс за инвестиции, нямат и достъп до западните технологии, което застрашава както обема, така и себестойността на добива. Именно това е и най-важната причина Русия да се откаже засега от "Южен поток".

Русия пропусна последното десетилетие на високи цени на природните ресурси, в които икономиката й се развиваше бурно, за да намали зависимостта си от този сектор. Мексико например научи урока си от спада на цената на петрола в началото на 80-те години на миналия век, заради който страната изпадна в дългова криза. Развивайки много други отрасли на икономиката, днес само 13% от износа на Мексико се дължи на петрола при 38% през 1990 г. Освен това правителството има доста консервативен подход, като в бюджетния си план за 2015 г. залага цена на петрола от $79, докато руският бюджетен план стъпва върху цена от $100, поради което ще трябва да бъде сериозно ревизиран.
От казаното дотук може да се направи изводът, че ако петролът остане на тези цени достатъчно дълго или поевтинее още, Русия ще бъде принудена да се промени - икономически, а вероятно това не може да мине и без политически промени.

В още по-сложно положение от Русия са страни, които също имат, меко казано, спорен статут в международните отношения. Венецуела, която изнася почти единствено петрол (90% от износа), се нуждае от цена от $120, за да балансира бюджета си. По-рано през годината бунтове сред населението срещу комунистическото антипазарно управление бяха потушени с кръв и скоро може да избухнат отново. Вечно разкъсваната от вътрешни кървави конфликти Нигерия също се нуждае от цена на барел от $120. Иран, който вече е във военен конфликт с т.нар. Ислямска държава, балансира бюджета си при цена от $136. Много вероятно е Иран да стане доста по-сговорчив за ядрената си програма с единствена цел да отпуши износа си при сваляне на санкциите от ЕС и САЩ.

"Ислямска държава" на свой ред се издържа в голяма степен от продажба на петрол от контролираните от нея кладенци, т.е. нейната сила и устойчивост също е много зависима от цената на суровината.

За страни като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и ОАЕ засега се счита, че могат да се справят при текущите цени на петрола. Нещо повече, според мнозина анализатори някои от тези страни са частично отговорни за ситуацията с цената на петрола, тъй като опитват да поставят на изпитание все по-силната конкуренция на компаниите от САЩ и Канада, които добиват петрол и газ от шистови скални формации.

И тук стигаме до ключовия въпрос - при каква цена на петрола евентуалната ценова война няма да е от полза за никой от участниците или при каква цена добивът на петрол ще стане нерентабилен за достатъчно голяма част от производителите, така че предлагането да започне да намалява и да се задействат пазарните сили, които да повишат цената, за да намерят баланс между търсене и предлагане? Безспорно най-евтин е добивът на петрол в Саудитска Арабия - под $10 за барел. На около $30-40 се оценява себестойността във Венецуела и Нигерия. Себестойността на добива от петролните пясъци в Канада варива в широки граници - $50 до $100, най-голямото находище на шистов петрол в Северна Дакота - $42. В Русия барел петрол от основните находища на сушата се добива между $40 и $60. В Бразилия добивът вече става неизгоден, тъй като е най-скъп сред големите страни производителки - над $70, тъй като се добива в трудни условия при голяма дълбочина в океана. От тези данни може да се заключи, че често споменаваните напоследък цени от $40 на барел са възможни, но не могат да останат трайно на пазара, докато средни цени от около $60 за по-дълъг период от време от порядъка дори на няколко години са много вероятни.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички