Докога ще летим на крилете на популизма?

Матеуш Моравецки спечели втори мандат като премиер на Полша с обещанията, че ще има повече намеса на държавата в икономиката, ръстът ще е с 3 пункта над този в еврозоната, а всеки поляк до 26-годишна възраст ще е освободен от данък върху доходите. Държавата, която увеличи двойно заплатите и пенсиите в столицата, а със 120% - в провинцията след влизането си в ЕС и докара рекорден икономически растеж в цяла Европа през последните години, днес е решила да вдигне още повече оборотите на социалната си политика и  да върне ударно младите си хора в родината.

Докато Матеуш чакаше спокойно резултате от гласуването в Сейма, в който пълно мнозинство държи собствената му партия, обстановката в българския парламент се нажежи до последно. Причината бе поредният съвет на Управляващата коалиция, в която ГЕРБ и Обединените патриоти решиха да зарадват пенсионерите с минимална пенсия от 250 лева, но да ощетят работещите с неплащането на първия ден от болничните. Така и не стана ясно чие е спорното предложение, но резултатът беше очевиден за всички. Синдикатите настръхнаха срещу работодателите, опозицията скочи срещу властта, патриотите се изрепчиха на ГЕРБ. Очаквано, ден по-късно премиерът отново прибягна до задната скорост и темата отпадна от телевизионните емисии. Но не и в мислите нито на синдикатите, нито на финансовия министър. Първите обявиха, че подготовката за стачката продължава с пълна сила, защото стандартът на пенсионерите е обиден. Вторият се замисли как ще върже  бюджета с новото обещание, дори за минимално вдигане на пенсиите. 

Голямата беля с болничните показа за породен път порочния кръг в държавата, в частност, в икономиката. Бюджетът залага сравнително висок ръст и рекордно ниска безработица, но покачването на доходите зависи от бизнеса. Неговите искания пък винаги падат от силния глас на стачкуващите. А приходите му порастват видимо само ако зависят от обществените поръчки на държавата.

Властта обещава в новия бюджет нови 500 милиона за здравеопазване, но покъртителната случка с 3 годишното починало дете в София доказва за кой ли път, че без реформа в болниците, това са пари на вятъра.

10-процентното увеличение на калпак за всеки чиновник, без критерии за оценка, без барометър за чувствителност към корупция, среща вече не среща масови аплаузи. Кошмарът в Перник извади въпроса защо след като шефът на местното ВИК, кметът, областният управител и ред други държавни и общински чиновници са актуализирали заплатите си още от януари, в края на октомври допуснаха градът да се върне 24-години назад, във времето на водния режим.

Да не коментираме новите минимални пенсии. Те дори не доближат прага на бедността. Както, за съжаление, и двуцифреният ръст на доходите не ни приближава към европейските стандарти. С този темп на ръста на икономиката ни трябват някакви си 125 години.

Похвално е, че правим усилие да привлечем младите, които забегнаха в чужбина. Но обещанието на държавата да поеме разноските за наем и държавната детегледачка, няма особено да ги ентусиазират. Защото в Чехия детските градини отдавна са безплатни, в Унгария младите семейства получават по 20 000 евро, а в Полша – не плащат личния си данък. А тук децата умират дори заради безхаберие.

За нова икономика, която води до друга политика говорим отдавна, но тъпчем все на място. Защото в България управляват популисти, а не реформисти. Да си богат е опасно. Да си беден е унизително. А средна класа няма. Има излишък само на омраза. Толкова голяма, че дори роди фразата: Със спестените пари от болничните, премиерът е решил да си купи нов Фалкон.
Е, докато властта се носи по стъпките на тангото, държавата ще лети на крилете на популизма.