Понеделник,

Цял град учени се нароиха за 3 г.

От: Администратор -
6566
Цял град учени се нароиха за 3 г.
A
A
A

Законопроект предлага преразглеждане на новите професори и отнемане на титли за плагиатство

За 3 г., откакто всеки университет може сам да присъжда научни степени, България е нароила академичен състав, кажи-речи, колкото населението на град Дряново. От 27 март 2011 г. до 10 декември 2014 г. у нас са се пръкнали 7598 учени - с "малки" докторати, доктори на науките, главни асистенти, доценти и професори. Става дума за академичния състав както в университетите, така и в трите академии - БАН, Селскостопанска и Военномедицинска. Раздаването на степени и длъжности бе децентрализирано със Закона за развитие на академичния състав, приет по времето, когато министър бе проф. Сергей Игнатов. В парламента вече има внесени и законопроекти, които се опитват да ограничат раздаването на научни пагони.

"Бързата писта" за професори, въведена преди 3 г., е на път да си отмъсти на науката ни, като свали летвата прекалено ниско. Дори и най-малките колежи у нас, които според рейтинговата система на университетите са с нулеви научни публикации в международните издания и нула цитати, са успели да си създадат собствен научен състав.
На практика почти нямаме висше училище, което да не е дало нито една професорска или доцентска длъжност за този период. Така за 3 г. в страната ни са се появили 1394 нови професори, сочи статистиката на МОН. За същия период до доценти са се издигнали 1718 учени. 781 души са станали главни асистенти. Най-малко са "големите" доктори - 209 души. Това число се обяснява с факта, че тази степен вече не е задължителна, за да станеш професор, въпреки че ти дава предимство при заемането на тази академична длъжност.

Най-голяма е бройката на "малките" доктори

които са половината от новопроизведения научен състав - 3496.
Университетите, в които са се хабилитирали най-много учени, са онези, които действително правят наука. Най-големият от тях - Софийският, за 3 г. е произвел 1005 души академичен състав, като 479 от тях са "малки" доктори, а 166 - професори. На второ място по брой учени е Медицинският университет в столицата, който е произвел повече академичен състав отколкото всички останали медицински вузове у нас, взети заедно. В МУ-София са се хабилитирали 478 души, от които 104 професори, а в Медицинския университет на Пловдив броят на всички хабилитирани лица е общо 144. 342-ма нови учени има в Техническия в столицата. БАН е произвела най-много специалисти по биоразнообразие и изкуствоведи - 54 души са се хабилитирали в Института за изследване на изкуствата, а 59 - в този по биоразнообразието. Това е повече, отколкото във всяко друго звено на академията. Следва Институтът по математика и информатика с 44 нови учени.

94 души академичен състав, от които 10 професори, имаме във Военната академия "Г. С. Раковски". 77 души, получили степени по бързата писта, от които 22 професори, има в Лесотехническия. Най-малко нов научен състав си е отгледало Висшето училище по застраховане и финанси - един доцент и един професор. За сметка на това пловдивският Колеж по икономика и администрация има четирима нови професори и шестима доценти. Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, което бе на последно място в рейтинговата система в направление "Икономика", има 13 нови професори и 8 доценти. 21 нови професори и 46 доценти за три години си е набавил Университетът по хранителни технологии в Пловдив, 27 нови професори има в Аграрния университет. Интересното е, че според справка за 2009 - 2010 г. обучаваните и в двата университета са между 3000 и 4000. Най-вероятно броят им не се е повишил драстично и през следващите години, въпреки че професорите и доцентите се множат.

Просветният министър проф. Тодор Танев още от началото на мандата си заговори за въвеждане на

критерии, които да направят по-сериозно ситото

за професори. По неговите думи част от новопроизведения научен състав не струвал отвъд Калотина, а много от новите професори са само с "туристически" английски. Танев заяви, че очаква предложения от гилдията как това да се пресече, а ректорите подготвят минимални критерии, по които да се отсяват професорите. Сред тях са основно публикации в реферирани издания, брой цитирания, както и участие и ръководство на научни проекти.

Междувременно в парламента вече са внесени и проектозакони в тази посока. Само в петък в НС постъпиха три проекта за изменения в Закона за развитие на академичния състав - от ГЕРБ, БСП и от народния представител от "Атака" Станислав Станилов. Първите два просто удължават срока за хабилитиране на главните асистенти, които трябваше да станат доктори до началото на 2015-а. За да не се оголят университетите, БСП удължава този срок с 2 г., а ГЕРБ - с една. Станилов обаче дава подробен проект за промени, включително и с мерки срещу плагиатството. Той предлага да се въведе нов орган - Национална агенция за академична апелация, която да се произнася по спорните процедури. Нейните членове

ще се назначават лично от премиера

тя ще поддържа и националната листа, от която да бъдат избирани научните комисии. В момента органът, който се произнася по неправилно проведени процедури, включително и плагиатство, е само съдът. Естествено е обаче, ако наш учен е преписал германски професор, немецът да не заведе дело пред родната Темида и дори да не разбере за това. Идеята е новият орган да поеме тези въпроси, както същевременно бъдат преразгледани и спорните процедури, проведени през последните 3 г. Проектът предвижда всички документи, на базата на които са дадени научните степени през този период, да бъдат качени на сайтовете на университетите и да има публичен достъп до тях. Учените, получили титли, трябва да докажат дали отговарят на националните изисквания, които ще бъдат въведени сега. Тези доказателства ще бъдат разгледани от комисия и след това ректорите на вузовете ще имат възможност да потвърдят или да отменят вече присъдената научна степен. Случаите на интелектуални кражби също ще бъдат разгледани по този закон. Неотдавна публично бяха изнесени около 10 тежки случая на плагиатство, включващи дори ректор на университет.

Физиците на Алма матер най-добри

Университетите, които имат най-добра научна дейност, са Софийският, Медицинският и Техническият в София, Химикотехнологичният, сочи рейтинговата система. Те са висшите училища с най-много публикации в международни реферирани издания и с най-много цитирания. Често пъти техните публикации се оказват в пъти повече от тези на следващия по рейтинг университет.

Безспорно палмата на първенството обаче държат физиците на Алма матер. Техният индекс на цитируемост в международната база данни Scopus е почти два пъти по-висок от този на следващите по цитиране специалност и университет - 42. Второ в тази ранглиста е направление "Медицина" в Медицинския университет на столицата - с индекс 25. Следват химиците и математиците на СУ съответно с 22 и 20, а след тях е направление "Металургия" в ХТМУ. В челната десетка други университети няма. За сметка на това имаме 132 направления в различни университети, където този индекс е 0.
Любопитното също е, че според рейтинговата система май колкото по-голям е броят на студентите, участвали в научни проекти, толкова по-назад е университетът като научна продукция. Най-много в научни изследвания участват студентите по... военно дело. 65,13% от тях участват в научноизследователска дейност. Следват ги студентите по политически науки и право. Любопитното е, че най-малко в научни изследвания се включват бъдещите информатици и математици.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички