Понеделник,

Как да прогоним младия учител ?

От: Администратор -
Как да прогоним младия учител ?
A
A
A

20 000 учат педагогика, а само 282 са влезли в класната стая

Временни договори до лятото и изисквания за стаж са след клопките

Съобщенията за масово пенсиониране на учители и директори отприщиха редица предположения за чистки в образователната система. Най-вероятно обаче причината е по-тривиална - МОН се опитва да изпревари влизането в сила на новия училищен закон, с който на преподавателите се дължи обезщетение от 10 заплати при пенсиониране. Той трябва да влезе в сила от август догодина, а дотогава по силата на колективния трудов договор тези заплати са само 8. И въпреки това сумата, която министерството трябва да намери, е голяма, затова и преподавателите ще бъдат освобождавани поетапно. Част от тях вече са пенсионирани още в началото на тази учебна година, други ще бъдат изпратени в отдих в края й, така че да не се налага да им бъдат търсени заместници по средата на срока. Предполага се, че по този начин образователната система ще се отвори за млади учители, които са силно дефицитни. Истинският проблем обаче е в друго - дори и да изберат училището, младите твърде скоро се демотивират. А то рядко прави нещо, за да ги задържи.

Педагогика у нас учат 20 000 студенти. Младите учители до 25 г. през 2013 г. са били 282-ма, а тези до 29 г. - 1222, поне според една оповестена неотдавна статистика на Сметната палата. Едва ли оттогава са нараснали значително. Въпреки че по данни на рейтинговата система всяка година на пазара на труда излизат средно 5000 млади педагози, след това явно повечето от тях не влизат в образователната система.

Държавата от няколко години насам лансира идеи за най-разнообразни стимули, с които да накара кандидат-студентите да изберат педагогиката като специалност. И успява - тази година по брой студенти тя изпревари правото и вече е на трето място след икономика и администрация и управление. Очевидно обаче връзката се къса по-късно - когато вече завършилите млади учители трябва да се отправят към класните стаи.

Големият проблем в този момент е, че държавата не прави кой знае какво, за да насърчи тяхното оставане в училище. Въпреки всички "скокове" на стартовата учителска заплата, за които се писа, тя все още е обидно ниска - едва неотдавна стана 600 лв.. След удръжките сумата пада допълнително, така че на практика един млад човек

няма начин да се издържа само със заплата

В допълнение към това самите училищни директори нерядко прибягват до редица трикове, благодарение на които уж много търсените млади учители лесно могат да се почувстват отблъснати и обезсърчени. Първи сред тях е начинът, по който се обявяват самите свободни позиции за работа. Повечето училища имат като допълнителни изисквания или кандидатът да е с някаква квалификационна степен, или да е "старши учител", което означава 10 г. стаж в професията. При това положение никой млад педагог, колкото и да е мотивиран, няма шанс да пребори системата и да изпревари колегите си с повече опит. Самите конкурси за учители също се провеждат така, че на практика не са ясни критериите, по които биват подбирани. Интервютата твърде често са формални, а директорите все по-често се опитват да привлекат не толкова най-добрите, колкото хора, които могат да пишат проекти и да докарват допълнителни субсидии. Напук на всички констатации, че професията застарява и се феминизира, директорите продължават да отхвърлят и учители мъже, и млади преподаватели без обяснения.
Много популярни са и "игричките" с трудовите договори, които се прилагат в някои училища - на младите често се предлагат временни договори, със срок края на учебната година. С биенето на последния звънец те биват освободени - няма начин, училището трябва да пести от делегирания си бюджет. След това около 15 септември им се обаждат отново с предложение за назначение, ако вече не са си намерили друга работа. Въпреки всички послания, че българското училище залага на младите, за повечето от тях тези първи години се превръщат във времена на несигурност - особено след като не можеш да получаваш дори мизерната си заплата от 600 лева през цялата учебна година.

В България има разработена стратегия за привличане на педагогическите кадри, но на практика тя почти не работи. Съгласно нея младите учители би трябвало да започнат първите си стъпки в професията под ръководството на наставник. Всъщност обаче на редица места те просто биват хвърлени в дълбокото и оставени да се оправят сами. Млада преподавателка от столично училище разказа пред "Стандарт", че през цялата година, в която е преподавала английски, никой не е влязъл на проверка в часовете й и съответно ръководството на училището така и не е могло да придобие впечатления как работи тя. "Единствената оценка, която получих за работата си, беше от леля на ученик, на когото бях написала тройка", разказва тя. Част от младите преподаватели успяват да се интегрират в училищата, но си "доработват" - или с частни уроци, или с работа в област, която няма нищо общо с преподаването. Неотдавна една преподавателка в столично училище, привлечена като млад учител, разказа, че успява да се издържа само благодарение на факта, че извън учебните часове

работи във... фризьорски салон

Друг преподавател разказва, че съумява да се издържа само защото преподава в две школа в различни смени.
Един от начините да влезеш в училище като млад учител и да успяваш да се издържаш с парите, които получаваш, е да минеш през конкурсите на неправителствената организация "Заедно в час". Тя доплаща на своите избраници допълнителни суми за това, което правят, но в същото време много стриктно следи преподавателската им дейност. Всеки млад учител си има ментор, с който анализират проведените часове и допуснатите слабости. Задължително е писането на предварителни разработки на уроците преди провеждането на часа. Въпреки допълнителното натоварване, над 1000 млади хора се явиха в последния конкурс на "Заедно в час", за да се борят за малко над 60 места. При това, за да бъдеш избран от "Заедно в час", чието мото е "Преподавай като лидер", въобще не е задължително да си завършил педагогическа специалност. Избраните преминават допълнителен кратък курс, за да получат педагогическа правоспособност и да могат да преподават. Така обаче се получава един парадокс, който не говори добре за държавата - тя плаща 4-годишното обучение на "своите" педагози в университета, след което не може да им осигури необходимото за старт в професията, която са избрали. За да си позволят лукса да се посветят на любимата си професия, на част от тях се налага да минат през входа на неправителствена организация. В момента държавата насочва все повече средства към специалност педагогика, неотдавна бе повишен коефициентът, благодарение на който се финансира. Част от евростипендиите също ще бъдат насочени към младите педагози. Въпросът е дали ще направи следващата крачка - след като е платила обучението им, да ги задържи в класната стая.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички