Вторник,

Как да познаем, че вузът е менте

От: Failed to load user -
Как да познаем, че вузът е менте
A
A
A

Наши се лъжат с 2-годишни курсове в САЩ и Европа, които не важат за висше
България често не признава британските дипломи по право, но приема френските

Никой не знае точния брой на българите, които следват в чужбина, но се приема, че всяка година около 6000 наши младежи отиват да учат там. Благодарение на интернет изборът на висше училище на пръв поглед изглежда лесен. В действителност обаче този начин да откриеш своя университет крие капани - например да попаднеш на висше училище менте. Или на специалност, за чието признаване у нас има съвършено различни изисквания. В предишен брой "Стандарт" писа за измамите, от които наши студенти са се опарили в последните години. Днес ви предлагаме начините да разпознаеш истинския университет от ментето, както и капаните, в които някои студенти попадат поради неосведоменост.

Българите, завършили в чужбина, най-често искат легализация на дипломи по специалност право. И много често именно тук се натъкват на препъникамъни, разказва Ваня Грашкина от Националния център за информация и документация /НАЦИД/. Може да се окаже, че след като сте теглили скъп студентски кредит, за да завършите право в престижен вуз, България ще откаже да признае юридическата ви тапия, докато не си доучите и не вземете някои допълнителни изпити. За съжаление много от студентите ни разбират това едва на финала, когато вече са се дипломирали и поискали да легализират документите си и у нас.

Често такива проблеми възникват точно с британските дипломи по право.

У нас "адвокат" е регулирана професия

регулирано е и обучението по право. Държавните изисквания са да си учил тази специалност 5 г., да си излязъл със степен магистър и да си положил 3 държавни изпита. Освен това трябва да си събрал общо 300 кредита от обучението си. В Англия обаче образователната система е устроена по-различно и годините на обучение не са 5. Затова и има българи, чиито дипломи са порязани при опита да бъдат признати, независимо че са учили в напълно легитимни университети. Подобни проблеми е имало и с холандски тапии - например с магистърска диплома по международно право за човек, който е изкарал съвършено различна бакалавърска степен. По-близки до нашите образователни изисквания са системите на Франция и Германия. Ако изкарате и трите образователни степени във Франция, тоест пълния учебен цикъл, дипломата ви със сигурност ще бъде призната тук. В някои държави пък правото се изучава твърде специализирано - да речем, завършваш вещно право, но никога не си учил наказателно. В такъв случай няма как държавата да признае тапията ти, колкото и да си платил за обучението си. Начинът все пак времето ти да не е отишло на вятъра е да си доучиш тук и да вземеш допълнителни изпити, като едва след това ще получиш правото да станеш например адвокат в България. Проблеми има често и с друга регулирана професия - архитектурата, както и с медицината.
Съществуват и други случаи, при които нашенци се подвеждат да учат навън в колежи и курсове, които обаче им дават само професионална, а не бакалавърска или магистърска степен. Едни от тях са например

популярните курсове MBA по бизнес администрация

Те са доста скъпи и престижни, насочени са към работещи хора, но М-то в абревиатурата им означава master, а не магистър, пояснява Ваня Грашкина. Онези българи, които смятат, че това е равнозначно на магистърска степен и искат да легализират дипломите си, обикновено остават силно разочаровани. Много често подобни ситуации се получават и с други курсове за продължаващо обучение, които университетите щедро рекламират. Италия например често пъти рекламира курсове за "магистри второ ниво", които обаче не са равни на нашите магистратури и не се признават. В НАЦИД често пъти идват хора без бакалавърска степен, които са изкарали някакъв курс и смятат, че това им дава магистратура. Подобни проблеми има и с курсове от Австрия, Испания, Италия, Хърватия, където неакадемични институции провеждат различни обучения, а нашенците вярват, че са станали висшисти. При завършилите гимназисти има такъв проблем и с образованието в Швейцария по хотелиерство и ресторантьорство. Обикновено колежите, които дават такава подготовка, не са висши училища и нямат акредитация от тамошното образователно министерство. Те могат да дават прекрасно практическо обучение и да са признати от много браншови организации, но ако разчитате именно на диплома за висше образование, няма как да я получите там. Друг капан, в който може да попаднете, е вместо в университет да се запишете в подготвителен курс. Много държави предлагат 2-годишни курсове, чиято цел е да стопят разстоянието между средното и висшето образование, като подготвят бъдещите студенти за онова, което ще усвояват в университета. Самите те обаче не дават университетско образование. Случвало се е обаче българи, учили в подобни курсове и в САЩ, и в Норвегия, да искат да им признаят документите като равностойни на висше образование. Някои от тези курсове могат да се признаят като периоди на обучение, но за да стигнете до диплома, категорично трябва да си доучите.

Затова е много важно да проверите учебното заведение, в което смятате да кандидатствате. Има някои откровени ментета, които са с прекрасни уебсайтове, с много обяснения и илюстрации, но всъщност

не са нищо повече от т. нар. фабрики за дипломи

Някои от тях могат да бъдат разпознати по това, че никъде не посочват таксите си. Очаква се "студентът" да ги научи едва когато се появи в офиса им. Други пък задължително имат в наименованието си думата "международен". Специално погледнете на сайтовете им дали разполагат с кампус и библиотека - това е част от начините да се установи дали си имате работа с менте.

Най-сигурната проверка е да отворите сайта на местното образователно министерство или на агенцията, която акредитира университетите в съответната държава. Там със сигурност трябва да бъдат качени имената на легитимните университети или филиали на чужди висши училища. Може да ги откриете и на сайта на ЮНЕСКО.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички