Иванка Гръбчева си отиде тъжна

Режисьорката страдаше за всяка несправедливост в живота ни

Иванка Гръбчева си отиде тъжна  | StandartNews.com

Иванка Гръбчева си отиде неочаквано и тъжно. Режисьорката, която правеше едни от най-хубавите филми за деца, гледани с удоволствие и от възрастни, а и хитови сериали като "Жребият" по романа "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова, напоследък почти не даваше интервюта. Не само заради влошеното си здраве, а от омерзение и тъга, че животът на днешните й порасли вече герои, които тя някога възпитаваше кое е добро и зло, днес трудно учат на същото децата си. Защото не могат да им покажат пример. Както правеше някога Иванка Гръбчева с филмите си "Войната на таралежите", "Изпити по никое време" или "13-ата годеница на принца".

Режисьорката гледаше с интерес към вълната от новите бг сериали. "Харесват ми, макар че не съм безкритична. Почитател съм на сериала "Революция Z". Моята внучка, нейните съученици и приятелите й също го харесват и го следят с интерес. Този сериал третира проблемите на подрастващите и явно е добре съобразен с изискванията на зрителската аудитория, към която е адресиран. Разказът е жив и интересен, образите на действащите лица са умело изградени и наситени. Диалогът е точен и пестелив, звучи достоверно - без да се злоупотребява с улична реч и жаргон", каза наскоро в интервю режисьорката.

Бе отдадена докрай на киното

казва Александър Грозев. "Иванка Гръбчева беше един честен човек, отдаден на професията си, свързал името си с развитието на киното за деца, и създаде филми, които поколения наред ще гледат. Тя обичаше своите зрители, работеше за тях и те й се отплащаха с благодарност за хубавите ленти, които създаде. Един всеотдаен човек, един човек, който обичаше изкуството, а не себе си в изкуството. "Войната на таралежите" ми се струва един от върховете в нейното творчество, а също така и телевизионният сериал по романа на Свобода Бъчварова - "Жребият"", допълва кинокритикът.

Според режисьорката Боряна Пунчева, играла като дете в не един неин филм,

ставащото в България я погуби

"Ваня беше човек, с когото се работеше с изключително удоволствие, тъй като тя обичаше не само филма, който прави. Тя безкрайно обичаше и целия екип, с който работи, събираше го с любов, радваше се на всички и на онова, което се случва по време на снимки. Ще бъда завинаги благодарна на Ваня за шанса, който ми даде, канейки ме за "13-ата годеница на принца". Това е един от малкото филми, който в предишната епоха възвърна парите, с които беше правен. Гръбчева беше изключително мъдър човек, ангажиран не само с това, което прави, но и с онова, което се случва в България. Страдаше силно за всяка една ситуация, която беше мъчителна и не беше добра за нашата страна. Мисля, че това я погуби, това нейно страдание, този неин ангажимент към всяко едно събитие от обществено-политическия живот: тя изгаряше в него. Но с нея се случи същото като с Чочо Попйорданов - всички се сетиха за това колко голям е едва когато си отиде: а докато беше жив, се занимаваха единствено с жълтините в личния му живот", допълва продуцентката на сериала "Под прикритие".

Особен спомен за режисьорката пази Атанас Атанасов, който влиза в кожата на младия Атанас Буров в сериала "Жребият":

"Възложи ми една от най-интересните роли, които съм имал в киното, и то без да ме познава достатъчно, без да е имала възможност да следи проявите ми - тази на младия Буров. Иванка

имаше страхотен нюх за актьори

Качеството на нейните филми се дължи на това, че нейният каст винаги беше железен. Гръбчева беше изключително търпелив човек, талантливо работеше с актьорите, успяваше по такъв начин да разкаже онова, което иска от тях, че да открехне онези пространства у актьора, които са най-полезни за ролята. Много малко режисьори умеят това: да ти кажат точните думи, да ти направят най-адекватния пример и да те заредят с такава акумулираща енергия, че нищо друго не ти остава, освен да преживееш и да бъдеш съпричастен с героя си. Тя е един необикновен човек с прекрасно чувство за хумор, човек, който умееше така да разкаже една история, че не можеш да я повториш след това. Изключително иронична и самоиронична, добра, даваща."

Едно към едно

"Винаги съм смятала, че българите сме европейци. Макар да ме смущаваше усещането, че сме взели всичко най-лошо от социализма и от капитализма."

"Възмущава ме изказването на политици, които имат нахалството да цитират Рейгън и да ни казват, че само мързеливият и некадърният бил беден. А самите те, ако и да твърдят, че са леви, са отвратително богати в сравнение с другите."

"Правя всеки филм така, все едно ми е първи и последен."

"Евреите, турците, циганите, арменците имат чувство за принадлежност. А ние сме лишени от него и това ще ни разсипе."

"Aко след време имаше възможност един режисьор да доизмайсторява своята работа, той щеше цял живот да прави един и същ филм."

"По-прост от американския народ въобще няма. Изтрепаха се за книгата на тая шашкънка Моника - как Клинтън не го вдигал. Майка ми на такива като него викаше "курек".

"Чувствам се безсилна единствено когато срещу мен застане тържествуващата посредственост".

"Аз съм индивидуалист - сама съм си и Богът, и царят, и партийният вожд, и електоратът. Никога не съм била в стадото".

"Престанах да се страхувам от старостта и се почувствах свободна. Осъзнах, че на 65 разполагам със себе си, свикнах да живея спокойно и да ценя тишината. Аз обичам живота и въпреки изпитанията му се радвам. Трябва да се усмихваме, нали?"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай