Неделята на Заговезни е един от най-атрактивните и обичани от млади и стари християнски обредни празници, известен в Лудогорието като Олелия или Прошка.
Той се празнува седем седмици преди Великден и съдържа поне четири ритуала, в които са включени всички възрасти - от децата до белокосите старци.
Прошката носи мир на родата
Семейството се събира на обяд със сирна храна. Домакините приготвят баница със сирене, млечни менюта, в които има и яйца, но отсъства месото, което от седмица вече е изхвърлено от храната на постещите преди Великден християни.
На Сирни Заговезни се заговява за последно с животински продукти само от мляко и яйца. В капанските села около Разград на трапезата се слага и парче сухар от Вардения квас. Това е обреден хляб, замесен в нощта преди Игнажден, в който жените слагат и магически билки. Той се пече в нощите около Коледа, но се съхранява през цялата година, за да се ползват сухарите за баене и избавление от болести и зло. Заговезни е първият празник след зимния цикъл, на който се събират фамилиите. Затова хапките от магическия хляб, сложени на масата, трябва да донесат на семейството здраве и сила за новия работен сезон, който идва с пролетта.
Трапезата на Прошка е ритуален обяд, при който стари и млади си искат и си дават прошка за стореното през изминалата година. Затова младите ходят на гости при родителите, при кумове или при роднини по старейшинство. Там те целуват ръка и искат да им се простят казаните накриво думи, недобрите постъпки или лоши прояви. Този, комуто се целува ръка, отвръща с "Простено да ти е!". Ако поисканата прошка се откаже, това е лошо знамение за фамилията и тежък удар за провинилия се. Домовете, в които прошката минава с усмивки и опрощаване, цари мир и съгласие.
Халвата виси от тавана
Празникът на Заговезни е особено щастлив за децата, защото в този ден за тях специално се организира ритуалът Хамканица. За целта от тавата се провисва вързана на конец бяла халва с орехи или твърдо сварено и обелено яйце. Всички малчугани в къщата се нареждат под висящото лакомство с ръце отзад. Конецът се разлюлява от най-възрастния и децата трябва да захапят сладкия залък, без да го докосват с ръка. По традиция в многолюдните фамилии под халвата се нареждат дузина малчугани, които с викове смях и боричкане се надпреварват кой ще лапне халвата или яйцето.
Огнена клада за Олелия
Вечерните огньове на Сирни Заговезни, известни като Олелия, са най-обичаната част от празника. Традицията да се палят огромни клади във всяка махала и те да бъдат прескачани от мало и голямо за здраве е жива и до днес в Разградско. Поверието гласи, че който прескочи огъня, без да се опърли, ще отърве дома си от бълхи и всякаква нежелана напаст. Затова всяка фамилия предварително избира най-пъргавия член на домакинството и го изпраща на кладата с поръчение да скочи най-високо над пламъците.
Традицията повелява най-възрастният в дома мъж да запали факла от домашното огнище и да я занесе горяща до кладата. Там той трябва да прехвърли нейните пламъци над главата си, а след това да я хвърли на големия купол с дърва, за да лумне общият огън. Този ритуал символизира желанието на хората да оставят грижите и бедите от зимата зад гърба си и да посрещнат с надежда и настроение идващата пролет.
Днес тръпката на Олелия е жива и силна както във времето на дедите. И младежите от квартал "Орел" се състезават с връстниците си от квартал "Водна централа" - чий огън ще вдигне по-високи пламъци и ще се вихри под небето най-дълго, тъй както дядовците им от Доброшката махала са мерили мегдан с момците от Керемедчилика в стария Разград.
Новото време обаче налага някои ограничения, особено за живеещите в центъра на Разград, защото няма как да се запали клада на плочниците в строго урбанизираната територия. За да не останат ощетени в преживяванията, миналата година местното танцово студио "Калина Рада" организира огнено шоу на площада пред кметството. На него танцьори завъртяха обръчи в пламъци и така замениха прескачането на кладата с лупинги из горящите кръгове. Тази година празникът ще се повтори с нова сила.
Огънят на Олелия е неописуемо преживяване, споделя Георги Тодоров, репортер в местен вестник в Разград, който е и страстен хороводец. Той и приятелите му от години правят клада и ритуално танцуват с огъня.
"Ние сме игралци. Чуем ли ритми, кръвта ни кипва. На Заговезни е нашата стихия - играем с часове под открито небе, огънят дава страст и сила", разказва Жоро.
Кварталните огньове са тръпка и за най-малките, на които е забранено да прескачат кладата. Наредени около батковците, те получават като подарък ласки по бузите с очернени с пепел ръце. Така в края на махленското тържество всеки юнак си тръгва за дома като малко черно негърче, извадено като от кориците на Агата Кристи.
С огнени стрели момците си избират невести
В Разградско най-вълнуващ е краят на деня на Олелия, когато момците, чиято кръв е кипнала от танците край буйния огън, се отдават на мечти и желания, насочени към момите.
Традицията разрешава на ергените в този час да дадат знак на обичаното от тях момиче, че мислят за него и се надяват в скоро време да го поискат за булка. Обредът предвижда всеки младеж да запали от кладата своя стрела и да я метне с лък към двора на любимата.
Този ритуал е колкото вълнуващ, толкова и опасен за фамилиите, в които растат девойки за женене. В очакване на огнените знаци за любов цялото семейство на момата стои будно, за да може да хване навреме метнатата в двора горяща стрела, че да не могат нейните пламъци да подпалят дома.
След среднощния обстрел всички участници в празника, уморени от целодневната суетня, се прибират вкъщи и гадаят каква ще е годината, която идва, според знаците на Олелия.
Девойките, зад чиито плетове са били хвърлени запалените с ритуалния огън стрели, събират дървените пръчки в очакване на утрото. Сутринта, отивайки с менците за вода, те ще вземат със себе си и знаците на любов, отправени в деня на Сирни Заговезни към тях. Така на моминското събиране край чешмата още на ранина става ясно коя девойка от селото е най-желана за булка, защото в нейната ръка има най-голям свитък от стрели, изпратени от обожатели.
Съчетал елементите на християнската символика с езическата волност на огъня и стоплен от надеждата на младите за любов, денят на Сирни Заговезни е обичан и тачен празник, който времето не е могло да пречупи и захвърли от обредния календар на хората.
Затова в неделята, седем седмици преди Великден, площадите в Разградско са пълни с хора. Независимо от това, колко са обезлюдени селата наоколо, колко е труден животът за хората в града, в този ден те празнуват и се радват - както дедите им, чийто делник е бил много по-близко свързан с природата. Стихията на огъня и катарзисът на прошката притежават силата, която събира всички край кладата на Олелия - в очакване на по-добра и по-щастлива година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
