"Жените. Жените. Ах ангели са те", пеят в гениалната оперета на Имре Калман "Царицата на Чардаша". Може би тогава наистина да е било така, но сега... Съвременният мъж сигурно има поне една история, с която да обори легендата за ангелите. Нервира се и въздиша и гледа лошо, докато си я припомня. Има обаче и други мъже. Мъдреци, благородници и философи. Те гледат на подобни истории без драматизъм и сълзи, а само като на нещо преживяно, останало в паметта, и което добре е и другите да чуят. Защото е интересно.
Вече не съм сигурен точно коя година се случи това. В най-горещите летни месеци в редакцията се появи Павел Кипров от симитлийското село Чeрниче. Близък на пророчицата Ванга, той твърдеше, че чул от нея къде е гробът на Левски. Зимата Кипров пак се сети за нас. Покани ни в Черниче да гледаме как ще си заколи прасето.
В мразовитата утрин десетина души отпиваха ракия в отлично настроение. На огнището вряха поне три различни гозби. Компанията, вече попривършила работата си, се готвеше за софрата. И точно в този момент пред оградата на безлюдната уличка спря кола. Човекът на волана беше известен - актьорът Васил Банов. Мъжът до него обаче бе далеч по-познат. В първия миг дори ни се стори, че очите нещо ни лъжат. Но не. Това беше самата истина. Към нас се приближаваше с цялото си величие самият Николай Хайтов.
Скоро вече бяхме на масата. В присъствието на един от най-големите български разказвачи, такива като нас е най-добре да мълчат и слушат. В затоплената стая чиниите и каната с вино се допълваха непрекъснато. Логично по някое време домакинът отвори дума за Ванга. И тогава чухме удивителния разказ на големия писател.
Към пророчицата по принцип той не проявявал особен интерес. Въпреки че тя няколко пъти по хора му дала знак да я навести. Най-накрая и това станало. Пророчицата го погледнала малко троснато и казала: Ти мислиш, че в събота ще се ожениш, но да знаеш, че няма да стане.
Думите й никак не впечатлили лесовъдът и той въобще не ги приел насериозно. Всичко около женитбата му вече било уговорено: В събота сутринта избраницата пристига с влака от Варна, слиза на най-близката до горското гара и на обяд те вече ще са семейство.
В събота сутринта обаче в уречения час годеницата обаче не пристигнала. Може би със следващия влак, помислил си бъдещият класик и търпеливо зачакал. Но и до вечерта варненката не дошла. Минали година, две. Лесовъдът вече станал писател, когато портиерът на издателството, в което работил, се обадил: Долу, ви чака една жена.
Варненката гледала смутено. Потърсила го да се извини. Причината да не се омъжи за него били родителите й: Ти вече се разведе с един горски и сега пак искаш такъв, скарали й се.
Хайтов се усмихна и захапа пурата. Кипров го гледаше с възхищение и гордост. Неговата приятелка, Пророчицата, пак е познала.
Макар и без Ванга и другата история също граничи с чудо. Герой в нея е Ставри Калинов и, разбира се, една жена. Неговата някогашна съпруга. Но не това е брачното свидетелство, определящо за разигралата се драма, а фактът, че безумно я обичал.
"Бях в Австралия - търси думи за преживяното художникът. - Изложбата ми отдавна бе минала, а трети месец не можех да се прибера. Самолетни билети за Европа нямаше. Налага се да чакате, съобщаваха ми от авиокомпанията и тези думи късаха сърцето ми на парченца. Защото в София, на десетия етаж в китния ми люлински апартамент, ме чакаше най-страхотното създание. Обичах тази жена. Благославях бога, че се е погрижил да я познавам и обичам. Бях съкрушен. Не издържах повече, не виждах красотите на Австралия. Най-накрая напук на принципите си приготвих скъп подарък и реших проблема си. Безумно щастлив, с билет в ръцете прекарах последната безсънна нощ под чуждо небе. Но може ли да се издържат тези дълги часове във въздуха, когото в топлото легло любовта чака и тръпне. Летище София е най-красивата гледка на света.
Художникът нетърпеливо грабнал куфарите и изтърчал навън. В залата за посрещачи любимата я нямало. Разбира се, усмихнал се той. - Иска да ме изненада. - Кой знае какво ми е приготвила вкъщи.
Шофьорът на таксито е изключително доволен. В ръцете му остава солидна банкнота, а клиентът вече го няма. Забрави за рестото и като луд хукна нагоре нагоре. Асансьорът не работи. Първия етаж, втори... С мощни скокове Калинов прелита по няколко стъпала. Звъни продължително. Нищо. Отново натиска бутона. Ушите ми бучат от тишината. Припряно търси ключа. Мъчи се да улучи бравата. Блъска вратата и ужас. Апартаментът е като след бомбардировка. Прах, мръсотия и остатъци от храна се пилеят по пода. На масата - бележка. В почерка - омраза: Отивам си! - Взела е всичко ценно, заедно с парите, изпращани от Австралия. Животът свърши, решава артистът. Остават ми секунди. Колкото да се хвърля долу.
Полет с продължителност десет етажа е напълно достатъчен мигом да реши проблемите си. Катери се на балконския парапет. Изправя се, залита и се хвърля
И когато очаквате тъжния края, съпроводен с погребален марш, силен вятър грабва зографа. Широкият му шлифер се надува като парашут, повдига изтерзания мъж и го мята обратно на балкона. Изтерзан, измъчен, но жив.
Затова има толкова песни за ветрове.
