Рибарите не обичат да казват на колегите си къде има риба. За такива случай разказа за "Стандарт" Виктор Лучиянов от Балчик, познат с прозвището си Професора сред морските вълци не само в Белия град.
"Случи се тази година. Бях излязъл на риболов с колега. Двамата спряхме лодката в подножието на нос Калиакра, само че кълвеше слабо и хващахме дребен сафрид и чернокоп. И докато ловим, ни се обадиха колеги и ни казаха, че пред Яйлата буквално гъмжи от риба - едри парчета сафрид и чернокоп. Запалихме лодката и се придвижихме натам", започва историята Професора. Той и колегите му отново метнали въдици, но пак на куките излизали дребни екземпляри. "Почти разочаровани мислехме да тръгнем на път за вкъщи, когато ни се обадиха и ни казаха, че имало страхотни пасажи на 20 км пред Шабла. Няма сила на света, която да спре страстния рибар, и ние с колегата запалихме двигателя и газ с лодката - ето ни пред Шабла. Час и половина мятахме въдици без успех, когато разбрахме, че колеги просто са си направили шега с нас и през целия ден са ни разкарвали в морето", признава Лучиянов. Отчаяни от слабия улов, Професора и колегата му тръгнали да се прибират. По обратния път все таяли надежда, че ще имат слука. "Така и се оказа - пред Тюленово попаднахме на голям пасаж с прекрасни големи екземпляри на чернокоп и сафрид. Докъсно ловихме и се прибрахме с изключително богат улов. Това ми е като обеца на ухото", разказва Професора. И допълва, че за него поуката от този ден е, че откриват рибата тези рибари, които сами си я търсят, а не чакат някой да им каже къде са пасажите. "Защото рибарите не споделят къде е рибата. В това състезание трябва да има победител", признава Лучиянов.
Прозвището си Професора е спечелил именно благодарение на умението си да хваща хубава и много риба. Колегите му морски вълци са категорични, че е един от хората, които най-много знаят за рибата. Той самият признава, че освен че слуша старите хора, също и чете много. "Ако знаеш начина на живот и хранене на рибата, то винаги уловът ще завършва с успех", разкрива тайни от майсторлъка си Професора. Според него също важно е и морският вълк сам да си приготвя такъмите.
По традиция Лучиянов ще се включи в празника на рибарите в Белия град, като тази година ще предложи оригинална рецепта. Приятели и колеги Лучиянов ще почерпи на Никулден с топло пушен лефер. "Рибата съм я уловил аз. Приготвянето е много лесно и това е изключително вкусно мезе. Подбират се лефери от поне по 300 грама. Изчистват се, след което се поставят в силна саламура с морска сол, да престоят 12 часа. След това се измиват с чиста вода и, след като се отцедят 6-7 часа, се поставят в пушилня. В търговската мрежа има пушилни от 60 до 100 лв., като в една се събират 4 риби. Пушат се 1 час, след което се изваждат и се оставят да изстинат. Накрая за 2-3 дни се оставят, вързани за опашката или главата на сухо проветриво място", обяснява майсторлъка на рецептата си Професора, който, освен че се радва на добър улов, е и добър кулинар.
На кораб в Атлантика съм стискал палци за Левски
Проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ
Когато бях млад моряк, едва на 21 години, с екипажа се намирахме в риболовната зона в Атлантическия океан. Получавахме новините по радиото от България в 20,00 ч, а към 20,15 възрастен човек ги записваше на листче. Една от вечерите трeпетно чакахме резултатите от заветния мач Левски-ЦСКА. Ние левскарите предварително се скрихме по каютите, защото отборът на Левски в това първенство не беше силен. Оставихме само един непукист, който да ни съобщи резултата. Появи се към 20,15 със следния резултат - 7:2 за Левски. Помислих, че цесекарите, за да ни се подиграват, са подкупили радиста. Отидох при човека, който записва, и той ми потвърди победата. Тъй като се усъмних, той ми се ядоса и ми връчи радиостанцията. Реших да потърся по радиото български морски флот със седалище Варна, но човекът го нямаше. В този момент настъпи минутата на радиомълчание. Това са 2 минути - 13-а и 14-та на всеки час. Всички кораби трябва да млъкнат, страхувайки се от глоба на стойност 10 000 долара, за да може бедстващ кораб в океана да предаде на чист ефир сигнал SOS. В този момент обаче виждам, че на станцията се подава сигнал от български кораб и казва: "До всички български кораби, които ме чуват, моля, съобщете ми резултат от Левски-ЦСКА. Наистина ли е 7:2 за Левски?". За мен вече информацията бе потвърдена от друг източник, но как да оставя една левскарска душа на другия край на света в агония и мъки. Няма начин да не са ни засекли, но глоба нямаше. Явно са ни простили.
Моряци с икона на светеца и курбан
Оцелели от потънали кораби наши моряци почитат св. Николай. Навръх празника в Аксаково правят рибен курбан за здравето на кадета Тошко Демерджиев. Точно преди една година младежът претърпя жестоко корабокрушение сред ледените води на Северно море и оцеля - беше единственият българин сред 13-те спасени от екипажа, имаше удавени и безследно изчезнали. Той беше на борда на автомобиловоза Baltic Ace, който претърпя катастрофа и потъна на дъното със скъпи чисто нови коли "Мицубиши". Всъщност тогава 24-годишният Тошко направи своето морско кръщене. Кадетът беше на първо плаване, след като се дипломира по специалността "Корабоводене" в Техническия университет във Варна. Катастрофата, която стана в късния следобед на 5 декември срещу Никулден на 40 мили от Ротердам, заварила нашия моряк на вахта. Корабът потънал за по-малко от 10 минути, а екипажът последвал сигнала да търси спасение. В ледените води на морето вълните бушували с 2-3 метра височина. Открил ги холандски хеликоптер, който ги спасил. Сега момчето отново е на вода. Родителите му Ивета и Йордан Демерджиеви подготвят курбана, който оттук нататък на този празник ще бъде традиционен за семейството и близките. Момчето ни го пази го св.Николай, пази го и Господ, не спира да се вълнува и година по-късно бащата на Тошко. Той припомни, че на фаталното плаване миналия септември младежът тръгнал с икона на Чудотвореца, осветена в храма "Св. Николай" във Варна.
Ликът на светеца спаси от сигурна смърт в Азовско море и бургаския моряк Николай Димитров. Той единствен от целия екипаж преживя страшното корабокрушение. 54-годишният мъж е убеден, че светецът закриля рода му, а на него е подарил втори живот. Трагедията се случи в нощта срещу 3 януари 2008 година. Българският кораб "Ванеса" с 11 моряци на борда тръгва от Украйна към Бургас. Метеоролозите предупреждават за буря, но екипажът пресмята, че ще успее да пресече коварното Азовско море преди щорма. За нещастие ураганът ги изпреварва и корабът потъва. Всички 11 моряци се хвърлят в ледените води на Азовско море, където намират смъртта си. Механикът Николай Димитров оцелява наистина като по чудо. Той се бори с ледените вълни близо 10 часа, когато го забелязват моряците от украински кораб. През цялото време, докато се бори с бурята и студа, Николай Димитров носи до сърцето си малка икона на свети Николай.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
