Вергов: В България е по-добре да гледаш лошо

Юлиан Вергов с няколко изречения разкри особеностите на актуалния български модел. „В България е по-добре да гледаш лошо. В чужбина дори походката на мъжете е различна – по улиците няма гангстери.“, коментира той в Би Ти Ви, когато водещата в „Тази неделя“ Петя Дикова го попита дали у нас е по-добре да гледаш лошо или да четеш стихове. Темата беше в контекста на филма „Петя на моята Петя“, в който Вергов е шефът гадняр в училището на самоубилата се преди 40 години легендарна бургаска поетеса Петя Дубарова. Драмата на режисьора Александър Косева през изминалата седмица се оказа най-гледаното заглавие в киноафиша.   

„Роден съм осем години след Петя Дубарова, но имах същите проблеми в училище. Дори реагирах по-експанзивно от нея. Иначе във филма играя лошият директор на елитно училище, „безмозъчен робот“ според една от репликите. Има и друга реплика - „нищо не може да плати щетите върху психиката на децата“. В моя живот също имаше подобни директори, но не искам да ги коментирам. И в професията съм имал, но няма да говоря, защото е колега актьор.“, сподели още Вергов.

Той допълни, че ако има възможност да се обърне към тийнейджъра Юлиан, би му казал „Продължавай все така“. Във филма участва и неговата дъщеря Алена, която сега е първи курс в НАТФИЗ.

„Не съм й обяснявал за Петя Дубарова. Има си режисьор и сценарист за тази работа, така че по-добре таткото да не се обажда… Когато тя ми каза, че иска да учи в НАТФИЗ, й отговорих „Не те съветвам, но давай“. Фамилното име за нея е плюс, но и минус. Притеснително ми е. Дори не смея да говоря с моя приятел Ивайло Христов, който й преподава в НАТФИЗ. Звъня му само за рождения ден.“, призна Вергов.

Алена пък коментира баща си във видео връзка. „Той е най-готиният баща. Не се кара за оценки, можем да си говорим за всичко. Строг е, когато го лъжа и когато съм разхвърляна. Преди да запозная някое гадже с него, момчето минава през подготовка. Да му стисне здраво ръката и други подобни“.

За ролята си във филма Алена разкри, че е чела дневниците на Петя Дубарова, за да усети историята. „Системата винаги печели. И сега е така. Всеки човек има по една Петя в себе си“.