Грижовният „татко“, вечният спасител и прекалено доброто момче са сред седем типа мъже, които могат да направят любовта изтощителна
Той е грижовен, решава проблемите, плаща сметката, казва правилните думи и майка ви вероятно ще го хареса. Какво повече да иска човек? Оказва се - доста. Експертът по връзките Клейтън Олсън предупреждава, че някои от най-привлекателните мъжки качества могат да се превърнат в сериозен товар, когато престанат да бъдат просто черта на характера и се превърнат в постоянна роля. Той описва седем такива типа - от „таткото“ до съблазнителя.
Самият Олсън прави важно уточнение. Това не са диагнози и няма нищо лошо един мъж понякога да бъде закрилник, романтик, прагматик или шегаджия. Проблемът идва, когато една роля погълне всичко останало. „В умерени количества тези роли са като виното - добри и понякога дори полезни“, пише той. Когато обаче се превърнат в цялата личност, отношенията започват да приличат много по-малко на романтична комедия и доста повече на сериал, от който и двамата герои искат да избягат.
Таткото - сладък е, докато не започне да ви възпитава
В началото този мъж изглежда като истинска находка. Сигурен е, грижовен, поема отговорност и при проблем веднага знае какво трябва да се направи. До него човек лесно може да почувства, че има на кого да се облегне.
Неприятностите започват, когато той престане да вижда жената до себе си като равноправен партньор и постепенно се превърне в неин домашен директор. Обяснява кое решение е правилно, какво не е направила както трябва и защо той „само се опитва да помогне“. Според Олсън подобна динамика лесно се превръща в отношения между родител и дете. Единият наставлява и поправя, другият все повече се бунтува срещу контрола.
Здравата връзка предполага и двамата да имат глас. Институтът „Готман“, който от десетилетия изследва отношенията между двойките, поставя сред важните умения готовността човек да приема гледната точка и влиянието на партньора, без това да означава безусловно съгласие. С други думи, помощта е чудесна - началническият тон вече не толкова.
Лошото момче - страхотно за филм, по-сложно за всекидневието
Той влиза в стаята и сякаш музиката се сменя. Самоуверен, независим, спонтанен, не пита света дали го одобрява и вероятно има поне едно приключение, за което не е разумно да разказва пред родителите ви.
И точно тази свобода го прави толкова привлекателен. Според Олсън обаче проблемът е, че неговото „аз живея по собствените си правила“ може лесно да се превърне във „важни са основно моите желания“. Тогава очарователната независимост започва да прилича на егоизъм, а партньорката трудно може да бъде сигурна дали човекът до нея ще остане до нея, когато забавлението свърши.
Затова „лошото момче“ често е блестящо в началото - има тръпка, риск и усещане, че никога няма да е скучно. Но точно същите качества могат да направят много по-трудни доверието, компромиса и усещането, че двамата наистина строят нещо заедно.
Доброто момче - казва „да“ толкова често, че вече не знаете какво мисли
Това е мъжът, когото спокойно може да заведете на семейна вечеря още на третата среща. Мил, внимателен, отзивчив, разбиращ. Не иска да разочарова никого, никога не търси кавга и почти винаги казва: „Както ти искаш.“ Звучи чудесно, докато не стане ясно, че никой не знае какво иска той.
Олсън смята, че прекаленото желание да се хареса на всички може да доведе до емоционална неискреност. Вместо да каже „ядосан съм“, „не съм съгласен“ или просто „не“, такъв човек преглъща недоволството си, защото иска да остане „добрият“. За партньорката това може да стане объркващо. До нея има прекрасен човек, но тя никога не е напълно сигурна какво всъщност се случва в главата му.
И тук психолозите виждат реален капан. Cleveland Clinic отбелязва, че постоянното угаждане на другите за сметка на собствените нужди може с времето да натрупва стрес и негодувание. Проблемът следователно не е в добротата, а в невъзможността човек да поставя граници и да бъде честен, когато истинският му отговор е „не“.
Рицарят - спасява ви от всичко, дори когато не сте поискали
Коя жена не би се зарадвала на човек, който пристига точно когато всичко се разпада и казва: „Остави на мен“? Романтиката е пълна с такива герои - от приказките до Холивуд. Но след „и заживели щастливо“ има и понеделник сутрин.
Ако единият партньор постоянно решава проблемите на другия, според Олсън постепенно може да се създаде зависимост. Жената започва да разчита той да оправя всичко, а спасителят получава все повече власт просто защото без него нищо сякаш не върви.
Подобен модел действително е познат в психологията, макар да не е официална диагноза. Специалисти използват понятието „комплекс на спасителя“ или „синдром на белия рицар“ за постоянното желание човек да решава чужди проблеми, включително когато другият не се нуждае или не е поискал това. Полезната помощ оставя човека способен да стои на собствените си крака. Вечното спасяване може да направи точно обратното.
Бизнесменът - любовта влиза в счетоводството
Той е организиран, точен, справедлив и вероятно знае до стотинка къде отиват парите му. В офиса тези качества могат да го изстрелят нагоре. Във връзката обаче понякога се появява невидима екселска таблица.
Аз платих ресторанта, ти трябва да платиш киното. Аз измих съдовете три пъти, ти само два. Миналата събота посетихме твоите родители, следователно този уикенд сме при моите.
Според Олсън „бизнесменът“ започва да превръща отношенията в система от вземане и даване, при която всичко трябва да бъде абсолютно равно. Само че близостта трудно работи като касов бон. Понякога единият дава повече, защото другият просто няма сили, а след месец ролите се обръщат.
И това не е само житейска метафора. Институтът „Готман“ предупреждава, че постоянното водене на сметки кой какво е направил може да натрупва негодувание. Дори при домашните задължения идеята не е всеки ден резултатът да бъде идеално 50:50, а и двамата да усещат отношенията като справедливи и подкрепящи.
Питър Пан - великолепен купон, докато не дойдат сметките
С него винаги се случва нещо. В петък може да предложи спонтанно море, в събота да реши, че ще започва нов бизнес, а в неделя да измисли как двамата трябва да заминат да живеят на Бали. Проблемът настъпва в понеделник.
Олсън описва „Питър Пан“ като забавен, непринуден и очарователно спонтанен мъж, който обаче избягва постоянството, тежката работа и неприятните отговорности. Планове има много, завършени планове значително по-малко. С времето партньорката може да престане да вижда свободен дух и да започне да вижда човек, на когото не може да разчита.
И „синдромът на Питър Пан“ не е медицинска диагноза. Използва се изразът за модел, при който възрастен човек трудно поема типичните за зрелия живот отговорности и понякога търси партньори, които да компенсират онова, което сам не иска или не може да прави. Забавлението не е проблемът. Проблемът е, когато някой друг постоянно трябва да бъде възрастният в стаята.
Съблазнителят - казва точно онова, което мечтаете да чуете
Този поне знае как се прави първо впечатление. Погледът е правилният, комплиментът идва точно навреме, а след третата среща жената може да е убедена, че никой никога не я е разбирал толкова добре. За съблазнителя преследването е спорт.
Според Олсън той е съсредоточен върху завоюването, а не непременно върху връзката, която идва след него. Кара жената да се чувства изключителна, защото самият процес на спечелването й го кара да се чувства добре. Когато обаче целта вече е постигната, интересът може рязко да се стопи. Големите думи остават, но човекът, който ги е произнасял, започва да гледа към следващото предизвикателство.
Именно затова Олсън предупреждава да не се лепят етикети прекалено лесно. Всеки човек може понякога да поеме някоя от тези роли - да спаси партньора си в труден момент, да бъде безгрижен като Питър Пан или да настоява за справедливост като „бизнесмена“. Според него червената лампа светва не при единичното поведение, а когато една роля се превърне в единствения начин, по който човек умее да бъде във връзката.
