Киев - София. Че съединението прави силата, е прозрял още хан Кубрат преди повече от 1350 г. Макар че не го е формулирал по същия начин, ханът е показал на синовете си с прост пример със сноп пръчки, че когато са заедно, са непобедими. Разпръснат ли се, земите и народът им могат да бъдат поробени. Така заветът му е равнозначен на девиза "Съединението прави силата", който гордо се мъдри на сградата на българския парламент. За съжаление, в завета на хана не са се вслушали нито синовете му, нито пък днешните му потомци.
Хан Кубрат едва ли е намерил покой в гроба си в украинското село Мала Перешчепина в Полтавска област предвид българската история, ставаща факт именно заради пренебрегването на завета му. Вероятно и в последните 2 г. непрестанно се върти във вечния си дом заради скандалите около гроба му, открит преди 102 г.
Паметник на мястото е издигнат от български организации още през 2001 г., но мястото е облагородено 11 години по-късно по повод 100-годишнината от откриването му.
Това е най-святото място за българите
"Това е българската Мека", твърдят българите в Украйна. Археолозите пък са единодушни, че това е единственият доказан гроб на български владетел. Ако мястото се намираше на територията на днешна Македония, комшиите тутакси биха присвоили мощите на хана, наричайки го македонски. В Украйна нещата не стоят по този начин. "Местните са горди, че има такава светиня. Не го смятат за украинец. Възприемат го като български хан и се отнасят с голям респект", казва Весела Залогина, която е активистка от международната фондация "Хан Кубрат", чиято централа се намира в Киев.
Фондацията е създадена от българи с цел построяването на мемориален комплекс на хан Кубрат, за да се знае кой е той и българите да си дадат сметка откъде са тръгнали. От 2011 г. фондацията поема Румен Спасов, който живее в Киев от 15 г. и заедно със съпругата си се занимава с туристически бизнес. Мъжът се наема с нелеката задача да облагороди мястото и да се захване с първия етап от изграждането на мемориалния комплекс. "До този момент имаше само паметник, който изглеждаше като изоставен в гората. За да стигнеш до него, трябваше
да вървиш 200 м през една пясъчна дюна
Десет години се говореше само, че мястото трябва да бъде направено достъпно", спомня си Румен. Така бизнесменът, заедно с около двайсетина известни български интелектуалци, посещава мястото в Малая Першчепина, като всички подкрепят идеята, че трябва да се обяви дарителска кампания и да започнат да се събират средства за реализиране на проекта. "От туристическа гледна точка се създава нов туристически обект. От патриотична пък - в някаква степен се приближаваме към владетеля", убеден е Румен Спасов.
Мъжът започва да популяризира идеята и да търси средства. Намира се доверчив украински строител, който благодарение на приятелски отношения с Димитър Христов, политик от български произход, се съгласява да се включи в начинанието. Така по повод 100-годишнината от откриването на гроба на хан Кубрат до него се изгражда 200-метрова пътека. Паметникът е преместен на площадка 10 на 10, като по този начин се получава достъпна единна композиция.
Събитието е отбелязано подобаващо. Тридневен събор събира българи от цял свят, като
на място идват между 4000 и 4500 души
Сред тях немалко български политици и общественици. Заради усилията си Румен Спасов е обявен от Асоциацията на българите в Украйна за Човек на годината през 2012 г. Година и половина по-късно, макар че статуетката все още стои в офиса му, той не говори с гордост за този момент. "Дължим още близо 7000 евро на строителя. Намерихме доверчив човек, но не успяхме да намерим необходимата сума, а това е недопустимо", казва с наведена глава Румен, припомняйки, че за пореден път потомците на хана са пренебрегнали завета му.
За разлика от събора прз 2012 г., миналата година никой не е припарил до гроба. Идеята за строителство на по-голям Мемориален комплекс все още е на дневен ред. Макетът му дори стои в посолството ни в Киев и не един държавник хвали идеята, но спира дотук. До момента фондацията получава дарения, като размерът и имената на дарителя са изписани на интернет страницата на фондацията www.kubrat.in.ua, където е и банковата сметка. "Трябва да оправим това положение. Не можем с чужда пита помен да правим и е редно да ходим с чиста съвест там, откъдето сме тръгнали", добавя Румен.
Депутати си направиха PR и после се покриха
Румен Спасов
- Г-н Спасов, защо се стигна до това неловко положение?
- От позицията на времето мога да кажа, че се оказа, че съм голям наивник на средна възраст или по-скоро романтик.
- Кое ви кара да се чувствате така?
- В българското посолство се събрахме и 40 души изразиха воля да бъдат членове на организационния комитет. Всеки се нае да набира средства. Комитетът се разрасна до 100 човека - губернатори, кметове, депутати, писатели, артисти, скулптори.
- Общественото положение на тези хора ли ви накара да им повярвате?
- Бях окрилен. Вярвах, че всеки от тези хора може да намери 100 евро дори с едно обаждане. Сам събрах около 10 000-11 000 евро, а от тези 100 човека нито един не направи усилие. На събора дойдоха български депутати, дори заместник-председател на парламента. Един долар не извадиха, но се върнаха и си направиха ПР.
- Получавате ли дарения отнякъде?
- Да. Последно община Пловдив дари 1500 лв. С малко дарение участва и община Смядово. Местната власт в Мездра дари 1500 евро. Не достигат обаче още близо 7000 евро.
- Отправяте призив за дарения. Искате ли да кажете още нещо?
- Когато събитието стана новина през септември 2012 г., реших, че нещата ще се размърдат. Но то така си остана. Строителят звъни на мен, а не на българската общественост и иска да ме съди. Благодарение на гроба ние всички се направихме големи българи, а сега не можем да отидем от срам на гроба на хана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
