Точно преди 44 години екипаж на български кораб драматично спасява матроси от потъналата съветска атомна подводница "К-8" в Бискайския залив. Както "Стандарт" писа, Съюзът на подводничарите у нас и неговият председател о.з. капитан I ранг Станко Станков издирват един по един нашите моряци на борда на кораба "Авиор", който в онази паметна дата 10 април 1970 г. помагат на 43-ма млади съветски матроси, за да оцелеят. Лично президентът на Руската федерация Владимир Путин ще награди догодина българските герои за 45-та годишнина от гибелта на подводницата по предложение на ветераните от 7-ма дивизия на Краснознаменния Северен флот.
След дълги години секретност и пълна забрана да се говори за инцидента у нас "Морски вестник" първи публикува истината за трагедията още през 2000 г. Тогава се съобщава, че загиналите на борда на "К-8" са 55 съветски бойци. 30-те подводничари намират смъртта си при пожара и самата авария в реакторния отсек, а останалите 22 заедно със своя командир се отправят към океанското дъно, изпълнявайки адмиралската заповед да направят всичко възможно, но да спасят подводницата. Останалите са спасени от екипажа на "Авиор" с капитан Рем Смирнов. Точно по времето на това 15-месечно плаване на борда получават радиограма за новото име на кораба - "Хаджи Димитър".
Най-старшият след руския капитан, който вече е починал, е Георги Петров - тогава старши помощник-капитан на "Хаджи Димитър". Варненецът е на вахта във фаталната сутрин и първи вижда озареното небе от изстреляни ракети за помощ от подводницата. А всъщност тя бедства от 7 април. "Бяхме на смяна от 4 сутринта с IV пом.-капитан Гавраил Ларгов. Аз оглеждах наоколо, а редно беше той да направи кафето", връща лентата назад кап. Георги Петров, който тогава е бил едва на 28 години. От страна на левия борд изведнъж
небето се озарило и той помислил, че е падаща звезда
Но на определен интервал започнали да се редуват червена, зелена и бяла светлина. Обадили се по УКВ, но отговор нямало. Тогава Петров събудил капитан Рем Смирнов, за да му докладва за ситуацията, а той в съня си изръмжал първо "пияни рибари", но после скочил като опарен и изкомандвал да се отклони корабът към мястото на инцидента, откъдето идват ракетите за SOS. Дори и на развиделяване не се е виждало кой бедства, защото цветът на подводницата и водата се сливат, обясни кап. Петров. След като и с бинокъл не я засекли, тогава той се сетил за далекогледа. Така най-накрая видели бедстващата подводница. Оказало се, че след пожара и аварията тя няма никакво захранване и никаква комуникация. Капитанът на "Хаджи Димитър" наредил приближаване към нея на най-малък ход, за да се чуят по мегафона с подводничарите на борда. Капитан Смирнов незабавно изпълнил молбата на командира на "К-8" капитан II ранг Всеволод Бессонов да се свърже с Москва. Радиограмата е кодирана само с числа, радистът на нашия кораб я праща, но тя по погрешка отива в търговското министерство, откъдето казват, че нямат такъв плавателен съд. Според версията на "Морски вестник" от нашия кораб изпращат радиотелеграма "Мълния" и след като я получават в Параходство "Български морски флот" се свързват с щаба на българския Военноморски флот, а оттам по подводната кабелна телефонна връзка /популярния тогава червен телефон/ алармират до дежурния в Черноморския флот на СССР в Севастопол и до главнокомандващия адмирал Сергей Горшков.
Часове по-късно към мястото на инцидента се насочила цяла флотилия съветски кораби.
"Имате ли цигари", попитали в дългото чакане от подводницата. Нашите моряци
им изпратили по въже цигари, храна и коняк
да се сгреят в лошото време. Съветските матроси не им върнали чувала празен, напълнили го с риба - от благодарност, а и по стар славянски обичай, връща спомените назад кап. Георги Петров. Прогнозите за лошо време - вълнение от 7-8 бала и вятър стреснали всички насред океана. Капитанът на "Хаджи Димитър" наредил да се пусне моторната лодка и да започнат да спасяват оцелелите от подводницата, преди да ги застигне и довърши бурята. На два пъти качихме 43 матроси - все млади, на по 18-19 години, офицерите им ги избутаха напред, за да оцелеят момчета, спомня си Петров. Той правел курсовете с един-двама от своите моряци с лодката. По едно време двигателят й угаснал и трябвало да гребат на ръце до кораба. Сред подводничарите имало и прясно опериран от апандисит. Докато докторът го рязал, станал фаталният пожар и взрив. Пациентът обгорял на места, но оцелял. За да спаси живота му, военният лекар му дал апарата си с кислород, но така загинал той.
Българите приютяват в каютите си пострадалите матроси - опушени, ранени, някои обгорели. Преотстъпват им и койките си, за да се наспят, докато дойде на другия ден спасителният съветски кораб.
"Никой от нас дори и не помисли за радиацията след взрива", казва в един от първите разкази за морската трагедия механикът инж. Владимир Стойнов. Какво точно се е случило с 22-мата офицери и старшини на подводницата, потънала при тегленето й на буксир, кап. Георги Петров не коментира. Тогава на всички е заповядано пълно мълчание за трагедията.
Би Би Си обаче съобщава същата вечер за авариралата подводница
докато в СССР и България дълги години се мълчи
Едва на 7 април 2011 г. в руския сайт www.bagnet.org е поместена статията на Сергей Смолянников "Тайная история жизни и гибели "проклятой" атомной подводной лодки К-8". Тук за първи път е публикувана снимката на капитан Рем Смирнов с разрешението на неговия внук Дмитрий Фирсов. И в нея той разказва, че чул от дядо си как главнокомандващият ВМФ на СССР дълго време не вярвал на радиограмата и в продължение на 5 часа са разпитвали съветския морски офицер от командването на "К-8", който вече бил на борда на "Хаджи Димитър". Така било загубено ценно време за спасяване на екипажа.
На част от загиналите години по-късно са направени символични погребения с взета в капсули вода от Бискайския залив, който глътнал подводницата.
Дискретно и тайно от щаба на флота у нас и СССР наградили с грамоти и медали моряците на нашия екипаж. Капитанът Смирнов получил бинокъл, а старши помощникът му - часовник "Полет". Преди 2-3 дни той го предал заедно с обща снимка на Военноморския музей във Варна. "Морски вестник" публикува първи имената на моряците - герои, които не са се уплашили и избягали от радиацията - Георги Петров, Богдан Младенов, Любен Вълкович, Гавраил Ларгов, Светослав Юрекчиев, Владимир Стойнов, Димитър Антонов, Никола Гюрчев, Янко Стоянов, Никола Ангелов, Божидар Милчев, Георги Янков и Стефан Николов.
Канадски кораб минал преди нашия край авариралата подводница, но избягал.
Някои от родните моряци по-късно признават, че дълго още живели в страх от лъчева болест. Капитан Георги Петров е жив и здрав, радва се на двама внуци - единият е одрал кожата му и носи името му, а по-малката Маги го разчувства до сълзи. Двамата му синове не са избрали моряшката професия - единият е съдия, а другият - архитект.
Съюзът на подводничарите е открил освен Георги Петров засега още трима от екипажа. Някои са издирвани по прякорите - Митьо Шишето, Радо Чорбата. Първият всъщност е радистът Димитър Антонов, който е изиграл толкова важна роля в предаването на съобщението тогава, но за съжаление е починал.
Ветеранът "Хаджи Димитър", произведен през 1956 г. в Германия, е бил на вярна служба в Параходство "Български морски флот" до октомври 1981 г., а след това е продаден на гръцки корабособственик.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
