Заедно с Ботев възраждат комитетите след смъртта на Левски
През 2016 г. отбелязваме 140 г. от Априлското въстание - един от най-героичните периоди на българското Възраждане и националноосвободителното движение. По повод годишнината вестник "Стандарт" стартира кампанията "Великите българи". Всяка събота в поредицата ще ву разкажем за онези личности, които са дали живота си за пробуждането и свободата на България. Във всеки брой ще ви подарим и картичка от колекцията "Великите българи".
Едва ли има по-спорна личност в българската история от главния апостол на Първи Търновски революционен окръг Стефан Стамболов. Човекът, който на 33 години вече е извървял пътя от хъш във Влашко до министър-председател на Княжество България. И е най-дълго управлявалият български премиер след Станко Тодоров и Тодор Живков. Нека оставим дейността му след 1878 г. - тя е достатъчно описвана и коментирана, възхвалявана или демонизирана. Но и противниците му, и апологетите му някак оставят на заден план неговите заслуги за българската национална кауза преди Освобождението.
Стамболов е роден на 31 януари (12 февруари нов стил) 1854 г. в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера през 1835 г. и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски, Христо Караминков - Бунито.
Образованието си започва в родния си град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870-1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери - както се казва, кръвта вода не става. През 1873 г. закратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.
Стамболов попада в румънската столица в тежък за националноосвободителното ни движение момент. Съкрушението от обесването на Апостола е хвърлило в отчаяние цялата българска емиграция и дори всепризнатият й лидер - Любен Каравелов, се оттегля от революционната дейност. И тогава едва 21-годишният недоучил семинарист, станал делегат на Общото събрание на Българския революционен централен комитет през август 1874 г., се наема да възстанови революционните комитети, разбити след гибелта на Левски. Заедно с Христо Ботев, през август 1875 г. Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България, и го изпраща като апостол в Старозагорско. Днес всички изследователи са единодушни, че това въстание е зле организирано и прибързано и най-малко Стефан Стамболов има вина за провала му.
През ноември-декември 1875 г. Стамболов председателства Гюргевския комитет, което взема историческото решение да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Именно тогава той е определен за главен апостол на Търновски революционен окръг.
Стамболов пристига в родния си край през януари 1876 г. Първоначално установява своя "щаб" в Горна Оряховица, а впоследствие в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе. Той се проявява като добър агитатор и организатор, намира подходящите хора за ръководители на въстанието по места. Но не успява да осигури най-важното -оръжието, поради липса на финансови възможности.
Затова при вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг Стамболов се колебае, основателно съмнявайки се в общия успех на делото. И забавя нареждането си за въстание в Търновско, искайки да се проведе съвещание на революционните комитети, което обаче е провалено. Благодарение на шпионската си мрежа, между 25 и 28 април турската полиция залавя лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица, с което осуетява въстанието в почти целия окръг с изключение на района на Бяла черква, откъдето излиза знаменитата чета на Бачо Киро и поп Харитон, и Мусина. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене, откъдето е родът му, също пропада. И през следващите месеци той е принуден да се укрива в селото, преди да успее да премине Дунав. За всичко това той често е упрекван и от съвременниците си, и от историографите на Априлското въстание. Въпреки че едва ли е имал друг избор при така създалата се ситуация.
В Румъния Стамболов взема участие в ръководството на Българското централно благотворително общество и е редактор в основания от Ботев вестник "Нова България".
По време на Освободителната война Стамболов, за разлика от по-голямата част от емиграцията ни, не се стреми към чиновнически длъжности към руската армия или администрация. Става кореспондент на вестник "Новое время", като междувременно се заема с доставка на храна и фураж за Руската армия.
След Берлинския конгрес, в края на август 1878 Стамболов става един от учредителите на търновския комитет "Единство", който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония.
Тук приключва дейността на Стефан Стамболов като революционер. През 1979 г. той ще стане най-младия депутат в Учредителното събрание. С което ще започне неговата кариера на политик.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
