От половин век през август жителите на село Стакевци, община Белоградчик, се събират в красивата местност „Белата вода", за да почетат гората и туризма. Гората, но не като източник на тяхното топливо, а като историческа закрилница на борците за национално освобождение.
Избрали са забележително място за тази среща – сред вековни букове и до 15-метров водопад на река „Стакевска". На два пада водата се разгръща като понесена от вятъра бяла пелерина сред пищна зеленина. Гледката е уникална. На киломер – два е границата със Сърбия, а в противоположна посока – селото, разположено на двата бряга на реката. И макар всички да познават добре мястото, не спират да му се радват. Приказният пейзаж ги кара отново и отново да идват в „Бялата вода".(
През последните години Стакевци се топи главоломно – през 1970 били над 1380 души, днес са едва 120 - 130. Но за този ден мнозина се връщат и цели родове се събират в „Бялата вода".
Сядат направо върху зеления килим
Същият става и за трапеза. Всеки род си има свое място – Табакови, Цонини, Анини, Пешини... Идват старите, но и новите членове на фамилиите – снахи и зетьове, внуци, деца. Представят се едни на други, научават кой къде е и как живее. След угощението с донесени от домовете вкусотии и цвъртящи на място кебапчета, започва веселба. Свири им духова музика – не собствена, чужда. Някога имали своя, но музикантите отдавна са си отишли от този свят. Сега им е останала само малобройната певческа група „Росен здравец", която още носи медали и грамоти от много национални фестивали и прегледи с автентичните си песни. Но музиката им е чужда. Миналата година им свирил прочутият Антимовски духов оркестър, а в събота - наперени музиканти от сръбския град Зайчар с певец и две певици.
Празникът е нещо повече от селския ни сбор, споделят хората. На това хубаво място искаме да предадем на младите обичта ни към природата, към едно кътче, каквото не се среща никъде по света. Признават, че дълги години са се надявали заради красивата природа селото да стане туристическа дестинация. Все пак още през 1976 е било обявено за природна забележителност. Но дошъл само енергичният и предприемчив Боян Минков от Видин. Купил няколко стари къщи, обновил ги и създал набиращия популярност туристически комплекс „Стакевските къщи". Идват туристи от страната, но и от чужбина. Къщите се пълнят по време на дългите почивки и на фестивали в туристическия град. Но само толкоз. Красивото село си
остава в сянката на Белоградчик
и неговите забележителности.
Тази година дойдохме със свити сърца, оплакаха се местните. Гората се сече масово – гледката е тъжна. Остане ли Стакевци без гора, то означава, че и селото си отива. А с него и този празник.
Гората е общинска и наистина се сече, обясни кметът на общината Борис Николов. Всяко дърво е белязано от лесовъди, проведени са търгове и сечта е законна, обясни той. Защото гората е поразена от ледолом преди три зими. Върховете на много от дърветата са пречупени и стволовете съхнат. Гората започна да гние, защото закъсняхме с прибирането на поразената дървесина, обяснява кметът.
Празнуващите обаче не приемат това обяснение. Признават, че е имало ледолом, но твърдят, че покрай поразените се секат и чисто здрави дървета. Сече я румънска фирма, която е разположила каравана в „Бялата вода". Кой крив и кой прав, на празника не можа да се изясни. Местните получиха поздравления от кмета Николов и пожелания да пазят този празник, да продължават създадената за половин век красива традиция. Обеща им догодина за него хората да дойдат по прясноасфалтиран път. А гората – закрилница ще продължи да им служи – за доходи на общината и топлина на местните през студените зими.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
