На 28 септември 1928 г. светът се променя завинаги – и то напълно случайно
В онзи ден, в лабораторията си в лондонската болница „Сейнт Мери“, шотландският бактериолог Александър Флеминг открива пеницилина – първия в света широко използван антибиотик. Това събитие, започнало с една забравена петри-паничка, ще доведе до спасяването на стотици милиони човешки животи.
Мухълът, който уби бактериите
Флеминг бил известен със своята разпиляност. Според множество източници, когато се върнал от лятна ваканция, заварил работната си маса в пълен хаос. Една от отворените култури на стафилококи била случайно замърсена с мухъл. Но не това било най-странното – около мухъла нямало бактерии.
„Интересно“, помислил си Флеминг. И вместо да изхвърли чашката, я поставил под микроскопа. Така забелязал, че гъбичката Penicillium notatum (днес класифицирана като Penicillium chrysogenum) отделя вещество, което унищожава бактериалните колонии около себе си.
Трудното раждане на антибиотичната ера
Откритието на Флеминг било гениално, но не и достатъчно, за да спаси животи. Самият той не успял да изолира пеницилина в чиста форма, а работата му останала незабелязана в продължение на почти десетилетие.
Чак през 1940 г. учените Хауърд Флори, Ърнст Чейн и техният екип от Оксфорд успяват да извлекат активното вещество, стабилизират го и започнат първите клинични опити. По време на Втората световна война, пеницилинът спасява хиляди ранени войници от инфекции, които дотогава били смъртна присъда.
През 1945 г. Флеминг, Флори и Чейн споделят Нобеловата награда за физиология или медицина.
Любопитни факти, които не знаете за пеницилина
Откритието било почти пренебрегнато – Флеминг публикува откритието си през 1929 г., но статията му била слабо цитирана в следващите години. За щастие, неговата слава се възражда в началото на 40-те.
Първата продукция на пеницилин била от… гнили пъпеши – Оказало се, че определен сорт гнила пъпешова кора произвежда повече активна субстанция. Затова именно оттам тръгва масовото извличане.
Първият пациент – провал, вторият – успех – Първият опит за лечение с пеницилин (през 1941 г.) завършва трагично – дозата не стигнала. Но вторият пациент бил излекуван успешно.
Без пеницилина нямаше да има съвременна хирургия – Антибиотиците правят възможни сложните операции, трансплантациите, лечението на пневмония, туберкулоза, гонорея и др.
Търсенето било толкова голямо, че урината на пациентите се събирала – В началото всяка доза била изключително ценна. Лекарите събирали урината на лекувани пациенти, за да извлекат остатъчния пеницилин и го използват отново.
От мухъл до медицински пробив
Флеминг сам признава, че не търсел антибиотик – просто наблюдавал внимателно. "Природата направи този мухъл. Аз само го открих", казва той години по-късно. Но именно тази смесица от любопитство, наблюдателност и научна честност ражда едно от най-големите постижения на 20-и век.
Бъдещето на антибиотиците: Можем ли да изгубим това спасение?
Днес, почти век след онзи случай в Лондон, човечеството се изправя пред нова заплаха — антибиотичната резистентност. Все повече бактерии стават устойчиви на пеницилин и неговите производни, което поставя под въпрос бъдещето на модерната медицина. Експерти предупреждават, че ако не се развиват нови медикаменти, може да се върнем в ерата преди Флеминг, когато дори дребна инфекция можеше да бъде смъртоносна.
Големият извод
Откритието на пеницилина е един от онези редки случаи, в които случайността среща подготвения ум. На 28 септември си струва да си припомним, че понякога светът се променя не с взрив, а с едно парче забравена чашка с мухъл.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
