Френският студент Тао Ромево, едва на 25 години, предизвика интерес в България и Франция с необичайния избор на тема за дипломната си работа – Тодор Живков и паметта за социализма.
Младият изследовател от Париж говори седем езика, включително български с изключителна точност, и е посветил академичния си път на изучаването на българската култура и общество. Неговото откритие – че една фраза, подхвърлена от пътничка в автобус, може да разкрие пластове от националната памет – го превръща в необичаен глас в дебата за миналото и идентичността.
Един французин, влюбен в България
„Аз съм Тао Ромево, уча за магистър по български, защото се влюбих в България!“, казва с усмивка младият парижанин. Първият му досег с езика е през 2018 г., а оттогава любовта му към страната само се задълбочава. Според него най-привлекателното в българския е самото му звучене – мелодично, пълно с образност и неподражаеми думи. „Бих казал – всички съществителни, които са за птици. Например – гугутка, пъдпъдък, чучулига“, признава Тао пред Нова телевизия.
Освен това го очарова граматиката – българският, за разлика от други славянски езици, няма падежи, което го прави по-лесен за усвояване. Въпреки това, във Франция изучаването му е истинско предизвикателство. „Ако човек говори само френски, има само един-два учебника, и то ги има само в специализирани библиотеки в Париж. Иначе няма как“, обяснява той.
Как една реплика роди академичен проект
Тезата на Тао се ражда не в университетска аудитория, а в автобус – по време на дълго пътуване от Париж до София. Там чува жена да казва на съседката си: „А, при Бай Тошо беше по-добре!“ „Зачудих се кой е този Бай Тошо. Дали е чичо на тази жена? Или герой от роман?“, спомня си той. След като разбира, че става дума за Тодор Живков, младият изследовател решава да проучи как българите днес помнят социалистическия период.
Темата му носи заглавието „Образът на Тодор Живков в паметта на посткомунистическа България“ и събира лични разкази, медийни архиви и социологически наблюдения. Според Тао, фигурата на Живков днес предизвиква противоречиви чувства – носталгия и дистанция едновременно. „Спокойствие е една дума, която чувам най-много. Спокойствие, сигурност, работа, евтини цени и ваканция, също“, обобщава той. За по-възрастните Живков олицетворява ред и предвидимост, докато за младите е по-скоро исторически силует.
Поглед отвън към българската душа
Като чужденец, Тао твърди, че България често не осъзнава собственото си богатство. „Че страната е много красива. Говоря за природата, но не само. Разнообразна архитектура, разнообразно общество, защото има влияние от различни посоки“, казва той. Българите според него изглеждат затворени и критични, но зад тази външност се крие топлина и чувство за хумор. „След това хората стават много по-приятелски, отворени, топли, въпреки че винаги имат критичен поглед върху себе си, обществото, България и света“, разказва французинът с видимо възхищение.
Младият европеец, който вярва в българския език
Днес Тао подготвя втора магистърска теза, този път посветена на мъжките образи в българското публично пространство след социализма. Той признава, че е избрал език, който няма практическа стойност за международна кариера, но има огромна културна. „Според мен България и българският не са за всички, защото в началото може да е малко смътно, трудно или подценено и невидимо, но след това, когато човек се запознае повече с културата и езика, става много по-лесно и по-хубаво. По-красиво!“
На въпрос какво би казал на българско дете, което мисли, че родният му език не струва, той отговаря без колебание: „Ако някой казва това на едно българско дете – нека българското дете да си запуши ушите“.
Така един млад французин, въоръжен с любопитство и уважение, ни напомня, че понякога е нужно чуждо око, за да оценим онова, което винаги е било наше.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
