Историята понякога обича да дава уроци с ирония. В един и същи ден — 9 ноември, Германия преживява две напълно противоположни събития: едното бележи началото на мрак и разрушение, другото — възраждане на надеждата и свободата.
1938 г. – Кристалната нощ: Когато стъклата на човечността бяха разбити
На 9 ноември 1938 г. Нацистка Германия потъва в насилие. След убийството на германски дипломат в Париж от млад полски евреин, Хитлер и министърът му на пропагандата Йозеф Гьобелс използват случая, за да отприщят организиран погром срещу евреите в цялата страна.
В рамките на само две денонощия, на 9 и 10 ноември, са разрушени или подпалени над 1 400 синагоги, разгромени 7 500 магазина, осквернени гробища и изгорени училища.
Повече от 30 000 еврейски мъже са арестувани и изпратени в концлагери като Дахау, Заксенхаузен и Бухенвалд. Убити са поне 91 души, но реалният брой вероятно е многократно по-висок.
По улиците на германските градове остават хиляди натрошени витрини и прозорци — оттук идва и циничното име „Кристална нощ“, заради блещукащите под фенерите парчета стъкло.
Тази нощ бележи края на всяка илюзия, че нацисткият режим може да бъде просто авторитарен. Оттук нататък започва целенасоченото, планирано и методично унищожение на един народ — Холокостът.
Мнозина историци наричат Кристалната нощ „репетицията на геноцида“
1989 г. – Падането на Берлинската стена: Когато народът разруши страха
Половин век по-късно, на същата дата – 9 ноември 1989 г., Германия става сцена на друго събитие, което променя света в обратна посока.
След десетилетия на разделение между Изтока и Запада, между комунизъм и демокрация, Берлинската стена – символът на Студената война – започва да пада.
Стената, построена през 1961 г., разделя не само един град, но и цели семейства. Повече от 5 000 души се опитват да я преминат незаконно през годините – стотици губят живота си, застреляни от граничари.
На 9 ноември 1989 г., след поредица от масови протести и грешно обявление на правителствен говорител за „незабавно разрешение за пътуване“, хилядите берлинчани излизат по улиците. Граничарите не получават ясни заповеди и... отворят портите.
Хората започват да преминават от Изток на Запад, плачейки, прегръщайки се, танцувайки върху бетонните блокове. Чуковете и лостовете заменят оръжията, а радостта – страха.
Така, без изстрел, пада един от най-зловещите символи на разделена Европа.
Двете лица на 9 ноември
Двете събития – Кристалната нощ и падането на Берлинската стена – очертават пълната дъга на ХХ век:
от омразата, издигнала стени между хората;
до надеждата, която ги събори.
На 9 ноември 1938 г. светът загуби човечност.
На 9 ноември 1989 г. тя се върна.
Памет срещу забрава
Днес, когато отново се чуват гласове на разделение и омраза, 9 ноември трябва да бъде ден на размисъл и предупреждение.
Историята ни показва, че омразата винаги започва с думи, но завършва с пожари и руини.
И също така – че свободата винаги започва с надежда, но оцелява само с памет.
На 9 ноември светът видя как омразата строи стени, а любовта – ги руши.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
