Мнозина познават известната рисунка на Леонардо да Винчи – гол мъж с разперени крайници, вписан едновременно в кръг и квадрат. Това произведение, известно като „Витрувианският човек“, от векове символизира съвършенството, хармонията и загадката на човешките пропорции. Но въпреки своята популярност, то крие тайна, която дълго време остава неразгадана.
„Витрувианският човек“ – загадката на хармонията, разкрита след 500 години
В продължение на цели пет века учени, математици и изкуствоведи се опитват да обяснят как Леонардо е съчетал двете несъвместими геометрични фигури – кръг и квадрат – около човешко тяло с такава прецизност. Много от тях залагат на теорията за златното сечение, но при реални измервания пропорциите в рисунката не съвпадат с това известно съотношение. Загадката остава неразрешена.
Произходът на идеята – Витрувий и Леонардо
Корените на идеята за хармонията между човешкото тяло и геометрията се крият още в Древен Рим. Архитектът Витрувий вярвал, че идеалните пропорции на човешкото тяло могат да служат за модел при проектирането на сгради. Според него човек може да бъде вписан както в кръг – символ на божественото, така и в квадрат – символ на земното. Леонардо възприема тази концепция, но за разлика от Витрувий, той решава да я изобрази графично. Това обаче се оказва математическо предизвикателство: центърът на кръга (намиращ се при пъпа) и центърът на квадрата (разположен в слабините) не съвпадат. Въпреки това, Леонардо успява да реши този сложен геометричен проблем, но без да остави конкретни указания как го е постигнал.
Нов поглед от неочаквано място – зъболекарският кабинет
Разковничето идва от напълно неочаквана посока – стоматологията. Лондонският зъболекар Рори Максуини, специалист по челюстна анатомия, решава да разгледа рисунката на Леонардо от гледна точка на собствената си експертиза. Той обръща внимание на едно пренебрегвано наблюдение: Леонардо споменава равностранен триъгълник, чиято основа минава между краката на мъжа в рисунката.
Максуини забелязва, че този триъгълник напомня силно на така наречения „триъгълник на Бонвил“ – използван в стоматологията, за да описва идеалната структура на човешката челюст и оптималната сила на захапката. Макар и на пръв поглед странно, именно тази структура му помага да предложи нова геометрична интерпретация на рисунката.
Гениалната симетрия на природата
Прилагането на този „челюстен“ триъгълник към чертежа разкрива ново съотношение между страната на квадрата и радиуса на окръжността – приблизително 1,64 към 1,65. Това число е поразително близко до 1,633 – едно от фундаменталните съотношения, наблюдавани в природата. То описва оптималната структура в природни форми, като пчелните пити или кристалните решетки.
Така се оказва, че Леонардо – чрез наблюдение или интуиция – е разкрил универсален природен принцип, според който човешкото тяло (включително и челюстта) е изградено в съответствие със същата геометрична хармония, каквато се наблюдава в микроскопични и космически структури. Това доказва колко дълбоко е било разбирането му за връзката между човешката анатомия и математическите закономерности.
Значението на откритието днес
Откритието на Максуини има повече от академично значение. То показва, че дори след векове, в произведенията на Леонардо могат да се открият нови знания, особено когато се прилагат различни гледни точки и интердисциплинарни подходи. Научното прозрение на зъболекаря от XXI век не само разгадава част от тайната на „Витрувианския човек“, но и подчертава колко важно е взаимодействието между изкуство и наука.
Освен това, новото разбиране на пропорциите може да бъде от практическа полза в съвременната медицина – при проектирането на по-добри зъбни протези или при лицево-челюстни операции, където хармонията на формите е от изключителна важност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
