Мария Жекова даде наследствена сграда на Стара Загора за културен център
По бащина линия съм бунтарка, а по майчина – самарянка. Така представя себе си с характерната си усмивка старозагорката Мария Жекова, която дари на старозагорци имот в идеалния център на града за над 1 млн. лв.
Гордостта на бащиния й род са братята Михаил и Георги Жекови, организатори на Старозагорското въстание от 1875 г., които изгарят в буквалния смисъл в пламъците на тази неуспешна буна.
Голямото име в майчиния род на Мария пък безспорно е Теофано Попова. На 22 година тя остава вдовица с две малки деца, които успява да отгледа и изучи в странство. За огромно нещастие на грижовната им майка, тя губи и двамата в разцвета на силите им.
Съкрушената от мъка Теофано Попова основава благодетелното дружество „Добрий самарянин" със сиропиталище и поставя началото на самарянското движение у нас. Повече от 30 години тя събира сиротници от цяла България и се грижи за тях като свои деца.
Още приживе Теофано завещава на сиропиталището почти всичко, което притежава, на стойност повече от 2 млн. лв. „Роднините и близките й, обидени, че е разпиляла наследството на рода, буквално я зачеркнали като родственица", припомня жестокия жребий на своята достойна предшественица Мария.
Но нравите човешки очевидно не са се променили с времето. Почти същата била реакцията днес и на нейните роднини срещу решението й да дари толкова скъп имот на общината. „Чак „луда жена", като в социалните мрежи, не са ме нарекли, но някои от тях все още не ми говорят", признава с огорчение тя. Някои от родата дори се опитали да я посъветват „мъдро", че трябва да продаде сградата и да раздаде на роднините по 100-200 хил. лв. „да си оправят живота". Все пак една нейна братовчедка от София, с която много се обичат, отстрамила родата. Тя й се обадила по телефона и нейното „Браво, Мимче, ти си достойна наследница!" й стоплило сърцето.
Триетажната сграда, която Мария дари на старозагорци, до 9.IX.1944 г. е била един от най-реномираните хотел-ресторанти в Града на липите – „Цар Освободител". „Баща ми го построява с банков кредит, но за жалост не успява да го изплати, отива си от този свят едва на 39 г.", припомня семейната драма Мария. Всичко ляга на плещите на майка й Веселина.
Младата вдовица трябвало да се погрижи за двете си малки дечица и да върти бизнеса с хотела и ресторанта. Завършила елитното царско училище „Мария Луиза" в столицата, Веселина се справила успешно с този тежък товар.Успяла да изплати до стотинка кредита и да изучи сина и дъщерята.
„През 1947 г. национализират хотела и ресторанта, дават на майка ми 24 часа да изнесе багажа и тя получава удар, едва я спасяват. Аз бях още студентка и научих по-късно", припомня по-сетнешната тъжна съдба на дарената сграда Мария.
След реституцията на триетжаната сграда след 10 ноември 1989 г. неколкократно са им предлагали крупни суми за нея, но те категорично отказвали да я продадат. Приживе с брат си Петьо не са разговаряли за съдбата на наследствения имот, но след смъртта му преди 3 г. Мария твърдо решила да го дари на старозагорци. Убедена, че той горещо подкрепя решението и там „отгоре".
Мария завършва фармацевтика с отличен, но като дъщеря на „народен враг" така и не се намерило място за нея в родния й град. Повече от 30 години, до пенсионирарането си, тя работи в селската аптека в чирпанското село Оризово. Практически живее тук, прибира се в Стара Загора само през почивните дни.
Родена и израсла в една от най-заможните старозагорски фамилии, Мария понася стоически всички тегоби на селския бит и помага на отрудените хорица като истински народен аптекар. Те буквално я боготворели, по спомени на по-възрастни оризовчани.
Оправната аптекарка води истинска битка заедно с местните управници за изграждане на съвременна аптека в селото и успява да работи в нея, макар и само няколко години преди да се пенсионира.
Мария е убедена, че щедростта и благородството покълват в доброто семейство. Самата тя е израсла в дом, в които те са били като закон Божи. „Всяка Коледа и Великден мама пълнеше една голяма кощница с капаци с продукти и подаръци и ние с брат ми тръгвахме да ги раздаваме на самотни и възрастни хора в града", възкресява тя най-яркия си детски спомен на добротворство.
В памет на непрежалимия си брат Петър Жеков волята й като дарител е дарената на общината сграда да бъде превърната в културен център – с голяма зала за концерти, репетиционни, художествени ателиета.
Приживе брат й Петър е дългогодишен професор по генетика в Тракийския университет, но голямата му страст е била музиката. Оставя над 400 свои песни, автор е и на химна на Стара Загора.
В началото Мария настоявала дарената сграда да се превърне в мечтания културен център за 2 г., но отстъпила с още една година на общинското ръководство при подписването на договора. Притеснена е, че ремонттът още не е започнал, но вярва, че старозагорският кмет Живко Тодоров ще удържи думата си.
„Млад, неопетнен, кореняк-староазогорец, буквално се просълзи, когато отидох при него да му съобщя за дарението", аргументира се Мария.
За своя щедър дар тя вече получи куп награди и отличия - от общината, от Националното сдружение на общините, което я обяви за Дарител на 2016-та. Мария Жекова е и носителят на наградата „Добрия самарянин на годината" за 2016 година, която й бе връчена дни преди Коледа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
