- Не можем да разберем руснаците, те са от Азия, не от Европа, заявява командирът
- Победихме грешния враг, казва след капитулацията на нацистка Германия легендарният генерал
"Победихме грешния враг". Дали тези думи, изречени през далечната 1945 г. след капитулацията на нацистка Германия в контекста на настоящите събития в Украйна няма да се окажат пророчески?! И, кой е този, който в разрушената, но ликуваща Европа изказва мнението си по адрес на един от съюзниците? Политическа далновидност или военна прозорливост надничат зад тази фраза? Пълното му име е Джордж Смит Патън младши, по-известен само като генерал Патън, а самият той казва за себе си: "Аз съм най-острият проклет остен в американската армия".
За враговете си е безсърдечен циник
готов да жертва всичко и всеки за победата, арогантен офицер със слаби нерви, склонен към издевателства и насилие. За приятелите и войниците си е пример за смелост и находчивост, изпълнен с бащинска грижовност към подчинените си.
Роден е на 11 ноември 1885 г. в Сан Габриел, щата Калифорния в семейството на богат преселнически шотландски род. Добавя към името си "младши", защото е същото като на баща му, който е адвокат. Във вените му тече кръв на прославени военни - един от прадедите му е убит в битката при Гетисбърг, друг негов роднина е генерал по време на Гражданската война, а дядо му е бил губернатор на Вирджиния.
Младият Джордж имал сериозни проблеми по време на образованието си с четенето и писането, тъй като
страдал от дислексия
Но, с много усилия удържал победа над недъга си. Макар в зряла възраст да има все още известни проблеми с писането, още като ученик Патън става ненаситен читател на исторически и военни книги. Средното си образование получава в Пасадена, след което продължава обучението си във военен колеж във Вирджиния. През 1909 г. завършва военната академия Уест Пойнт и е назначен за кавалерийски офицер. През 1912 г. взима участие в Олимпийските игри в шведската столица Стокхолм представяйки Щатите в новата за времето си дисциплина модерен петобой. Представя се отлично във всичките пет дисциплини, но в стрелбата съдиите не му зачитат две попадения и Джордж завършва на пето място. Докато е командирован във Форт Райли, Канзас, като инструктор по фехтовка Патън разработва нови кавалерийски техники за обучение и е провъзгласен за "Майстор на сабята". През 1913 г. разработва нов вид сабя, станала известна като "сабята на Патън" и повлияна на външен вид от английските кавалерийски саби. Но, поради замиращата функция на кавалерията като бойна единица и променящия се начин на водене на бойни действия, това оръжие не влиза в масово производство.
През 1916 г. мексиканският революционер Панчо Виля напада американското гранично градче Калъмбъс в Ню Мексико, и президентът Удроу Уилсън изпраща генерал Пършинг начело на наказателна експедиция в Мексико. Пършинг взима със себе си Патън и макар експедицията да завършва с уклончив успех, придобива популярност с факта, че САЩ за
пръв път използват бронирана техника
във военни действия. При включването на Щатите в Първата световна война, Патън е повишен в чин капитан и получава назначение в новосформираните танкови войски. Взима участие в битката при Камбре, която е първото значително танково сражение. В същото време организира американското танково обучение на френските машини "Рено", като проектира униформите на танковия корпус. Повишен в подполковник игнорира заповедта на началниците си и сам повежда танковете в битката при Сент Мишел, в която е ранен в тазовите мускули. По спомени на негови приятели след години по време на алкохолни гуляи Патън свалял панталоните си, показвал белега си наричайки се "генерал Половин Гъз"(half-assed general).
След оздравяването си взима участие в операцията при Мез Арагон, произведен е в чин полковник и получава медала "Пурпурно сърце". В междувоенния период Патън се запознава и сприятелява с Дуайт Айзенхауер, който също като него е радетел за въвеждане на нова техника и прийоми за обучение в американската армия. Патън праща петиция до Конгреса на САЩ с искане за увеличаване на финансирането на бронетанковите войски, но то е отхвърлено от законодателите. По това време разработва нови методики и тактически прийоми за водене на бойните действия с помощта на бронирана техника, а също така предлага иновации в танковите куполи и използването на радиовръзка в тях.
След началото на Втората световна война Патън командва бронирана дивизия и е предислоциран в пустинен тренировъчен център, в който да подготви бойците си за бойни действия в Азия или Африка. Първоначално
лагерът е представлявал гола поляна
но за броени дни е оборудван с най-необходимото като са построени 15 общи бани, 113 рампи за палатки, 3 кули водни резервоари, амфитеатър и 6 полигона. На офицерите си втълпявал :"Винаги помнете, че е по-добре да изгубите муниции, отколкото човешки живот. Е Трябват най-малко 18 години, за да се създаде един войник, и само няколко месеца, за да се произведат муниции."
Интересен е фактът че Патън кара интендантите да купуват необходимите принадлежности за войниците от популярна верига за търговия, тъй като военните доставки били нередовни и непълни.
През 1942 г. Патън командва Западния корпус на щатската армия в Африка и участва при поражението на съюзниците в прохода Касерин. След неуспеха Патън е повишен в генерал-лейтенант и поема командването на Втори американски корпус. За да заздрави дисциплината задължава всички, даже волнонаемните цивилни да носят непрекъснато каските си, униформите да са винаги изрядни и войниците да носят вратовръзките си когато не са на полигона. Провеждайки жестоки тренировки и обучение войниците неистово го мразели, но предпочитали да са под негово командване защото подготовката, която получавали от него, им давала най-големи шансове да оцелеят. Често цитира американската войнишка поговорка: "Някой да е виждал мръсен войник с медал?!", а неговото мото е
"Има само един вид дисциплина - перфектната дисциплина"
Освен това, той винаги се стараел нищо от битово естество да не липсва на личния състав. За всичко това бойците го нарекли "Стария касапин" (Old Blood and Guts), букв. "стара кръв и черва".
Усиленото обучение дава плодове и през пролетта на 1943 г. заедно с 8-ма британска армия на генерал Бърнард Монтгомъри Северна Африка е освободена от германците.
По време на бойни операции рядко се задържал в щаба и предпочитал да обикаля позициите за да има информация от първа ръка за развоя на събитията и за да контролира офицерите и войниците си. Водейки разговори с тях, често казвал: "Хванете врага за носа и го ритайте отзад" или "Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели войната като загива за родината си. Печели я като накара другото нещастно копеле да загине за своята". По време на цялата война неговото кредо като военен стратег е била офанзивата. Искрено е вярвал, че бърза и смела атака взима по-малко жертви от продължителните битки. Заемането на отбранителни позиции за него е било пълна загуба на време и инициатива: "Няма да копаем окопи и да чакаме врага да дойде и да стреля по нас. Ние първи ще започнем да стреляме срещу неприятеля". Показателна е историята, когато генерал Омар Брадли му нарежда в конкретна ситуация да заеме отбранителна позиция, на което Патън отвръща че ако не продължи да атакува ще напусне командването и армията.
През февруари армията му настъпва в Германия и последователно завзема градовете Трир, Кобленц, Вормс, Майнц, Кайзерслаутерн и Лудвигсхафен пленявайки 140 000 и унищожавайки 99 000 немски войници. От началото на десанта в Европа за девет месеца боен път 3-та армия дава 137 000 жертви, но е причинила над 10 пъти повече от врага и е завладяла 200 000 кв.км. Като анекдот се разказвала случката как след като превзел град Трир получил заповед да заобиколи града (американското командване не знаело още, че градът е паднал), защото за превземането му ще са необходими поне четири дивизии. Прочитайки телеграмата Патън възкликнал: "Взех Трир с две дивизии. Вие какво искате, сега да го върна ли?".
През април Патън е произведен в четиризвезден генерал и с армията си навлиза в Чехия и
се отправя да освободи Прага
но е спрян от Айзенхауер, тъй като не желаел да се конфронтира със Сталин чиито войски също били устремени към чешката столица. Патън не скрил недоволството си, тъй като искал армията му да се увенчае със славата, че е освободила поне една европейска столица. След месеци ще каже: "ЕТрудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме факта за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и затова те мислят по друг начин. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм длъжен да кажа, че нямам особено желание да ги разбирам, освен ако не приемете за разбиране това колко олово и желязо са необходими за тяхното изтребване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не уважават човешкия живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици...".
След капитулацията Патън е назначен за военен губернатор на Бавария. Заради невъздържани коментари и критика на американската позиция спрямо Съветския съюз през октомври е освободен от командването на 3-та армия и е назначен за командир на 15-та армия като му е поставена задача да напише история на Втората световна война. Генералът, който е очаквал назначение в Тихоокеанския театър на военни действия срещу Япония, определя новото си назначение като
"гробар на собственото си погребение".
На 9 декември 1945 г. ден преди да се завърне в Калифорния автомобилът му попада в катастрофа, в която кадилакът му е блъснат от камион. Вследствие удара Патън чупи шийни прешлени и след 12-дневна кома издъхва от емболия в болницата в Хайделберг. Тялото му е погребано в Люксембургското американско военно гробище сред гробовете на загинали войници от 3-та армия.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
Армията му може да постигне невъзможното
"Често съм разговарял с мои приятели, които са участвали във Втората световна война. Чувал съм да казват, че са служили в Пета армия или в Първа армия, или във Филипините, или в Европа. Но ако са били от хората на Патън, те винаги казват: "Служих при Патън." "Хората на Патън" си остават такива завинаги, защото са служили с един от най-великите генерали на своята страна. Увереността, която Патън е внушавал на войниците си, е била легендарна. Хората под негово командване са се смятали за "хората на Патън". Често казвали, че неговата армия може да постигне и невъзможното, а след това да продължи и да го прави отново".
Джордж Стайнбренър, автор на предговора на книгата "Патън за лидерството"
Вечерната проверка калявала бойния дух
За да заздрави бойния дух, ген. Патън карал войниците си да изпълняват един и същи ритуал. На вечерна проверка се строявал целият лагер - 20 000 души в карета от по 200 души. След края на проверката тръбачът на първото каре е засвирвал сигнала за отбой, но тъй като строените карета са били много, тръбачите на следващите роти и батальони са започвали с малко закъснение изпълнението си. Според спомена на един от войниците му: "Сигналите от тръбите ни караха да се чувстваме така, сякаш сме част от една организация, която притежава силата на всички армии през вековете." Така мелодията е отеквала в целия лагер създавайки чувство за цялост и единство на бойците.
Дава Бронзова звезда за молитва
През декември 1944 г. армията на Патън има задачата на отрази немското настъпление в Ардените, но силните студове и снеговалежи осуетяват бързото придвижване на американците. Нуждаейки се само от денонощие с хубаво време, Патън нарежда на капелана на 3-та армия Джеймс О`Нийл да се моли на Господ да изпрати лятно време. Скоро след началото на молитвата облаците се разсеяли и на момента генералът наградил капелана с Бронзова звезда и при поддръжката на авиацията започнал контраофанзивата срещу войските на фон Рундщедт.
Шамаросал редник, взел го за симулант
- Младежът имал "посттравматичен синдром", гафът едва не струвал пагоните на военачалника
След успешната кампания по освобождаването на Северна Африка на Патън е поверено командването на 7-ма американска армия. Заедно с британците прави десанта на италианския остров Сицилия. Той е прочистен само за 38 дни от силите на генерал Патън. Но, този бляскав успех е помрачен от инцидент, който едва не струва военната му кариера. При посещение във военна болница удря шамар и рита американски войник, обвинявайки го в симулация. Боецът бил приет с диагноза, която днес се нарича "посттравматичен синдром", но на Патън това му се сторило несериозно. За зла участ случката достига до командването и генерал Айзенхауер се заема лично да замаже гафа, като кара Патън публично да се извини на всички присъствали на инцидента. По този повод "Железният Айк" казва: "Ако това нещо излезе наяве, всички ще искат скалпа на Джордж и това ще бъде края на службата му в тази война. Просто не мога да позволя това да се случи. Патън е незаменим - той е един от гарантите на нашата победа." Макар и временно отстранен за известно време, докато отшуми скандалът, отсъствието на Патън се използва активно от американското контраразузнаване, като се пускат заблуждаващи слухове, че генералът готви навлизане във Франция от юг, или че се готви за десант на Балканите. А, месец преди десанта през юни 1944 г. в Нормандия сам Патън тиражира дезинформацията, че ще води десанта в Па де Кале. По време на същинския десант Патън командва 3-та американска армия и успешно използва практикувания от германците години по-рано "блицкриг" за бързо придвижване на силите. Според него основното предимство на съюзниците е мобилността, постигната благодарение на огромното количество камиони, бронирана техника и надеждни радиовръзки. За веруюто му като командир най-добре говори следната негова реплика: "Никой никога не е "защитавал" успешно каквото и да било - има само атаки, атаки и пак атаки." Вярвал в силата на инициативата, защото забавените атаки водели до повече жертви и загуба на техника от една страна, и забавяне на темпото и изпускане на момента на изненада от друга.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
