Анализаторът на вестник „Струма”, благоевградчанинът Ивайло Станоев, за 3 дни е бил в ролята на личен шофьор на хардрок легендата, знаменитият барабанист на „Deep Purple” Йън Пейс. Той бе в България с групата „Purpendicular” и направиха концерти в София, Пловдив и Благоевград.
Ето любопитно интервю на вестник Струма с Ивайло Станоев за премеждията на музиканта в България:
– Хареса ли му в България?
– Той е идвал и преди и много не говореше. Трафикът им правеше впечатление, че някой ще те засече, друг от лентата за направо свива вляво, за да мине пред другите – неща, с които ние толкова сме свикнали, че дори не забелязваме.
– Притесняваше ли се да возиш толкова известен човек?
– Още при предложението отбелязах, че не съм професионален шофьор, защото не знаех дали имат специално изискване, но се оказа, че те изцяло са се доверили на преценката на организаторите от българска страна. Важното е, че ги откарах на летището живи и здрави (смее се).
С GPS-а имах малко проблеми в Пловдив, колата беше Ситроен. Отделно, като се доближавах до друга кола, започваше да издава сигнал за опасна близост… Пак с колата спираме пред телевизията, Пейс не може да си отвори вратата. Отвън се отваря, но отвътре – не. Дори не ми хрумва каква може да е причината. Връщаме се в хотела, влизам в нета, чета – детското заключване, аха, отивам, уж го оправям, но се качва вечерта той и пак не може да излезе… След второто ми усилие да оправя нещата обявих, че ако и сега не се е получило, си подавам оставката на момента. Но Пейс дръпна ръчката и се усмихна: „Спокойно, отваря се“. Не разбрах какво не бях направил. Последните думи на Пейс към мен бяха „Drive safe!” (Карай внимателно!) (смее се). Шегувах се с Роби, че вероятно съм най-лошият им шофьор, а той отрече: „Не, не, имаше един французин…“ (смее се).
– Имахте ли любопитни случки?
– Пейс не искаше да обикаля и да разглежда, предпочиташе да си стои в стаята. Имахме резервен план къде да ги водим, ако пожелаят, но той не прояви интерес. Като се замисля, човекът е обиколил света, на 75 години е, какво в България да му покажем, което да е уникално и да го провокира?
– Закъсняваше ли?
Никога! Никога! Много е дисциплиниран. Първата сутрин трябваше да отидем в една от телевизиите за предаване в сутрешния блок. Изплашиха ме, че трафикът ще е лош и решихме да тръгне в 7,45 ч. Слизам в уговорения час и те всички ме чакаха. Това не се повтори и после винаги бях 10 минути по-рано на уговореното място. Концертите му започват навреме, в точно обявения час. В Пловдив организаторът помоли да изтеглим малко назад излизането на групата, концертът беше на открито – да се смрачи, а и хората още идваха. Започнах да му обяснявам с колко минути да се позабавят, той само попита: „В колко часа?“, „ОК“. Абсолютно точен и професионален е.
- Репетираше ли, докато беше в България?
- Не, бандата слизаше преди концерта за саунд чек, той слизаше накрая. Певецът също не ходеше по-рано. Но имаше друго любопитно, едно момче Чезаре, италианец, казваха му Чими, пристигна специално да се занимава с барабаните на Пейс. На сцената зад барабаните има един малък екран и той седи постоянно зад него. Когато се наложи нещо да се настройва, той се мушва и го прави, когато изхвърчи палката от ръката му, Чими му подава нова и прибира излетялата. Дори в едно от интервютата питаха Пейс за свиренето и той обясни, че палката трябва свободно да се движи в ръката, защото, ако се стисне, не се получава, но пък по тая причина се случва да изхвърчи. Не си бях давал сметка за това, докато не застанах и аз зад сцената и ми беше наистина интересно да наблюдавам как Пейс работи. Преди концерт той и вокалистът слизаха направо на сцената, а след това групата отиваше да хапнат в ресторант. Пейс не е оставал по-късно от 2 часа, прибираше се в стаята дори когато другите оставаха за по бира. В колата също много често казваше, че си слага слушалките да не го безпокоим.
- За какво най-често си говореше с Роби в колата?
- За футбол. И двамата са фенове, следяха мачовете, но ми стана интересно, че никога не споменаха големи отбори. В Пловдив, докато го измъквах към ресторанта, го попитах за любимия отбор, отговори, че е „Нотингам Форест“, те сега влязоха обратно във висшата лига. След концерта в Благоевград дори малко закъсняха за тръгването към София, оказа се, че е заради срещата „Тотнъм”- „Ливърпул“, която бе на финала. И в колата, докато пътуваха, често поглеждаха резултатите от футболни срещи, знаеха за собствениците на клубовете и политиките им… Роби не понасяше „ Манчестър Юнайтед“ и тук си паснахме. Момичетата в България определено бяха високо оценени, често се чуваше „хубави момичета“, със закачки, но никога не минаха границата и не използваха и една вулгарна или груба дума.
- Присъствал си на всичките му интервюта в България, какво от казаното те впечатли най-силно?
В едно от тях на въпрос за новата музика коментира, че и навремето е имало много музика, която не става, и когато Моцарт е писал, е имало много композитори, сега също има много музика, част от която ще остане, просто трябва да мине време, което ще отсее ценната. На въпрос за мнението му за политически активните артисти, той заяви, че според него музиката трябва да забавлява аудиторията, право на всеки артист е да се изявява и като политик, но той не би го направил. Питаха го и дали е верен слухът, че с палките си може да задържи 5 минути монета на стената, засмя се и отрече с думите: „Чувал съм тая легенда, но не е истина и няма как да стане“. „Защо?“, „Гравитация. Никой не го може“. За младите рокаджии коментира, че проблемът им днес е, че имат много малко участия и разказа, че като бил 16-17-годишен, имал по 3-4 участия на седмица и това им позволило да станат много добри много бързо. На всеки концерт благодареше на публиката с признанието, че свиренето на живо е това, което поддържа музиканта. Той държи на свиренето на живо, защото така поддържа формата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
