Понякога няма нужда любителят на родната история да лази по камънаци и да рискува да изпокъса дрехите си по тръни и шубраци, за да се докосне до оцелелите следи от миналото. Все повече и повече стават археологическите обекти у нас, които благодарение на инициативността на общините са не само проучени, но и реставрирани и социализирани със средства от европейските програми. Последният такъв обект, който посети експедицията "Претокрий България", е Калето над Мездра. Употребяваме тази популярна дума, макар и не съвсем българска, просто защото въпреки всички проучвания на историците и археолозите засега тя е останала безименна. Едва от ХIV век има податки, че доминиращият града хълм се е наричал Дърманци.
Макар и безименна, днес крепостта над Мездра е възкръснала за нов живот, благодарение на проект на стойност 3,9 млн. лева, спечелен от общината по програма "Регионално развитие" в Брюксел. И всеки момент ще започне да приема туристи. За тях е изграден чудесен информационен център, а жителите на Мездра ще могат да се наслаждават на изпълненията на артисти и музиканти в малък летен амфитеатър, разположен в подножието на крепостта.
Самото кале наподобява донякъде търновския Царевец. Крепостта е разположена върху висок около 230 м надморска височина скалист масив, надвесен над красивия завой на река Искър. И дълги години е охранявала достъпа до проходите на Стара планина. Хълмът е естествено защитен и разположен на място, където са се пресичали и все още се пресичат основни много важни пътища. Крепостта контролира входа на Искърското дефиле и единствения път, водещ към дунавските пристанища Път, по който днес минава и железопътната линия, разклоняваща се от Мездра за Варна, Видин и Лом.
Стратегическото разположение на това място е привлякло хората още от най-дълбока древност. Тук врачанският археолог Георги Ганецовски открива знаменитото "Светилище на тура". Народ, живял преди траките - или може би предците на траките - 5000 г. преди Христа, е почитал неизвестно засега божество, като огромните рога на тур (праисторическо диво говедо) са бил в центъра на жертвеника, където са се изпълнявали древните ритуали. Това светилище е единствено по рода си на територията на страната. Върху него по-късно възниква селище, в което животът не спира чак до бронзовата епоха, когато става жертва на опустошителен пожар.
Хълмът възкръсва за живот през VII-VI век преди Христа. От тази епоха са открити много образци от керамика, изобилстващи със соларни символи. А от II век пр. Хр. до II век от новото време отново се превръща във важен религиозен център, в който траките почитат своите божества.
От това време са разкрити три отделни ателиета за предмети на култа - едно за амулети от кост, второ за керамични и трето - за такива от метал. Самата крепост е издигната от римляните през II век. Тя е било строена и с оглед да спасява околното население при вражеско нашествия, като дори е имало ВИП помещения за по-богатите и знатни жители. За това свидетелстват откритите уникални предмети, като кутия от парфюм и златен медальон с изображение на 12-те зодиака от времето на император Александър Север - един от трите известни засега от този тип в света.
През V век силно земетресение пропуква стените и градът крепост става жертва на нахлуващите варвари, за бъде възстановен, както и и много други, по времето на император Юстиниан. За да служи и на владетелите на Първото българско царство.
Така Калето е било многократно престроявано и преправяно. Днес реставрацията дава ясна картина на съществувалата укрепителна система, както и на строежите от различни епохи. От които най-запазена е отбранителна кула от римско време, която е била частично разрушена през ХI век. Както впрочем и целият град-крепост.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
