Четвъртък,

Ларгото отново влезе в историята (ОБЗОР)

От: Администратор -
A
A
A

Бойко Борисов и министрите му най-много харесаха мозайките на Константин Велики

Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" е финансиран с над 15 милиона лева по Оперативна програма "Регионално развитие". Архитектурният проект на цялото пространство е изготвен от екип с ръководители архитект Славей Гълъбов, архитект Красен Андреев и покойния архитект Васил Китов. Изпълнител е обединението "Антична Сердика" ДЗЗД, в което участват "Пътища и мостове", "Пътстрой", "Финанс груп" и "Реставрация" ЕАД.

Трите стъклени купола, от които се разкрива гледка към археологическите останки на антична Сердика, са по проект на инженер архитект Христо Генчев-син. В деня преди премиерата са били сложени последните стъкла по свода. Куполите умишлено не са много високи - за да могат всички да виждат по-добре разкопките от нивото на улицата. Двуслойно ламинираното стъкло с прозрачно слънцезащитно покритие може да издържи голяма тежест.

Ларгото от древността влезе в съвременната история. 10 години след като строителите на софийското метро откриха останки от запазени сгради и улици на антична Сердика, простиращи се в сърцето на столицата между Президентството, Министерски съвет и ЦУМ, уникалният археологически комплекс беше официално открит. Първите, които вчера разгледаха града на император Константин Велики, за който той казва "Сердика - моят Рим", бяха премиерът Бойко Борисов, Томислав Дончев, Владислав Горанов, Лиляна Павлова, Божидар Лукарски, Десислава Танева, Ивелина Василева, Красен Кралев, Николина Ангелкова. Водеше ги изключително щастливият им и развълнуван колега - Вежди Рашидов. Министърът на културата беше поканил и свои предшественици. Георги Йорданов, професор Ивайло Знеполски и д-р Мартин Иванов бяха сред първите, които го поздравиха. Рашидов с кеф влезе в ролята на гид и показа на Борисов и другите впечатляващите мозайки и главната улица Decumanus Maximus, започваща от Източната порта в подлеза на Президентството. Сред първите посетители на комплекса бяха професор Николай Овчаров, бизнесменът Стефан Шарлопов, някогашният шеф на НДК Христо Друмев, издателката Светлана Шаренкова, певицата Поли Генова, художникът Николай Янакиев.

Възстановяването на древноримските руини беше финансирано с над 15 милиона лева по оперативната програма "Регионално развитие". Година и половина над сто археолози са изследвали обекта до най-долния слой.

"След оставката на първия кабинет на ГЕРБ всичко тук беше покрито с найлони. Медиите писаха, че се е превърнало в жабурняк, че има и попови лъжички. Първата задача от втория ни мандат беше успешното завършване на Ларгото - за да не загубим европейските пари", разказа за перипетиите в работата Рашидов. "Две години работихме по проект, с който кандидатствахме по програмата "Регионално развитие" и за щастие спечелихме. След дълги разговори с премиера метрото слезе малко по-надолу - и вместо да заровим антична Сердика, решихме да извадим историята на повърхността", продължи Рашидов. Бойко Борисов също припомни, че още като кмет на столицата променя проекта на метрото - за да слезе на 27 метра под земята и така да се запазят уникалните антични останки. "Навремето са строили директно върху културно-историческите ни съкровища", каза премиерът.

И разкри, че археолозите са открили още 37 квадратни метра антична мозайка, която засега е извън достъпното Ларго, но ще бъде включена към него. "Ще продължим да развиваме този музей", обеща Борисов и се похвали, че дори Христо Друмев, който често критикуваше обекта, бил впечатлен. "Даваме на София поредния обект - за да му се радват всички. Ще продължим нататък - Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна - има толкова места, които да показваме", коментира премиерът.

"Това е дългоочакван и много изстрадан обект", съгласи се и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. "Но нямаше да го откриваме днес, ако не беше упоритостта на Вежди. След началото той преживя всички спорове и дебати. Издържаха му нервите - макар че всичко това му коства здравето. Проектът беше замразен за година и половина, през 2013-а и 2014-а, но Вежди имаше енергия и хъс да го възстанови и довърши", каза още Павлова. Тя припомни, че Ларгото е част от ключовите културни обекти, които бяха финансирани по европейската програма - Националния музеен комплекс, Двореца, "Света София", Банята - вече Музей на София. В тях са инвестирани общо 53 милиона от европейските фондове. Павлова уточни, че между 2007-а и 2013-а са дадени общо 280 милиона лева за историческо наследство и атракции.

В новия програмен период вложенията ще продължат по програмата "Региони в растеж", благодарение на която вече се ремонтира училището по изкуства във Варна. Вежди благодари специално за голямата помощ, която е получил от Йорданка Фандъкова. Кметицата отсъстваше от голямото откриване, защото е на форум в Амстердам. "Като се върне, официално ще й предам обекта, защото тя е прекрасна домакиня", обеща Вежди.

Рашидов: Да протестират, когато се гласува бюджетът

- Господин Рашидов, как ще отговорите на критиците на проекта, които не бяха съгласни с дострояването на руините и модерната визия?

- Много искаха да внушат на хората, че тук се правят самодейности. Това няма как да се случи. Защото всичко е консултирано с архитекти и учени - и то с едни от най-добрите. Между тях беше покойният вече архитект Васил Китов, който работи по "Света София", един от авторите на концепцията. На нито един от петимата архитекти никой не може да им дава акъл. Все едно на мен някой да ми каже как се вае крак на скулптура. Не става, аз съм се доказал. Обвиненията пречат на работата - освен че са обидни.

- Какво е най-ценното в Ларгото?

- България лежи върху злато. Навремето един консул купува земя в Юкатан, надявайки се, че ще намери там много злато. Но накрая се оказва, че под пръстта няма нищо. Тогава той откарал с кораби скулптурите, които открива в Юкатан. Продава ги за куп пари на музеите и едва тогава разбира, че камъкът е златото. Това, което имаме тук, е жива история от III-IV век - тя е богатство за България. А мястото е прекрасно - тук могат да се правят и концерти. Хората трябва да имат достъп до всичко. Навсякъде се надгражда и възстановява - важно е човек да проектира така, че да праща послание за онова време. Много малко са градовете, освен Рим и Помпей, които могат да се похвалят с подобно културно-историческо наследство в центъра си. Хубаво е на човек да му замирише на минало, а през стъклата да вижда и слънцето. Амфитеатърът, който се появи, също е консервиран.

- Колко време отне изпълнението на проекта?

- Първо дойдоха археолозите. После се случиха първите ми конфликти като министър - казах, че няма да се съглася метрото да минава върху културно-историческото ни наследство. Но, за щастие, стигнахме до консенсус. Беше изключително важно да не загубим европейските пари. Не сме богат народ, за да си играем така със субсидиите. Така че няма нищо самодейно, всичко е направено от професионалисти. Аларма вдигнаха онези другите, които не са посадили и едно дърво през живота си.

- Имаше ли екстремни ситуации?

- Куполът е направен от стъкла с особени форми - всяко от тях е излято по отделен калъп. Няколко бяха счупени - едва във вторник вечер сменихме последните.

- Кога ще видим мозайката, която остава извън реконструираната територия на музея?

- При новите археологически разкопки. Една част от нея излезе - широка е 18 метра. Ще търсим европейски пари и за нея. Ако има в бюджета при Влади Горанов, ще се радваме. Но, нали знаете, че финансовите министри винаги са леко стиснати.

- Как ще коментирате протестите?

- Артистите да протестират, когато минава законът за бюджета.

- Кои са важните проекти, по които се работи в министерството?

- Пловдивският театър от три години лежи в пепел. Обещах на хората там, че това няма да продължи. И през май ще гледаме премиера. Проблемът винаги са парите, но намерихме 4 милиона. Не само че няма да закриваме театрите, но и ще ги ремонтираме. По новата европейска програма 2015-2020 ние бяхме първото министерство, което има сключен договор - 3 милиона и половина за Варненското музикално училище. Това ще бъде 11-то училище, което ремонтираме. По Норвежката програма предстои разширението на Музея за съвременно изкуство. В момента дори е избран изпълнител на втория етап. Както всички знаят, подписахме второ петгодишно споразумение с Лувъра.

- Какво ще стане с къщата на Яворов?

- Нито един паметник на културата няма да бъде съборен. Ще се разберем с бизнесмена, купил имота. За късмет, той се оказа диалогичен човек. София е на всички граждани, не обслужва частни интереси. Никога не ще подпиша документ, с който някой - който и да е той - ще строи на мястото, на което е къщата на великия Яворов. Там ще направим хубав литературен музей.

Архитект Бойко Кадинов: Ние не сме периферия

"България не е периферия", каза професор Бойко Кадинов, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. "Величието не минава само през идеята, че някъде тук се е разхождал император Константин. Постоянното дерегистриране на нацията и самоситуирането й в периферията на световната култура не може да бъде спасявано само чрез историческото наследство и неговото разпакетиране. Надявам се публичните пространства да станат още по-публични. А хората да разбират, че имат мисия - и че този град не принадлежи само на България, а на света. София има пълни основания да бъде защитена от ЮНЕСКО". Според Бойко Кадинов съчетаването на древноримски руини с модерна архитектура е напълно нормален процес.

"Нищо в историята не може да бъде затворено. Бъдещето е толкова близко, че е настояще. Те живеят заедно. Важно е Ларгото да заживее не като контролирано, а като свободно пространство. Хората имат нужда от това. А винаги, когато се намесваш в историческата памет, трябва да пипаш с дантелени ръкавици. Отношението към миналото не е само възстановяване".

В отговор на апела на "Стандарт"

Къщата на Яворов става литературен музей

Държавата търси начин за откупуване на дома и реставрацията му

Къщата на великия български поет Пейо Яворов ще стане литературен музей. Това съобщи специално за "Стандарт" министърът на културата Вежди Рашидов.

Емблематичната сграда на ул. "Раковски" в столицата от години е в окаяно състояние. И с всеки изминал ден се руши. Къщата на Яворов е една от знаковите сгради - паметници на културата, за които "Стандарт" настоя в парламентарната комисия по култура да бъдат включени в национална програма за спасяването им. Предложението на националната кампания за опазване на културно-историческото наследство "Чудесата на България" намери пълна подкрепа сред депутатите. Списък със сгради символи, които се нуждаят от спешна реставрация, бе внесен от "Стандарт" в министерството на културата и в парламента. В него са Видинската синагога, мостът на Колю Фичето край Бяла, Русенско, и др.

"Нито един паметник на културата няма да бъде съборен", обеща министър Рашидов вчера. "Ще се разберем с бизнесмена, купил имота. За късмет, той се оказа диалогичен човек", допълни министърът. Най-вероятно държавата ще търси начини за откупуване на сградата символ, за да се погрижи за пълната й реставрация. "София е на всички граждани, не обслужва частни интереси. Никога не ще подпиша документ, с който някой - който и да е той - ще строи на мястото, на което е къщата на великия Яворов. Там ще направим хубав литературен музей", категоричен бе Вежди Рашидов

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички