Учени твърдят, че никога не са били по-близо до реализирането на една от най-смелите идеи в историята на космическите пътувания, става дума за космически асансьор с дължина от над 100 000 километра, свързващ повърхността на Земята с орбитата. Концепцията звучи като научна фантастика, но принципът зад нея е изненадващо прост - свръхздрав кабел ще бъде закотвен близо до екватора и опънат далеч отвъд геостационарната орбита. Противотежест в космоса ще поддържа въжето изпънато, по кабела ще се движат специални превозни средства, наричани „катерачи“, пренасящи хора, товари и оборудване.
„Красотата на идеята е, че вдигането с електричество пази атмосферата от замърсяване, не оставя никакви отпадъци по пътя, а процесът ще бъде рутинен, ежедневен, евтин и безопасен. Ще бъде мост към космоса“, споделиха изследователите пред New York Post.
Привържениците на проекта смятат, че системата може с времето да направи космическите пътувания по-евтини, по-чисти и много по-достъпни от изстрелванията с ракети.
Липсващия материал
Най-голямото предизвикателство винаги е било намирането на материал, достатъчно здрав и лек, за да изгради кабела. Изследователите изчисляват, че въжето трябва да бъде около сто пъти по-здраво от стоманата, и едновременно с това то трябва да бъде леко и годно за производство в огромен мащаб. Международният консорциум за космически асансьори (ISEC) заявява, че вече разполага с най-добрия си кандидат до момента - поликристален графен, изключително здрав двумерен материал, използван вече в електрониката и други индустрии. Графенът се състои от въглеродни атоми, подредени в тънка непрекъсната структура. Поликристалната версия се изгражда от множество малки кристални участъци, което според учените може да улесни производството в голям мащаб. Стивън Коен, известен изследовател в областта на космическите асансьори, заяви, че сферата е отбелязала значителен напредък през последните месеци. Учените все повече вярват в потенциала на материала.
Идея, стара повече от век
Концепцията за асансьор до космоса съществува от над сто години, като беше популяризирана в съвременната научна фантастика от британския писател Артър Кларк, който я разработва в романа си „Фонтаните на рая“ от 1979 г. Кларк на шега казваше, че космически асансьор ще бъде построен „около петдесет години след като всички спрат да се смеят“. Предложената конструкция би била огромна. Всяка нишка от въжето по същество ще представлява една единствена молекула. Тя ще е с дебелина само един атом, но с ширина от около метър и дължина от приблизително 100 000 километра, като кабелът ще се простира от космодрум на екватора до котва далеч отвъд геостационарната орбита. Концепцията на ISEC предвижда използването на хиляди такива листа заедно, за да се изгради масивното въже. От земята кабелът вероятно би бил почти невидим, макар че ще отразява слънчева светлина и понякога ще прилича на тънка ивица в небето.
Пътуване до Луната за 14 часа
Веднъж заработил, товарните превозни средства бавно ще се изкачват по въжето към геостационарна орбита, на около 35 000 километра над Земята, като пътуването дотам може да отнеме приблизително две седмици. Отвъд геостационарната орбита въртящата се Земя ще осигурява необходимата центробежна сила, товарите ще продължат по останалата част от въжето и в крайна сметка ще бъдат освободени в космоса със скорост от около 26 000 километра в час. Това би могло драстично да промени начина, по който изследваме Слънчевата система. Изследователи от ISEC изчисляват, че товар, освободен от върха на асансьора, може да достигне Луната само за 14 часа - за сравнение, с настоящите космически кораби пътуването отнема около три дни. Полет до Марс потенциално би отнел между 61 и 120 дни, в зависимост от позициите на планетите. Конвенционалните мисии обикновено траят около седем месеца и са ограничени от прозорци за изстрелване, отварящи се веднъж на около 26 месеца. Въпреки напредъка, действащ космически асансьор остава далеч от реалността. „Не е гарантирано нещо“, посочи професорът по космическа икономика Армен Папазян от Американския университет в Дубай.
„Дори някой да започне изграждането на космически асансьор утре, при условие че намери необходимия рисков капитал, ще отнеме десетилетие или две за завършването му, ако всичко върви гладко.“
