Вторник,

Хубавата пура се навива на бедрото на мулатка

От: Людмила Милчева -
Хубавата пура се навива на бедрото на мулатка
A
A
A
  • Кенеди мразел Фидел Кастро, но бил готов да изключи кубинския тютюн от ембаргото

  • Това е подарък, който никога не бива да отказвате

Пурите започват триумфалното си шествие по света на 15 октомври 1492 г. На този ден индианците от остров Гуанахани показали на моряците на Христофор Колумб загадъчни сушени листа. И оттогава започва ерата на цигари, пури, пурети, лули. Изминало известно време, преди испанските конкистадори да пренесат необикновеното растение в Европа. Това се случило през XVI век.

Знаменитият певец Франк Синатра сравнявал пушенето на пура с майсторството в бриджа. “В началото си мислиш, че всичко ти е ясно и имаш готов отговор за различните ситуации. С времето разбираш, че не просто има още какво да учиш, а тепърва си започнал да задаваш правилните въпроси”, казвал той.
Има някои основни правила, свързани с този ритуал, които са се наложили отдавна: да знаете как да изберете пурата, да я отрежете, да я запалите и, разбира се, да я пушите. Изискват се и куп глезотии, които често надхвърлят цената и на най-скъпите тютюневи изделия – резачки, запалки, пепелници, кибрити, плювалници, кутии.
Ценителите отрязват около 2 мм от връхчето, като за целта богатите почитатели на пурите използват ножички от 18-каратово злато, наречени "гилотини". Всяка висококачествена пура има пръстенче със съответното лого и маркировка. Ако се намирате в клуб или ресторант, сервитьорът е длъжен да попита дали да махне пръстенчето или не. Сетне пурата се затопля върху балсово или кедрово дърво. Последният етап е запалването. Цигарата трябва да бъде поднесена на госта запалена. Оттук нататък на него му остава единствено да се наслади на богатия й аромат. Тя е белег за изискан вкус и страст за ценители и колекционери.
Кубинските пури са по-силни от другите. За истински добрата продукция обаче силата на никотина не е най-важното качество. Хубавата пура отлежава от 9 месеца до 2 години.
Според легенда, кубинките разстилали листовете тютюн върху гола кожа, затова и техните пури били най-хубави.
Познавачите на американската история пък се кълнат, че Джон Кенеди не понасял Фидел Кастро, но обожавал кубинските пури. Той наредил на секретаря си да набави колкото може повече от тях, преди да подпише ембаргото за Куба. Набавили му 1200 броя от предпочитаната му марка “Х. Упман Петит Коронас”, но той не могъл да им се наслади, защото скоро след това бил убит в Далас. Това, което повечето хора не знаят обаче, е, че Кенеди бил склонен да изключи пурите от ембаргото.
Пура не се отказва никога, гласят законите на добрия тон. Дори да не пушите и да се налага да я подарите на някого. Ако пък пушите, но ви предложат марка, която не харесвате, длъжни сте въпреки това да приемете подаръка и да правите компания на домакина.
За някои хора пурите отварят вратите на комфорта и лукса. За мнозина тя е белег на изискан вкус и не на последно място - на социален статус. Любителите на този вид тютюн са наричани афисионадо, което на испански означава “предан”, “обичащ”, “желаещ”. Те рядко се отказват от своя навик, той е част от живота им. Но качествената пура си има цена – особено когато става въпрос за хаванска пура и най-вече за Cohiba Esplendido - най-скъпата в света.
От Хемингуей до Бил Клинтън и от Чърчил до Фидел Кастро - добрата пура винаги е радвала своите почитатели. Марк Твен например се лишавал от много други удоволствия само и само да може да продължи да пуши. С пурата не се разделяли също Ленин и Съмърсет Моъм. А за знаменития афисионадо команданте Че Гевара дори няма какво да се коментира – страдал от астма, но не оставял пурата дори и по време на пристъпи.

Индианците пушели коиба, за да омилостивят духовете

Плоска и безкрайна равнина, в далечината на която изникват внушителни скалисти хълмове, някои с височина до 400 метра. Моготес - така ги наричали древните индианци, а местното население ги оприличило на слонски гръб. Хълмове с невероятна красота – гладки, отвесни в основата стени, прорязани от дълбоки галерии, скали, покрити с диви орхидеи и причудливи растения и остри каменни ръбове. Това е долината Винялес – мястото, откъдето започва всичко. Възрастта на варовиковите образувания е над 160 млн. години. Местните хора вярват, че тук се е зародил животът, поне този на остров Куба. Тук на сравнително малка площ са съсредоточени най-разнообразни форми на скалния релеф – пещери с причудливи сталактити, вплетени в корените на дърветата, прорязани от рекички и поточета, труднодостъпни скали, дълбоки проломи. Доказано е, че хълмовете са възникнали, след като тропическият климат, подпомогнат от растителността, започнал разрушаването на скалите – киселините от растителността и почвата разяждали варовиковите скали, а горещият тропически дъжд измивал разрушените частици. Така след милиони години бил създаден рай за туристите, алпинистите и любителите на трекинг. В района има стотици маршрути, като най-интересна е индианската пещера, прорязана от река, която човек може да пресече с лодка, любувайки се на малките водопади, стичащи се от стените. Но долината е известна и с друго – тук се раждат прочутите кубински пури. Със сухите листа на растението, наричано “коиба” от местното индианско племе таино, древните вождове пълнели лулите си. С думата “табако” пък наричали лулите си, пълни с ароматната трева. Вдишвайки парите, те се стремели да омилостивят духовете.
Испанците, пристигнали на острова с експедицията на Колумб, с удоволствие се включвали в ритуала, като впоследствие го видоизменили и започнали да навиват листата на руло и да ги палят, държейки ги в устата. Към 1700 г. тютюнът, както нарекли испанците ароматното растение, вече заемал основен дял в износа на Куба.
И тогава, и днес, той се отглежда с много любов, търпение и професионализъм. Пурите се изготвят ръчно, като един работник за смяна може да направи не повече от 120. Съществуват около 40-50 вида кубински пури, които се различават според сорта тютюн и размера си. А според диаметъра и дължината има 6 вида: „Коронас”, „Панателас”, „Кадетас”, „Регал", „Бревас”, „Пънч”.
Montecristo, Hoyo de Monterrey, EI Rey del Mundo, Partagas пък са все имена на пури, известни на любителите им по цял свят. Но най-известни са пурите Cohiba, създадени през 1966 г. за дипломатическия корпус. Именно „Коиба“ са били и любимите пури на Фидел Кастро.
И точно пурите - кафявото злато на страната, са донесли на Куба и световната й слава. Изготвени ръчно от най-добрите сортове тютюн, пурите имат своя история, културология и вековна традиция за производство – също като най-добрите вина или най-добрите парфюми. Безупречното им качество никога не е подлагано на съмнение, а традиционното производство се основава на подбор на листата за пури, както и на професионалните умения и познания на хората, които отглеждат тютюн и ги произвеждат.
Всяка пура се ражда в резултат на 170 последователни операции, като и най-малката грешка е изключена. А това е дълъг период. След като листата узреят, се берат ръчно и поотделно - процес бавен и трудоемък. После идва ред на сушилните, където те се подлагат на специална обработка, очистват се от смоли и азотни съединения. Два месеца по-късно се разрязват, като се премахват централните жилки. Следва дълъг период на ферментация, който може да продължи с години.
Най-известните пурени екскурзии, които се организират от европейски туроператори специално за почитателите на пурите, включват задължително в маршрута най-западната провинция Пинар дел Рио и региона Вуелта Абахо, където туристите посещават фермата на прочутия в Куба дон Алехандро Робайна. Тук всеки може със собствените си очи да проследи целия процес на производство на пури – от тютюневите плантации през сушенето на тютюн, ферментацията до ръчното им увиване. Ако имат късмет, гостите успяват да видят и самия майстор, който с удоволствие демонстрира уменията си.

Куба - страната на бедните, но щастливи хора

Пури, ром, салса, безкрайни плажове, лазурно море - тя е всичко това. Но и нещо много повече. Куба е странна смесица. Съчетава в себе си бедни и щастливи хора, страст и разруха. Романтична колониална атмосфера от миналото, бурен нощен живот и спокойствието на тюркоазено сините лагуни. Освен това е и сладоледеният рай на земята.
През 1982-ра Хавана, сърцето на Острова на свободата, е обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тесните улички на историческия квартал, старите църкви, барове, галерии на изкуството, музеи, елегантни площади, дворци, културни атракции и много други създават неповторима атмосфера и истинска наслада за гостите на града.
И над всичко това през 500-годишната история на неостаряващия остров властва кубинският златен резерв на страната, царицата на тютюневите изделия в света – кубинската пура.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички